Ако днес направим класация за топ 5 на най-екзотичните политически идеи в България по време на размирните дни, то със сигурност идеята на двама независими депутати печели приза от раз. Кирил Гумнеров и Стоян Иванов се записаха в българската политическа мисъл със своето предложение на всички партии да им бъде забранено да участват на следващите избори.

Това е направо нова форма на законодателна утопия. Отстраняваме партиите от политиката и гражданите поемат сами пътя към бляскавото бъдеще на просперища България.

Това е направо поетичен образ.

На въпроса към двамата парламентаристи, какво ще се прави, ако все пак има партии, които да участват на вота, техният отговор е размазващ - партиите трябвало да се регистрират като инициативни комитети. Това е изцяло нов възглед за света - няма партии, няма различия, всички сме само граждани. Звучи като някоя утопия, създадена от фантазията на първите анархисти по земята.

В България днес не е популярна позицията да защитаваш политическите партии, но нека поне да опишем три техни положителни черти. Първо - има възможност за контрол на политиката, второ - ясно е кой взима решенията, трето – партията, в своя класически вид, е демократичен, а не авторитарен инструмент.

Възгледът, че всички са граждани, а партии няма, е тираничен още от самото начало. Свободният гражданин е красив като образ, но е абсолютно политически неидентифициран. Гражданското начало в демокрацията е измислено да служи като коректив на политическата система. Ако премахнем партиите, кого ще коригират гражданите? Самите себе си ли? Това е все едно психоаналитик сам да се бори с комплексите си?

Изобщо идеята, че гражданите, пуснати на изборите, са решение на проблема, е все едно да си говориш с въображаем приятел.

Времената днес очевидно са поетични. Навремето, когато дадаистите се появяват в поезията, тяхната програма е основно поетична. Една от основните точки в нея е: публично хранене на телата.

Идеята на двамата депутати прилича точно на това.

На буен дадаизъм и колективно захранване на възмутените граждани с една нова дъвка.

Аман вече.