(Великденска фантазия)
Звънът на джиесема, който разтревожи премиерския кабинет точно по обед с трелите на песента «Води ме в някоя квартална кръчма», събуди министър-председателя в най-неподходящото време – тъкмо вкарваше седми гол насън, а отстрани Веселин Маринов композираше химн за кабинета. Недоволен Бойко Борисов прокълна наум Тройната коалиция и вдигна телефона:
- Кажи, Цецо!
Гласът отсреща се задави от възторг:
- Цялата полиция е на крак. Провеждаме издирвателно-процесуални действия с цел да обезвредим всяка група, която се опита този път да скрие от нас издирвания субект и да комплицира процеса по издирването, което, ако е възможно да се случи в състоянието, в което е МВР днес, най-вероятно ще допълни картинката, имам предвид в негативен аспект и няма да можем да осуетим небесните прояви, което както може да се предположи е силно зависимо от други фактори, а те, визирайки всичко възможно, като нищо са в състояние да попречат на нормалните функции на полицейското присъствие в обитаваните райони, характерни със своя обособен дискурс, с други думи, господин Премиер, оперативното състояние на състава е функционално в това си качество, което не изключва възможности на един по-късен етап, да се появят обструкции, които да натоварят с едни неприсъщи отговорности...
Премиерът обаче отдавна знаеше, че речта на вицето му трябва да бъде осмирявана рязко като сексклиент на строга господарка.
- Питах само едно. Ще го фанете ли тоя път или аз трябва да ви вадя бакиите отново?
- Господин Генерал – сепна се от ужас гласът – дебнем го пред всяка църква. В момента, в който тръгне да възкръсва, Роман Василев е готов със заповед за арест, веднага правим акция „Богчето” и ви го доставяме...
Премиерът затвори телефона и изпуфтя от скука. Вече не му се спеше, а нямаше какво друго да прави. Припомни си навремето колко беше готино да е главен секретар – вечно обикаляш с джипа, ходиш да те снимат фотографите, гледаш загрижено труповете и си даваш тайно телефона на младите репортерки и ги щипеш загадъчно по дупето. А сега – мъка. АЕЦ „Белене – приключен, газ от Грузия – недоставен, но пък какъв коняк бе изпит на коктейла, тройната коалиция – само далечен спомен, човек няма кого да напсува, Яне Янев всяка сутрин му пее романси под прозореца на Министерския съвет, а иначе сам като куче по цял ден цъка белот с охраната и от време на време ходи на морето за по една-две седмици, ама ваканция ли е това? И тогава изведнъж – премиерът нямаше да забрава кошмара – чу по телевизора, че Бареков вика „Христос возкресе”.
- Друг ли ти плаща вече бе, прошляк?! – вдигна гневно телефона премиерът и кресна като Азис, когато го обвиняват, че харесва жени.
Бареков се спече и от ужас скъса вестник „Телеграф”, а не от пресата на сатаната.
- Ама началство, аз такова... – запелтечи той и дори забрави да покани министър-председателят на гости в сутрешния блок.
Премиерът издивя:
- Човек ви остави за малко, а вие веднага при нов господар тичате. Какво не ви дадох аз? Пенсиите на Станишев плащам, думичка за благодарност не чух. Една пенсионерка мусака да ми беше сготвила, ей така, да ме почете, да разбера, че и аз съм човек. От руска зависимост ви отървах, магистралка като слънце ви направих, президент като бонбон ви избрах, заплати ви плащам, а вие все – воскресе, воскресе, воскресе...Да не си станал социалист, те питам?
Бареков не отговори. Телефонът даде свободно. Водещият се бе свлякъл под масата с масивен сърдечен удар от толкова чудовищно обвинение...
Министър-председателят се сепна от спомените и пак взе телефона:
- Алоу, Веждичка, ти ли си? Не си насосан много, нали? А, така те искам. Абе, Веждичка, кви са тия простотии за тоя пич, възкръсналия? Това култура ли е или някаква си там бълвоч от Тройната коалиция останала? И кат почнат с тва божия син, божия син – направо ми иде да сритам някой в глезена. Че аз колко пъти си говоря с Началника, той що за никакъв син не ми е казвал? Аз кво – да не съм некоя репа тука, само за тоя да слушам по цял ден. Един мач не пускат като хората да гледа човек. И айде вземете уточнете там с интелигенцията тоя пич кога точно възкръсва, щото тука Цецо ми е написал един доклад, че преди седмица го бил направил същото, ама в Европа. Алоу, тоя не чете ли Лисабонската стратегия? Обадих се и на Никито Младенов – веднага на Барозу протестна нота да пише. Че ние сме против Европа на две скорости, нали така?. Кви са тия неща, ще ми възкръсва една седмица по-рано за Брюксел?
Веждичката не успя да отговори, защото премиерът пак набираше Цецо:
- Кво стана? Има ли развитие?
- Органите на реда са стеснили кръга до няколко църкви, където се очаква да бъде осъществен мистичния акт, който сам по себе си, разбира се, формулира новите отговорности на сектора сигурност, и сам, разбирате, господин Генерал, две наши момчета дебнат с телескоп небето, за да не би групата да се появи изненадващо от там и да ни изненада в гръб, което, както е ясно, ще бъде един сюрпризиращ фактор за новата окултна отговорност, пред която е целепоставено министерството. Обсадили сме и патриаршията, за де не изтървем помагачите на групата, обаче стана лек фал, личният състав опитал от ракията там и сега отказват да патрулират, а настояват Дянков да отиде да им занесе мезе...
- Ясно – изсъска министър-председателят – доникъде не сте я докарали! Пак ще ми сервирате нов „Октопод”, ама тоя път ще ви карам вие да го ядете...
Премиерът хвърли телефона по стената. Започна да подозира, че възкръсващия е влязъл в политически съюз със Станишев и Първанов и дори реши да даде пресконференция по този въпрос. Ама после дрямката отново го надви. Легна на диванчето в кабинета и захърка.
Дори започна да сънува, че се възнася към небето, възкръснал и оглежда Рая с неодобрителен поглед, че една магистрала нямат като хората да се похвалят пред Ангела Меркел.
В просъница премиерът реши, че ще накара неговите хора да му викат вече Свети Генерал.
Така въпросът с небесната конкуренция щеше да бъде разчистен.
