От нищо не изпитвам по-голям страх, отколкото от хора, които категорично могат да кажат няколко неща. Например: "Аз никога не съм правил компромис със съвестта си". Да твърдиш това убедено и с месиански блясък в очите, означава най-малкото, че си закоравял психопат и лъжец. Защото да кажеш, че не си правил компромис със съвестта си, означава да кажеш, че не си човек. Човек - това е същество, което прави компромиси. Не казвам, че правилото е универсално, само твърдя, че всеки, който размахва това като своя визитна картичка, има коварен план или за измиване на биография, или за масова манипулация на несвикнала публика.

Или: "Допуснали сме няколко грешки, но като цяло нещата, които направихме добре, са повече". Това е фраза-картечница, зад която обикновено стоят цяла редица от зрелищни провали, много кражби, жестока корупция, провалено управление. Да сведеш една катастрофа до "имаме своите грешки", е като да твърдиш, "може би направих нещо, не съвсем нередно", след като си убил човек. Езикът е коварен капан, а политическият език може да бъде примка за медийно удушаване на електората с лъжи.

Ето защо фразата на Лиляна Павлова, която стана известна вчера: "Някои започват да изглеждат загрижени и уморени от властта, други се одухотворяват, трети се самозабравят... аз останах здраво стъпила на земята", накара зъбите ми да затракат от ужас. Тази реплика дойде от любимката на Бойко Борисов, от лепната като ваденка за него министърка, от един от най-големите театрали на ГЕРБ. Дойде от жената, която още докато ставаше министър, не обясни големите и странни неща в нейната декларация за доходите - в която едни солидни суми и един мотор бяха записани като дарения. Това е другата загадка на вселената. Как така дарения получават все хора по горните етажи на властта? Но, разбираш ли, Павлова си останала земен човек, здраво стъпила на земята, въпреки че с чисто сърце успя да каже, че с един брифинг ГЕРБ анализирали протестите в страната, взели си поука и сега чисти, неопетнени и невинни щели да управляват отново, до постигане на пълния магистрален герберизъм. Самата Павлова, понеже е земна, здраво стъпила на земята, съвсем обикновена, дори намекна, че няма да откаже да стане премиер на страната. Защо й е да смята по друг начин? Човек е толкова голям, колкото са големи политическите му кумири. Нейният кумир сведе политиката до редовно присъствие в сутрешните блокове, производство на глупави лафове, интриги, скандали и титанично медийно перчене. В този смисъл, неговият обществен клонинг, тази Лиляна Павлова, няма да има проблеми да каже, че е готова да управлява света. Ето това е причината човек да се страхува от маймуна с бомба. Маймуната не си дава сметка за това какво може да последва, ако хвърли бомбата. Павлова не смята управлението за нещо сложно, изтънчено, стратегическо. Тя се изживява като политически багер или валяк - пускаш го на магистралата и ето ти премиерско място, ето ти доживотно сепаре във властта.

Аз също съм убеден, че Павлова е готова за премиер. След Бойко Борисов, всички сме готови за премиери, понеже той показа, че този пост може да бъде превърнат в театър, практически уищожен откъм реални функции, но пък действащ като пътуващ карнавал във всяка част от страната. Павлова е една интелектуална калинка, абсолютен продължител на тази традиция. Все пак Борисов бе свел ритуалът на властта до рязане на лентички, какво й е на момичето - мигар не може и тя с ножици да борави.

Това, което чух от бившата регионална министърка, вече е диагноза. Тя не само лъже нас, убеден съм, че тя лъже и самата себе си. Това е типичната българска шизофрения - никога да не си даваш реална сметка за собствените си възможности. Ясно е, че в България не е трудно да си управляващ, ако внимателно следиш геополитическите ветрове и лижеш точно тези ботуши, които трябва да лижеш, но пък тази арогантна самоувереност почва да ми идва в повече. Напоследък ми се иска да виждам друг тип лидерство - интелектуално и съмняващо се. Безпардонната увереност на простаците ни набута в политическа криза, която в момента изглежда без изход, заради това смятам, че лека доза интелектуализъм ще бъде като мехлем за наранените от идиотщина мозъци. И това е друг страничен ефект от урагана "ГЕРБ" - сриването на основни мисловни стойности, унищожаването на интелектуалното благоприличие, абе направо диктатура на калинките, които са убедени, че стават за премиери веднага. Фактът, че лицето на тази власт Павлова дори за миг не изпита съмнение или не подложи себе си на вътрешна самооценка, ясна, парлива и болезнена, трябва да ни говори много за подводната бездна, която е ударена. Това е дефекта на цялата й партия. Тя е шумна, креслива, истерична, шантава, тоест абсолютно неспособна да си даде сметка за това, в какво блато е затънала България. Те заради това са така декларативни, защото мозъците им не стигат дори да осъзнаят къде се намират и да оценят, че ако докретат до втори мандат, това ще е мандат на камикадзетата. Въпреки че познавайки стилът им, няма да се учудя, ако пак се оправдават с предишното управление. Въпреки че то е било тяхно. Калинките са готови да бъдат премиери, никога не са казвали, че могат да бъдат професори по логика...

Замислих се за това в какъв капан се намира България днес. Алтернативата на ГЕРБ от вчера, хората привиждат в ГЕРБ от днес или поне така твърдят социолозите. Това пак е ефект от три и половина години лудост. Последствията, от които очевидно ще трябва да изтърпим докрай като средновековно мъчение. И какво се оказа сега? Насред телевизионния мрак, в тунела на арогантните лъжи, няма дори мижава светлинка, която да даде малко късче надежда. Защото, оказа се, светлинката в края на мрака е само светлинка от багер, с който Лиляна Павлова идва и крещи, че премиерското място е запазено за нея... Да, това вече не е калинка. Няма как да го наречем калинка. Това е бръмбар. Вреден и шумен.