Една кратка БДЖ-случка.
Влакът София - Бургас/Варна още на първата си спирка натрупа 1 час закъснение, защото не тръгна навреме. Аз го хващам от гара Подуяне и час половина си отвисях на гарата. Изучих всички вестници, огледах всички пътнички по няколко пъти, сварих се от жега, но все пак не се отказах. Никой не се появи да даде дори елементарно обяснение на какво се дължи това драматично закъснение.
Най-накрая влакът се появи в далечината. Загледах го с вълнението на дядо Йоцо. Напоследък влакът по най-натоварената линия е къс като мисъл за философията на фолкпевица. И този не правеше изключение - три вагона и един за първа класа. Дори и да предположим, че не пътуват много хора, което е абсурдно, защото все пак е август, а народът се разхожда наляво-надясно, вагоните са абсолютно недостатъчни и така всяко пътуване с влак е вид драматична истерия - местата недостигат, местата за багаж също. Коридорите са пълни, абе абсолютен драматизъм.
В 37 градусовия пек във вагона температурите сигурно стигат до 40. Но няма нито намек за климатик. Прозорците, разбира се, се отварят трудно, а тези, които се отварят, се затварят веднага и така пътуването се превръща в една потна, изтощена, проточена одисея, в която човек разбира как са се чувствали концлагеристите в газовите камери. Кондукторите минават да проверяват билетите с известно неудобство, защото са наясно, че при такива условия на пътуване, народът е настроен социално-критично и си изкарва гнева на първия униформен представител на властта, който види.
При така описаната ситуация, сигурно ще ме питате защо все още си причинявам пътуването с влак, а не ползвам автобусите. Отговорът на този въпрос е най-елементарното и най-сложното нещо на света. Аз обичам влаковете. И не само. Не искам с отказа си да пътувам с тях да участвам в едно от най-големите престъпления на целия преход, в най-гнусното и тъмно деяние на всички власти до една и то без изключение - системното убийство на Българските държавни железници. Един ден, когато историците пишат за това време, планираната екзекуция на БДЖ ще е един от най-големите примери за национално предателство, за посегателство над собствеността на един народ, за рязък пробив в националната сигурност и за алчност в литературни размери.
Ако от 1990 година поне едно правителство бе насочило внимание към БДЖ, бе отделило средства, бе инвестирало в развитие на този най-екологичен транспорт, днес българските железници нямаше да приличат на нещо от 19 век. Но системното вампирско изсмукване на пари, пращането на политически измекяри в ръководството на железниците днес вече ни доведе дотук.
Състоянието на БДЖ е най-добрия показател за това колко олигархизирана и разнищена от лобистки мафии е България. В името на интересите на автобусните превозвачи, с БДЖ бяха извършени чудовищни неща - бяха съкръщавани влакове, закривани линии, променяни разписания, само и само автобусните превозвачи да си напълнят гушите с кинти и да държат в желязна корупционна хватка всяка власт. А през това време българските железници, които съществуват от 1885, повтарям от 1885!, бяха превръщани в ходещ труп и изкарвани нерентабилни, за да може гаврата с тях да бъде политически оправдана.
Тези дни някой беше снимал бившия шеф на БДЖ Йордан Недев в редиците на протестърите в София. Стана ми лошо, честно казано. В друга държава този човек отдавна щеше да търка затворническите пейки, защото от всички икономически наемни убийци, точно той постави окончателно БДЖ на колене и драматично унищожи всички условия за някакво развитие. И сега, разбираш ли, той бил протестър! Вероятно се кефи от ситуацията и, че в пика на политическата криза неговото управление на БДЖ е било забравено. Именно неговото ръководство на железниците предизвика безпрецедентна стачка на железничарите, които показаха, че тяхното търпение е изчерпано напълно. И този Недев протестира среще олигархията? Че той бе ръката на олигархията през цялото време. Схащате ли колко са извратени и унищожени политическите стойности. И как много хора виждат в протеста начин да скрият престъпните си биографии.
Убиецът на БДЖ да протестира - гнусно, гнусно, гнусно!
И само, за да не помислите, че съм пристрастен. Кабинетът на Орешарски също показа, че не само няма желание да реши проблема с БДЖ, а че изобщо не разбира, или умишлено не иска да разбере къде е проблемът.
След като темата за приватизацията бе поставена отново на дневен ред, значи пак влизаме в стария цикъл на абсолютна простотия. Приватизацията на БДЖ не е решение, а престъпление.
Рефренът "закриване на губещи линии" бе изваден отново на бял свят, а всеки човек би трябвало да получава ускорено сърцебиене като го чуе, защото това е елегантна формулировка за лишаване на цели част от България от нормален и достъпен транспорт.
Миналата година по това време бях в Русия, а давам това като пример, защото руснаците също като нас трябваше да правят преход от социализъм към пазарна икономика. Руските железници взимат разстояние от 350 километра и то с обикновен влак за 3 часа. В България за това са необходими 6 часа. Руснаците обаче не приватизират линии, а инвестират в цялостна подмяна на релсови пътища и вагони. Вярно е, говорим за огромна страна, но това показва как дори една държава, която е трудно да облетиш със самолет, не се отказва от своите железопътни пътища.
У нас обаче, понеже доминира дясната икономически гледна точка - убийството на БДЖ бе представяно като стъпка в правилната посока. Ако приватизират "Товарни превози", бъдете убедени, че краят на железниците е съвсем близо и всички мълчаливо участваме в това престъпление.
Заради това не се отказвам от влаковете. И няма да се откажа. Ще пътувам в жегата, ще търпя хората, ще се изнервям колективно с всички, но няма да се оставя на коварния план БДЖ да бъде закрита и тази българска гордост да изчезне завинаги в миналото. Транспортът не може да бъде оставен единствено и само в ръцете на частници. Ако държавата се откаже от БДЖ, то тя се отказва от правото си да бъде държава изобщо.
И това ще е логичен край на най-голямото престъпление на прехода.
