Тези дни често наминавам покрай протестите в центъра на София. Не участвам в тях, но искам от първа ръка да се информирам какво е настроението там. Не се заседявам много, защото старата десница вече ми разпознава лицето, а старите десничари знаят да гледат злобно като фолкпевица открила конкурентка с по-голям бюст. В някои от случаите старите десничари ме заговарят и започват да ми обясняват как БСП трябва да бъде забранена, комунистите изселени, като, за тяхна чест, повечето от тях намират място за мен в този вариант на бъдещо общество - я като чистач на тоалетни, я като събирач на есенни листа в парковете. За да си спестявам такива политически беседи, се вясвам колкото да усетя първоначалната атмосфера на униние и после си бия шута, преди някой от фанатичните костовисти да дойде да ми обяснява как строи ракета, с която да изстреля "Позитано" 20 в космоса.
И така наскоро направих едно смущаващо разкритие. Мернах се в началото на един протест и около 15 минути наблюдавах организацията по вдигане на шум с тъпани и вувузели. Протестърите нямаха хора дори за две карета белот, но протестиращият човек сам по себе си не е чак толкова лошо явление във вселената, че да можеш да го мразиш. Дори и когато твърди, че е свободен от страсти, стерилно независим, небесно извисен гражданин, който обаче носи плакат с надпис: "Червените бурени се вадят само с брадва". Така де - безкрайно независимите граждани очевидно си падат по сечивата като начин за правене на политика. После гледах снимките от същия този протест и донякъде потвърдих подозренията си. Най-медийните лица на протестите, тези, които гастролират от телевизия в телевизия и е чудно как не са прослушали Азис от безкрайно повтаряне на едно и също, просто ги нямаше там. Подозирам, че не е лесно всеки ден да избираш телевизионни оферти къде да отидеш да дадеш акъл, но медийното лице на протеста си беше взело или свободен ден, или цяла свободна седмица, един дявол знае.
По улиците бяха останали 50-тина ентусиасти, които не само нямат нищо общо с телевизионните протестърски лозунги, те вече и не искат да имат нищо общо. И нито един от тях, убеден съм, не е бил на улицата през февруари, на онези другите бунтове. Старите седесари тогава никакви ги нямаше, независимо, че днес вече фантазират как са се борили с полицията. Но тези хора, останалите на улицата днес, ходят на протестите от гняв, меланхолия или желание за реванш през последните 23 години. В това няма нищо лошо. Всеки има право на своята политическа фантазия, но топ-звездите, обикалящите от студио в студио просто очите им не можеш да видиш. Те, телевизионните звезди са заети с организацията на акции, с които пак да попаднат в медиите. Например - организирането на 15 души да освиркват Орешарски, все едно освиркването е някакъв вуду-ритуал, който моментално ще срути жестоката власт.
В един момент човек си казва - а дали всъщност няма два протеста. Единият е този, който е. И другият, за който научаваме от телевизионните разказвачи.
Найо Тицин вече го няма. Няма кой да се прави на мъжката Анджелина Джоли.
Прескачащите заграждения поети потънаха в някоя кръчма и сигурно дават интервюта, изобилстващи от думата "постмодернизъм".
Очите не можеш да видиш на саши безуханови, бизнесдами, репортерки от "Дневник" с разпенени погледи и лакиращи си ноктите интелектуалци.
Всичките медийни звезди на протеста са заети да дават интервюта, да се правят на велики, да дават акъл, да бляскат с високопарни сравнения и не мръзнат в ранната есен при протеста на софийските ветрове.
Човек може да види само абсолютния ентусиаст Комитата, някой друг кадър от "Зелените", които, доколкото разбирам, са партия в жесток политически скандал, защото прегръдката между Зелени и костовисти с нищо не е по-добра от топлите отношения между социалисти и атакисти, блогъри-костовисти (личат си по скърцането със зъби - изобщо на площадите е едно такова леко безнадеждно, понеже младите и красивите никак не са родени за революция и настиват, когато се озоват вън от офисите си с климатици. Даже Иво Инджев го няма и няма кой да поведе страшната битка срещу Леонид Брежнев или срещу третия му братовчед. Пустота и унилост душевна.
И само за протокола. Не че властта заслужава любов. Душата си не мога да преобърна, за да заобичам кабинета на Орешарски, но все пак знам, че той не е абсолютната метафора на олигархията, както се опитват да го изкарат. Този кабинет едва ли ще остане в историята с нещо забележително, проблемът е, че алтернативите му са така смразяващи, архаични и зомбирани, че човек просто не може да се принуди да направи този избор. Пиарките - те също не се мяркат по есенните улици, защото ще изцапат обувките си от 1000 евро. Останали са само безнадеждните романтици сред старото поколение седесари, чийто единствен обект на творчество са измислянето на псувни за гадните комунисти. Въпреки че такива в България можеш да ги търсиш със свещ и пак да не ги намериш.
Ама онези в телевизионните студиа няма да ви опишат тази картина. Ще ви хвърлят прах в очите, а скоро дори няма да могат и да намират къде се е преселил протеста, защото от интервюта кога да им остане време да викат по улиците...
Заради това си тръгвам рано от протестите.
Гледам да не се натъжавам.
