Това се случва за първи път в България – стотици хора да излязат по улиците и да крещят „Национализация”.

След като 20 години обясняваха, че частната собственост и приватизацията са вълшебните лекарства, които ще осигурят вечен просперитет. След като 20 години слушахме как свободният пазар сам по себе си е някаква ценност, идеал на идеалите, съсредоточие на святост и благина, ин и ян на новите времена. След като 20 години основната мантра беше, че държавата е неизменно лош стопанин, а собствеността в частни ръце придобива почти ангелски статут.

Нека да бъда разбран правилно. При тази държава, при този кабинет е ясно, че държавната собственост също ще е неизменно лоша, защото корупцията е второто име на това управление. Те ще направят и невъзможното да дозакрият последните останали държавни производства, за да могат да облагодетелстват своя кръг от приближени фирми и неолиберални бизнесмени, които никога не са печелили друго, освен държавни поръчки.

С други думи викът „Национализация” днес е просто утопичен, защото ГЕРБ:

а) никога няма да направи национализация;

б) дори и да я направи, тя нищо няма да реши;

в) пак ще намерят начин да прецакат обикновените хора.

Хората обаче вече са изтощени от това тежестта на цялата криза и преход да бъде стоварвана като паве по техния гръб. Бунтът срещу високите сметки за ток трябва да бъде разчитан не в идеологически плоскости, а в много по-страшни – това е бунт на тези, които не знаят дали ще могат да бъдат живи утре. Те искат национализация на ЕРП-ата, не защото са стихийно леви, а защото вече искат моментална справедливост.

В един безкраен преход на перманентна несправедливост, днес хората вече са озлобени и не искат палиативни мерки. Те настояват за справедливост. А справедливост този път означава – хищните частни монополи да бъдат поставени на колене. Или да бъдат изгонени от България. Те станаха символ на безкрайното страдание. И на безкрайното търпение. И на безкрайната властова гавра.

Днес адептите на дясната идеология би трябвало да започнат сами да си строят пирамиди и завинаги да се зазидат в тях. Видяхме какво става, когато държавата не регулира монополите – те удрят до кокал, а хората излизат на улиците и крещят „Национализация”. Утре хората ще излязат така и срещу банките. И срещу фирмите за събиране на задължения. Срещу всички знаци на това, че народът плати сметката за забогатяването на елита.

Протестите днес обаче показват и друго. Вече има ново отношение към обществената собственост. Май за първи път хората показват, че това отношение се променя. В гласа на тези, които викат срещу високите сметки от частните монополи аз чувам някакво преоткрито доверие към обществената собственост. Което е на една крачка от осъзнаването на това, че обществената собственост трябва да бъде пазена наравно с частната.

ЕРП-ата рано или късно трябва да бъдат национализирани (естествено има брутален, но има и цивилизован начин за това), защото обществото трябва да получи някакъв знак, че държавата пази неговия интерес по някакъв начин.

Днес обаче ние виждаме друго. Виждаме как дори и в своята паника властта използва речника на монополистите да удря с него тези, които излязоха по площадите. Монополите и властта са в перфектна политическа симбиоза и всъщност това е истинският „Октопод”, който души България.

Навремето, когато едноименният италиански сериал бе покорил страната ни, никой не знаеше, че ние виждаме телевизионно пророчество за нашето собствено бъдеще. Обикновените хора, притиснати до стената с извадени джобове и власт, която си раздава бонуси и се черпи с шампанско.

Заради това България беше като рекламна брошура на дясната политика. Тук се осъществи това, което западният едър бизнес може само да сънува – властта взе страната на олигархията и се опита да унищожи тези, които са я избрали да ги ръководи в името на по-добро бъдеще.

В „Октопод” имаше едно добро ченге – Корадо Катани, което бе тръгнало на кръстоносен поход срещу това изродско сплитане на власт и едър бизнес. В четвъртия сезон на сериала го разстреляха с над 100 куршума. Защото тогава и времената бяха на други – на хоризонта се мержелееше ново, нерегулирано бъдеще, огромни печалби, безкраен възход...

Днес хората излязоха по улиците, защото бъдещето просто не дойде. Настоящето се проточи твърде много, а най-накрая поискаха то да бъде платено с надписана фактура.

И хората закрещяха „Национализация!”.

Ако България не пребори тези монополи, тя просто няма да има никакво бъдеще. Но тази битка ще е много по-жестока, защото тук барикадата минава ясно между хората и политиката. Политиката в нейния български вариант се оказа като раков тумор, който убива. Опитаха се да унищожат държавата навсякъде, а за да се подсигурят напълно, превърнаха и самата държава в шоу-спектакъл. Обаче от един момент нататък на хората просто им писна да се смеят и видяха, че портфейлите им са изтънели, доходите замразени, а властта и монополите се опитват да им продават старите вицове.

Нищо не пречи да викаш. И то силно. Защото те ще направят опит да не чуят нищо. Те са оглушали от самодоволство и кинти.

На-цио-на-ли-за-ция!

Чувствам се като Корадо Катани като викам това.