"Можем да си представим какъв ще изглежда светът след 10-15 години, когато Народна Република България надмине САЩ по производството на най-важните промишлени и селскостопански продукти на глава от населението - какво огромно отражение ще има това, какъв бляскав триумф ще бъде това".

Това е цитат от реч на Тодор Живков, държана във времена, когато неговото управление изглежда непреходно, непоклатимо и самоуверено.

Историческото сравнение вече е станало досадно, банално и скучно, но имах чувството, че гледам някаква реинкарнация на Живков, когато Бойко Борисов се появи в зала "Арена Армеец" в София на конференцията на ГЕРБ.

Драматична музика извести излизането Му на сцената. Цялата партия стана на крака. Неспирни аплодисменти. Цветанов (досадно повторение на Милко Балев) почна да кряска: "Победаааааа!". Цялата партия усили аплодисменните до триумфално кресчендо. И никой не смее да седне, понеже окото на Лидера бди кой е с вратовръзка, кой изглежда сдухан и кой гледа уверено в светлото бъдеще.

Тричасовият култ към личността, тричасовата екзекуция на социалните реалности, тричасовата политическа програма ми напомни на досадната помпозност на събитията от едно време, за която си мислехме, че е останала единствено в кинопрегледите. Нищо подобно. Бойко Борисов, подобно на севернокорейски лидер (Ким Бой Бор или Боко Ким Банк) взе думата, за да възвести на залата от политически зомбита за триумфа на новия герберизъм, който признава една-единствена своя грешка, че не е успял да обясни на всички колко е съвършен, безгрешен, невинен и загрижен.

А после обяви, че до 2-3 години България ще бъде различна. Прочетете цитата в началото. Абсолютно същото е като смисъл и твърдение. Просто Бойко от Банкя вече се научи, че конкретните срокове са смърт за елементарния популизъм и сега вече е разтеглил утопията до идилични три години. Но нали и преди това имаха толкова? Нали имаха точно толкова време, през което успяха единствено да изкарат стотици хиляди по улиците, за да си палят сметките за ток?

Това е въпрос, който ГЕРБ не си задава. Тази партия е лишена от сетива за реализъм, защото иначе трябваше да си организират колективно сепуко в залата, която дори не е техен проект, въпреки че Той се изфука с нея.

Все пак да не забравяме, че след три и половина година управление ГЕРБ посветиха своята конференция на изказвания за това колко са лоши комунистите. Наистина трябва да си майстор на дебелоочието, за да можеш провала на собственото си управление да припишеш на някой друг.

И заради това смятам, че ГЕРБ ще рухнат не под тежестта на Фидосова, а под тежкия тонаж на собствената си самоувереност и надута арогантност. Хората един път ги изгониха от власт, значи ще ги изгонят и втори път.

В зала "Арена Армеец" Бойко Борисов изглеждаше леко развеселен, изведнъж усмивката отново се бе върнала на лицето му, вероятно окрилен от социологическия си лифтинг, от липосукцията на мазнините на недоверието към него. Но вече не е същото. Той прилича на паметника на Стамболов в София. Уж е на пиедестал, но вече харизмата му е разцепена. Неговата харизма работи вече единствено над финансово зависимите от ГЕРБ чиновници, над приятелския му кръг от олигарси, над сектата, която вижда в него някакъв Месия, но с каруцарски речник.

Бойко Борисов днес е бледа сянка на предишния образ от 2009 година. И заради това вероятно изборната машина на ГЕРБ е започнала да ръси пари на бивши седесари, на маргинали на свободна практика, да говорят, че само ГЕРБ може да победи комунистите и заради това трябва да се гласува за тях.

Борисов вече има неясен и странен електорат, който скоро също ще изригне в недоволство, защото един човек може да стане алтернатива на самия себе си, само ако наистина е осъзнал, че има грешки, а не се държи като месия на свободна практика, който командва стадото си.

А може би бъркаме като го сравняваме с Тодор Живков. Трябва да го сравняваме с Татко Мун, или Джоузеф Смит, основателят на сектата на мормоните. Мормонската църква официално се нарича „Църква на Исус Христос и светиите от последния ден”. Ние успяхме да видим как гербаджиите от последния ден се бяха събрали на едно място, за да въздадат преклонението си пред своя любим лъжепророк.

