Казват, че протестът няма лидер. Казват, че протестите нямат никаква организация. Твърдят, че всичко е спонтаннно, а истеричните пиарки, които се разхождат като политкомисари с изкривени от злоба лица, са просто страничен продукт на всяко протестно движение. Казват, че хората по жълтите павета били млади, красиви, уникални, модерни, съвременни, футуристични. Всичко описано по-горе, обаче, е вид политически и обществен капан. Защото като тръгнеш да пишеш за един или друг аспект от протестите, винаги се намира някой добре платен бунтар, който с мъдро лице и напомпан с политически стероиди речник ти обяснява, че всъщност това било изолирано явление, че като цяло хората не били такива, че случащото се на улицата било нещо като присъствие в свободата, което опиянявало. Красиво и доста лъжливо.

+50 дни на протести задръстиха цялото възможно пространство с клишета и мъртвородени фрази. Заради това появата на един истински текст, който да ни ориентира за същинската мотивация и действия на протестърите, трябва да се възприема като празник. Най-накрая идиотът в компанията обяви на висок глас това, което сигурно се говори само с шепнене. Идиотите са полезно явление във вселената, защото през тях протича истината, която не е цензурирана от пиарки, политкомисарки и секретни агенти на модерната олигархия.

Ето го и текста на Идиота. Негов автор е някакъв кадър Манол Глишев, а сътвореното от ума му като изводи и бъдещи действия заслужава много внимателно четене. Текстът е озаглавен помпозно: "Заключителна рекапитулация" и на моменти звучи като наръчник за терористи от Ал-Кайда, но това са особеностите на времето.

Авторът на текста е изпаднал в черен песимизъм за постигнатото от протестърите досега. Той описва един апокалиптичен свят - никакви резултати, никакво внимание и душата му на костовист или на някакъв друг подобен вид политически мутант стене от изумление, че този път протестърската енергия не е успяла да се канализира.

Трябва да кажа няколко думи по този параграф. Проблемът на България винаги е бил в абсолютната несъстоятелност на политическите анализи. Политическият анализ у нас е инструмент не за обясняване на реалността, а за атака по политически субекти и това му отрежда нерадостна роля като цяло. А типът обществен идиот, чийто типичен представител е авторът на описваното тук терористично четиво, не могже да мисли самостоятелно, ако някой отгоре не му спусне тези. Този път една част от "политолозите" дадоха всичко от себе си. Опитаха се да представят случващото се у нас не като продукт на обикновен политически дебилизъм, а като опустошилна битка на конкуриращи се геостратегически интереси. Това трябваше да бъде идеологическия бензин, който да събуди десните зомбита от дългогодишната им обществена летаргия.

Десетки политолози, добре платени от странни източници на кинти, се опитаха да напишат мащабно и епично фентъзи за това, че БСП и ДПС обръщат кораба към Путинова Русия и дори имали черен и таен план за излизане от Европейския съюз. Въртяха го, сукаха го, смъркаха кокаин, пак го сукаха, но този път черният им роман съвсем не се получи.

Изобщо римейкът на политологическата 1997 година съвсем не беше успешен, защото светът е друг, Европа е друга, да не говорим, че половината от описваните политолози вече са остарели, уморени, банални и превъртели, за което говори фактът, че се опитват да възкресят стар комикс в модерните дни. Именно опитът случващото се в България да бъде представено като някаква битка на еврореволюционери срещу банда хищни путинисти изолира цялата останала България от този сюжет. Да не говорим, че изолира и две трети от София, защото през 1997 година хората имаха надежди за Европа, а сега самата Европа няма много надежди за себе си. Но свръхзасилването на драматичното напрежение, разбира се, се получи фарсово. И повечето го разбраха. Единствено обществените идиоти още преживят тази идеологическа дъвка и нейният пророк Манол Глишев е сътворил серия от мракобесни клишета.

Сега нека да се позанимаваме с неговите изводи, защото те прекрасно подчертават маниакалността на произволно дясно създание, което броди из жълтите павета.

"Дъртите, грозните, глупавите и злобните са повече от нормалните", пише с истерична слюнка авторът. А пък разправяха, че нямало такова деление, че протестът не се изживявал като колектив от висши същества. Да, ама кварталният идиот друго разправя. Всъщност това е първото адекватно мнение, което срещам, макар и изразено по толкова хейтърски начин. Под "дърти, грозни, глупави и злобни" трябва да се разбират всички онези хора, които не искат да участват в този маскарад, който опорочи възможностите за една национална кауза. Не твърдя, че всички, които не ходят по протестите, подкрепят кабинета. Твърдя, че хората, които не ходят по протестите, просто не виждат разликата между протестърите и кабинета. А и такава няма. Вече много пъти сме виждали как от изящната и слънчева реторика се раждат чудовища.

