От няколко години насам човек може да полудее на всяка дата, която е свързана с Левски. Из форумите, социалните мрежи, дори в официалните медии се цитират дълги и обилни пасажи от неговото предсмъртно писмо, пишат патриотични клетви, кълнат се в неговата памет и разсъждават обилно върху текста.
Всичко това щеше да е прекрасно и вълнуващо, ако не беше една съвсем малка подробност.
Предсмъртно писмо на Левски няма!
Няма!
Да знам, киноусещането за историчност изисква да има някакъв такъв текст, който да предвиди съвременните беди, но пусто - проклетата история никога не е на висотата на нашите фантазии за нея.
Предсмъртното писмо, което толкова се цитира, се появява за първи път през 2008 години в един сайт, известен с шеговитите си и измислени интервюта. Виртуалното нехайство към истината е много притеснителен процес. То намеква за някаква ъндърграунд варващина на епохата, което може само да плаши.
Няма нужда да вярваме в измислени думи. Истинският Левски е толково по-вълнуващ от всяка измислица за себе си.
Ето само един цитат от него, който доказва какъв характер и човек имаме срещу себе си. Цитатът (автентичен) е от писмото му до чорбаджията Ганчо Милев: "Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител".
Няма нужда да си измисляме различен Левски.
Този, който имаме е достатъчен за всичко.
Най-малкото е бил наясно, че богатите българи тогава не са агенти на промяната, а подръжници на статуквото.
Казано с модерен речник - Левски си е давал сметка, че олигархията пречи на развитието.
Само това да ни беше завещал, заслужаваше да го помним.
Истинският Левски.
