"Враг пред портите" (2001 г.) е филм, който вече е придобил култов статус. Режисьорът Жан-Жак Ано е снимал епична картина за това, как двама снайперисти - руснак и германец си играят на котка и мишка по време на величавата Сталинградска епопея, битка, която ще бъде запомнена с велика победа, но и със страшно много жертви, мизерия и хаос. Филмът, според мен, се запомни, защото надминава като смисъл конкретната историческа ситуация (историята винаги е източник на болка, но рядко на мъдрост) и в някои моменти напомня на екзистенциално откровение за това, как човек изживява своя кратък и много преходен живот в дебнене, страх и ужас от неизвестното.

Това филмово усещане днес много прилича на ситуацията, в която живее цяла Европа от много време насам. Икономическата криза приклещи Стария континент в своята отчайваща клопка, а Европейският съюз почна да ражда безумие след безумие. Първо беше касапският опит да бъде спасена Гърция по пътя на абсолютното обезкръвяване и удушаване. След това се мина към превръщането на всички европейци в заложници на лошите кредити на частните банки. За да се стигне до величествената драма в Кипър, която показа нови висини на всеобщата икономическа лудост, която е обзела Европа.

След като поне от пет години насам слушаме колко лошо нещо е национализацията, как обществата трябва да приемат факта, че ще спасяват частните капитали, които са свещената крава на капитализма, изведнъж ЕС постави на офшорния рай Кипър, като условие за финансова помощ, да вземе по 10 процента от всеки влог в местните банки. Тази идея бе осъществена, презентирана и разказана по възможно най-ужасяващия начин. Банките бяха затворени, населението изпадна в паника, а тези дни финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле обяви, че банките в Кипър може и да не отворят повече врати, защото се очаква, че ако тези митични врати бъдат открехнати дори и на милиметър, населението ще се хвърли да изтегля своите влогове, а това ще убие напълно и без това кризисната кипърска икономика.

Нека да не анализираме сега причините за кризата в Кипър. В присъщия си наркомански стил, десните анализатори свалиха всяка отговорност от политиката на дерегулации и приписаха пак всичко на мистичния европейския социализъм, който очевидно още по марксистки броди из техните съзнания, а оттам им се привижда и във всяка страна, което е знак, че трябва да се лекуват, а не да пишат статии.

Проблемът в момента е съвсем друг. Европа предписа на Кипър толкова ексцентричен лек, че когато прочетох за него, известно време имах съмнения, че агенциите правилно са превели това, което са видели. Въвеждането по такъв екстремен начин на кризисен десятък изобщо не може да бъде наречено последователна политика. Защо Европа не си предписа същото лекарство в Германия или Франция, например? Очевидно Кипър бе избран като лаборатория за имперски икономически техники, като опитен полигон за безумието, за да се види дали властта на Европейската централна банка може да замени псевдосоциалните клишета, с които обикновено Европейската комисия изпълва политическото пространство.

Кипър бе избран като опитна мишка и поради друга причина. Голяма част от депозитите в банки там са руски, изчисляват се на 40 милиарда, а следователно, невидимата бюрократична европейка машина е решила, че това е добър начин да бъде шамаросан Владимир Путин и неговата администрация.

Европа обаче очевидно разсъждава като луд, който си е въобразил, че е Наполеон, без да се съобразява с конкретните ситуации и геополитически условия.

Първо, оказа се, че в Кипър номер едно, като чуждестранни вносители на депозит, са гражданите на Великобритания, които също вдигнаха вой до небесата, че невидимата ръка на бюрокрацията им прибира по 10 процента от парите, пък било то и в името на свещенното спокойствие на частните банки.

И второ, най-важното, Русия реагира по неочакван начин. Освен протест и гняв, кипърският министър на финансите Михалис Сарис спешно отлетя за Москва, защото Русия е последният източник на свежи пари в Европа и може да извади с 5 милиарда Кипър от жестоката криза, при това без да се плаща цената на това, като се посяга на депозитите в местните банки.

Путин и премиерът Дмитрий Медведев веднага реагираха на предложението на страните от еврозоната за това щипване на пари и го нарекоха „нечестно и опасно”. ЕС се опита да изолира Русия от процеса на спасяване на Кипър, но с това, а и с налудничавите си идеи, предизвика нещо много странно и невиждано – пред парламента на Кипър се бяха събрали хора, които вееха руски знамена и твърдяха, че само Русия може да спаси Кипър.