Абсолютно същите хора и преди години ни разправяха, че България е на прага на цивилизационна промяна, че бъдещето идва, а ни натресоха дивотии, които и до днес трябва да преглъщаме. Аз заради това като видя, че хора като Михаил Неделчев, Едвин Сугарев и Васко Кръпката се появяват от нищото, за да твърдят, че промяната идва, започвам да се оглеждам подозрително за новото чудовище, което ще ни докарат. Тези хора бяха глашатаи на всички глупости, които ни се случиха. Днес "дъртите, грозните, глупавите и злобните" са твърде опарени, за да се хванат на номера на старите мошеници и деснеещите интелектуалци. И това тепърва ще се разбира. Защото, когато зомбитата окупират една битка, няма как тя да свърши положително.

И вторият момент, който е много важен:

"Тепърва се налага нормалните да се научат да налагат себе си над останалата, дебилна част от обществото", хълца опиянено Глишев.

Това е класическа десница. Ясна, гадна, високомерна и, разбира се, самоубийствено глупава. На този пич вече демокрацията му пречи, защото демократичните начини за налагането на неговото мнение се провалиха. Наистина - класическият бунтар има два избора в тази ситуация - да се примири и да продължи да опитва или да използва насилие, за да наложи своите цели. Проблемът идва оттам, че тази конформистка "революция", която медиите неистово ни рекламират, се е брандирала като лице на демокрацията. Но май вече не знае какво точно е демокрацията, нито пък особено я харесва. Това за "нормалните", които трябва да се налагат над "дебилите", е най-обикновен фашизъм, защото демокрацията предполага изключителна равнопоставеност на гледните точки. Ама българската десница, която съществува в ментална психиатрия, не може да се примири с това. Тя дълги години паразитира върху моралните каузи, за да може да се добира до властта в най-бедната държава в ЕС и да я прави още по-бедна. Сега 3 хиляди човека самовъобразен елит, крещяща каста искат да направят така, че единствено и само от тях да зависи кой ще управлява България. Какво е това?

Някакво Политбюро на улицата?

Партиен комитет на жълтите павета?

ЦК на младите и красивите?

КПСС на пиарките?

Съвсем наскоро Адам Михник, човек, който има всички основания да се нарича антикомунист, наблюдавайки процесите в Източна Европа, сподели: "Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните". Тоест няма как да има елит, който да задава посоки. Точно това е проблемът пред протеста в София. Няма геостратегическа битка у нас този път. Простотията, че кабинетът продава България на Русия, може да мине като теза единствено в ушите на някоя журналистка, която цял живот е работила в държавна медия. Проблемът в България е абсолютния разпад на институциите и невъзможността те да решат основния проблем на страната - отчайващата бедност. Но докато има хора, които си въобразяват, че трябва и могат да ръководят "дебилите", проблемът за бедността дори няма да бъде поставен. И това е другата причина този протест да се самозатвори и самоистеризира. Кварталният идиот с кратко есе разкри вътрешната драматургия на ситуацията. Трябва да сме му благодарни.

А финалните призиви за това, че наесен трябва с павета, палки, тръби да се атакува полиция и парламент, ще отнесем към сферата на черното фентъзи. Такива като тоя Глишев ги е имало многократно в историята - те ще стоят по ресторантите, докато насъскват другите да свършат мръсната работа, а после ще се появят като бактерии, за да установят империята на микробите.

Но ме кефи идеята за това, членовете на БСП, ДПС, ГЕРБ и "Атака" да бъдат съдени. Направете си сметка кои партии са пропуснати и това говори достатъчно кои се изживяват като идеологическа сила на тези протести. Вярно е - кварталният идиот не може да бъде достоверен източник за всичко, но фактът, че искаш да осъдиш всеки, който мисли различно от теб, трябва да бъде клинично изследван в Карлуково, а авторът на идеята, в името на собствената си безопасност, да бъде изолиран в стая с тапицирани стени, където да му пускат само сини хитове от началото на 90-те години.

Политическата драма у нас рано или късно ще свърши. За кратко ще бъде, но ще приключи. Не се наемам да гадая точно какъв ще е финалът засега. Но, когато бурята утихне, поне за миг ще се налага отново да живеем в една и съща страна, в едни и същи пространства и не съм сигурен, че някога отново ще поискам да живея в една и съща държава с човек, който е пожелал да съди всички партийни членове. Бурята разкри твърде много неща у нас, които не стават за гледане. И заради това се питам, ама това е въпрос без отговор, тоест трагичен, нелеп и патетичен, ако цялата битка всеки път се свежда да свалим старите идиоти, за да институционализираме нови, то не е ли време направо да направим този Глишев президент, а останалите да си събираме куфарите и да отиваме по тропическите острови, там, където поне се надявам, зомбитата все още не са доплували...

Препечатването на статията не е желателно!