България се събуди с още един ситуационен левичар тези дни. Неговото име, дръжте се за столовете, е Бойко Борисов. На последното заседание на кабинета премиерът в оставка дръпна нарцистична реч, с която се самопохвали за всичките постижения и поръча на министрите си да завиват наляво - тоест най-накрая да мислят за доходи и за заетост.
Борисов прилича на човек, който чува някакво ехо в далечината, опитва се да разбере какво му казва то, но в крайна сметка постъпва като поредния политически клоун. Без идеали, ценностна система и политически мироглед. Истинският политик би отстоявал своите идеи, ако вярва, че е прав. Премиерът в оставка обаче заряза идеологията на магистралите в мига, в който усети, че тя води до улични бунтове и подпалени чучела на министри. И се събуди като левичар с идеята за високи доходи и нови работни места.
Това е истинска поезия.
Възможността днес да си опозиция на самия себе си от вчера е запазено право основно за обитателите на Карлуково. Но понеже Бойко Борисов е твърде нов в левичарските територии, ще си позволим да му дадем един съвет. Завоят наляво, когато остане единствено и само на думи, не е никакъв завой, а само поредната политическа халюцинация. При това хората, странни създания, много държат левичарите да бъдат автентични. Тоест дразнят се, когато само преди месец новоизпечените социални лидери говореха как всички тънат в богатство, разкош и огромни спестявания.
Защото дори и опитът си за лява мимикрия Борисов прави като милиционер. Без да е осъзнал, че проблемът вече не е в това каква политика води. Проблемът е самият той. Ако ще утре да се появи като Годо, който раздава безплатни гевречета и хляб на бедните.
В този смисъл хората биха приели Борисов да завие наляво.
Но само ако наляво се намират вратите на Централния затвор...