И организираното тодорживското шоу, събирането на сектата, целеше едно-единствено нещо - Пророкът на магистралите да се самоубеди, че още има енергия да лъже хората. Вероятно поради тази причина речта на Борисов представляваше апотеоз на политическата еклектика. Безкраен поток на болното съзнание. "Премиерът", както го наричаха верноподанниците му, днес вече не е наясно как трябва да говори. Любимата му роля бе прецакана и унищожена и той в движение трябва да си търси друг образ.

Но как Надменният Генерал може да мине за социално-чувствителен?

Как телевизионният премиер ще изглежда загрижен за замразените пенсии?

Как партийният лидер, който насади Дянков, вече ще развива социална политика?

Как Онзи, който мисли само за магистралите, вече ще обръща внимание дали има какво да ядат хората и как си плащат сметките за тока?

Как Пожарникарят ще спре онези, които се самозапалват от отчаяние?

Речта на Борисов не даде нито един отговор. Той призова хората си да не обещават нищо, но изпъстри словото си с безкрайна оратория за постигнатото, без да си дава сметка, че постигнатото не струва абсолютно нищо, когато хората не могат да си платят тока. "Премиерът" разкри единствено своето новооткрито богословие - когато говореше за Началника, гледаше нагоре, когато говореше за Барозу - също. Очевидно това е единственият план, който Борисов има, че Европа по някакъв мистериозен, божествен начин ще издърпа България в обетованите земи на великото благоденствие.

И демонстрацията на подобен еврорелигиозен култ е в странно несъответствие със заявената на конференцията фобия от комунистите. Ако ГЕРБ се чувстват наистина силни, както бяха през 2009 година, нямаше да се държат като опозиционна партия и да достигат до нови висини на политическата истерия.

Събранието на бойкоборисовчетата беше като сбирка на секта и поради друга причина. Хората в залата знаят, че единствено още кратко време на власт им гарантира недосегаемост и ненаказуемост. Защото, ако някой тръгне да рови в управлението на ГЕРБ, сигурно ще може да напише девет хиляди книги. Тези се бяха събрали в залата, за да се помолят на своето Божество да ги изведе още един път до властта, понеже иначе една трета от тях трябва да лежат в затвора. Дори и песните на Веселин Маринов няма да ги спасят от тази участ.

След като шоуто свърши, човек не може да не остане с неприятен вкус в мозъка. Все едно си се сблъскал с нещо противно, мазно, дебелокожо, нещо, което заявява претенции за власт, въпреки че ясно знае, че не може да управлява. Конференцията им беше абсолютен апотеоз на формата над някакво съдържание.

И си мислех най-накрая, отвратен и потресен, че този спектакъл изразява най-пълно трагичното състояние на България. Политиката се замества с шоу, програмата с лудост, стратегията с празни приказки.

ГЕРБ днес правят грешката на БСП от 2009 година. Държат се като опозиция. Платените агитатори и виртуалните промивачи на мозъци не могат да скрият този факт. Харизмата е счупена, телевизиора бучи от отвращение, хладилниците са празни, а според ГЕРБ за това са виновни комунистите, въпреки че управляваха точно те.

Заради това си мисля, че партията на Борисов се е устремила към грандиозен холивудски катастрофичен край.

Дори и да спечелят изборите това ще ги унищожи напълно като политическа сила, защото освен крясъци и клетви, те няма какво друго да предложат. Борисов опоска хазната, сви финансите, уби бизнеса и удуши производството. Така че всяка негова дума за различна България е абсолютна лъжа. Защото той не може да бъде различен. Той си е случайният човек на случайното място, задържал се там с олигархическите ветрове.

Вождовете не се променят.

И заради това винаги идва техният 10 ноември, когато те стоят на едно място, гледат тъпо в пространството и се чудят защо така ги е прецакала съдбата.

Ще стискам зъби, за да видя този поглед и у Бойко Борисов.

Когато гледа така - виж тогава България може и да стане различна.