И точно в този момент ситуацията заприлича на филма „Враг пред портата”. Оказа се, че една страна-членка на ЕС предпочита не касапската помощ на своите икономически събратя от Съюза, а на една друга страна, която по всички политически планове би трябвало да бъде изолирана.

Германия веднага реагира повече от остро на намесата на Русия!? Защо? Нима Германия държи, не толкова на спасяването на Кипър, а на спасяването на Кипър с инструментите на Европейската централна банка, дори и това спасяване да прилича повече на изнасилване?

Точно в такива кризисни мигове лъсва цялото лицемерие на това, което наричаме, вече доста поетично, Европейски съюз. В тази куха структура очевидно вече е останал демонът на икономиката, но нито една от благородните политически идеи, които трябваше да бъдат мотора на неговото развитие. Кипър заради това не иска да бъде спасяван от Европа. Защото това е все едно вампир да те води в Бърза помощ, като пътьом ти смуче кръвта, уж с възпитателни цели.

Европа се опита да изсмуче Кипър, но този път срещна не само местен парламентарен отпор, но и външнополитически такъв. И с това всъщност страните от Еврозоната направиха най-голямата си политическа грешка в своята история.

Защото с едно безумно и дивашко действие, те превърнаха Русия в основна алтернатива на своята убийствена помощ. Ако приемем, че Русия наистина е толкова демонична страна, каквато я представят във фантазиите на алкохолизираните десничари в България и в кошмарите на европейските финансови министри, то очевидно е било повече от грешка да я превърнеш в по-добрата идея за спасител на Кипър.

Русия разполага с работеща икономика, свежи финанси и проект за развитие, което я прави единствената страна в Европа, която днес може самостоятелно да спаси Кипър и дори да търси начини да помага и на други страни. Но Русия на Путин, разбира се, не е СССР на Брежнев – тази помощ си има своята политическа цена. Днес очевидно Кипър не само е готов, а настоява да плати тази политическа цена. Трябва да смятаме Путин за голям наивник, за да не се възползва от така подадената му топка.

Германия, вместо да скърца със зъби, трябва да си зададе въпроса – как направи така, че да превърне Путин днес в реален фактор в европейските спасителни планове. Не е само това, че Кипър е перачница на руски пари, хората очевидно търсят някаква алтернатива на втръсналите им икономически рецепти, които ЕС предписва и които очевидно не работят. Това е все едно всеки път да вкарваш човек в газова камера и да се чудиш как така той не оживява и не оживява.

В този смисъл – Русия днес вече не може да бъде наречена „враг пред портите”. Страните зад портите сами я викат да дойде на помощ, нещо, което разрушава редица готови схеми за идеологическа обработка на съзнания.

ЕС може и да си мислеше, че с предписаният десятък удря руските пари, но направи нещо много по-лошо – превърна Русия в алтернативен модел на самия себе си, що се отнася до това как една страна трябва да излезе от кризата. И това е големият геополитически бонус, за който сигурно Путин е отворил бутилка със стара водка в кабинета си, за да почерпи.

Защото оттук-нататък, особено след като кипърският парламент отхвърли европейския спасителен план, Русия става особено важен фактор за кризата в ЕС. Кипър вероятно е само прощъпулника на това, една страна да тръгне да търси в Русия спасителни икономически траншове. И това не е моделът на „троянския кон”, така любим на псевдоанализаторите в Европа – тук самите граждани от големия европейски град искат да получат този дар, защото той е алтернатива на диктаторския ботуш на частните банки, от които тръгна кризата в целия свят.

Врагът пред портите се оказа спасител, който може да бъде различен. А може и да не бъде. Европа обаче самичка пусна Русия и я направи фактор в своя живот. Русия винаги е била фактор на Стария континент, просто оттук-нататък вече не ми се вярва, че някое смислено решение ще може да мине без нейното участие. Защото се оказа, че всички апокалиптични предсказания за някаква криза, която ще разтърси Русия, се оказаха балон и то от най-големите.

И най-накрая, за да стане ясно какво точно казвам. Путин е последният автентично десен политик на Стария континент. Тук не се противопоставят системи или идеологически възгледи. Просто Русия днес е една смислена алтернатива пред европейския диктат на частните банки. Путин, който е десен по закваска и убеждения, просто направи така, че олигархията остана на заден план зад властта. В Европа съвсем вече не е сигурно, че е точно така.

Вероятно заради това в Кипър предпочитат Русия.

Поне са сигурни, че кръвта им няма да бъде изпита докрай.