Новият „демон-жертва” – Борис Березовски

Откакто преди няколко дни стана ясно, че в дома си в Англия е бил намерен мъртъв руският олигарх Борис Березовски, срещнах няколко текста, в които той бе изкаран почти политически светец и поредна жертва на "кървавия, мракобесен, отвратителен" режим на Владимир Путин. Костовистите на свободна практика, които нямат никакъв друг политически интерес, освен Русия из Фейсбук, започнаха да чертаят дори схеми по какъв начин дългата ръка на руския президент се е промъкнала през системата за сигурност на английските спецслужби и е докопала своя отдавнашен враг.

Винаги е перверзно, когато стойностите се объркат дотолкова, че обявяваме демона за носител на някакво добро начало. А Березовски, лека му пръст, беше фигура противоречива, повече мрачна и тъмна, в плен на своите политически демони.

Руският олигарх е иронична метафора за политически доктор Франкещайн – той се изживяваше като творец и начало на цялата руска, постсъветска политика, а най-накрая тя го захапа гадно и го прогони надалече. Това е единствената нотка на трагедия в личността на този богаташ, но пък да не бързаме със съчувствията. Олигархът се опита да изкупи виновното си минало с позата на борец за свобода, но това е все едно комендант на концлагер да напише книга за морала – винаги остава привкуса на нещо гадно, пошло и порочно.

Няма да разказваме целия живот на Березовски, но нека да напомним няколко важни факта за него, които в България трудно някой ще ви разкаже, защото тук приемаме наготово западната версия на нещата, която винаги се оказва поетично лъжовна.

Березовски, който в съветско време е кротък учен, член на Руската академия на науките, тръгва към бизнессвета в размирното време на перестройката. Икономическата трансформация на постсъветското пространство заслужава цял роман, сатиричен и гротесков, но благодарение на решението, че в приватизацията в Русия е забранено да участват чуждестранни фирми, се ражда кастата, която днес е световно позната като „руски олигарси”. Ученият Березовски се трансформира в крупен бизнесмен, който само за няколко години вече контролира несметни активи и се разраства неудържимо. Това са времена на разгул, пари, престрелки, мутри и много бедност за всички останали, които виждат как държавата се разграбва. Березовски става крупен търговец с коли, а фирмите му никнат като гъби след чернобилски дъжд.

Няма как един бизнесмен от онези размирни руски години да не се набърка с представителите на организираната престъпност. През лятото на 1994 година срещу Березовски е организирано покушение, от което той оцелява като по чудо. Предполагаемият извършител на този атентат, известният по онова време престъпник Сергей Тимофеев, е убит няколко месеца по-късно. Извършителят и до днес е неизвестен, но и досега се смята, че Березовски просто не остава длъжен. Това са времената, в които той просто лети в космоса. Многото пари му осигуряват достъп до висшите политически кръгове и влиза в най-приближения кръг на президента Борис Елцин.

Нека да си представяме този кръг не като единно пространство, а като координационен център на няколко престъпни клана, които са в постоянна конкуренция помежду си и водят постоянна борба за влияние върху началника от Кремъл. Точно в този период Березовски започва битка с много мощния тогава охранител на Елцин Александър Коржаков, която се води на приливи и отливи.

Това е времето, когато олигарсите, основно Березовски и Михаил Ходорковски, в Русия през 1996 година наливат много пари в кампанията на Елцин, за да му помогнат да възстанови своята популярност и да спечели битката срещу комуниста Генадий Зюганов. Тогава всъщност се разбира, че властта на парите в Русия е всеобхватна.

Това е времето, през което Березовски става крупен медиен магнат и държи много вестници, няколко списания, канал ОРТ.

А за историята след това вече трябва да се водим по слухове и догадки. Версията на Березовски е, че той лично е помогнал за идването на Путин на власт, а след това новият президент е побързал да се отърве от всички свидетели за това и започва цяла серия от процеси срещу Березовски, които в крайна сметка го направиха емигрант.

От другата страна на монетата стои факта, че Путин започна възстановяване на руската държавност по начин, по който я разбира той, а е съвсем естествено, че една държава не би търпяла паралелна власт с огромни средства, която се изживява като наднационална и недосегаема. Да не говорим, че именно битката срещу олигарси като Березовски извоюва на Путин нивото на одобрение, на което той се радва и до днес. Няма да твърдим, че всичко в тази битка е честно или че в нея има добри и лоши. Но дори и всички да са лоши, е глупаво да си харесваме „нашия” лош, а за останалите да твърдим, че за нищо не струват.

Точно заради това колективното хлипане по фигурата на един олигарх е странно и нелепо. Русия винаги е по-изненадваща от фантазията за нея в черно и бяло. Това, че Англия даде политическо убежище на Березовски, беше просто част от една игра на надмощие, която през годините натрупа не една и две мистерии, които трябва да бъдат разплетени.

Безспорно най-голямата драма в триъгълника Березовски – Англия – Русия е смъртта на бившия агент от ФСБ Александър Литвиненко, афера, която давеше дълго време сочен материал за вестниците в цяла Европа.

Ако искаме добре да разберем каква фигура беше починалият Березовски, трябва да се опитаме да изясним поне за малко и аферата „Литвиненко”.

Александър Литвиненко, който, както се разбра по-късно, е нещо като дясна ръка на Борис Березовски, беше офицер от новосъздадената Федерална служба за безопасност на Русия. За своите премеждия там и за всичко, което е наблюдавал по-късно, написа книгата „Лубянската престъпна групировка”, която трябваше да е силно разобличение на Путин и цялата му клика. Нека да припомня само, че преди да стане премиер, по времето на Елцин, Путин за известно време беше шеф на ФСБ.

По-късно вече, като емигрант в Англия, Литвиненко умря в болница, а се оказа, че причината за това е силно радиационно отравяне и то с полоний.

Веднага беше посочен за виновник Владимир Путин и неговите тъмни служби.

Това си заслужава да бъде анализирано.

Страдалческата , а и наистина подозрителна смърт на Литвиненко, го направи популярен герой на атаките срещу Кремъл, но сега ще се опитам да ви споделя защо лично мен ме съмнява Путин да стои в основата на неговото убийство.

Книгата на Литвиненко "Лубянската престъпна групировка" е много интересно четиво, препоръчвам я на всеки, който иска да се запознае с новата история на Русия, а да не говорим за това, че можете да си я дръпнете безплатно от нета.

В нея веднага правят впечатление две неща, стига човек да чете книгата като детектив, с известно съмнение върху думите на автора, което не е изразяване на съмнения в неговата честност, а в това, че участвалият в една случка винаги изразява субективна позиция.

На първо място, всички пороци на Федералната служба за безопасност, които Литвиненко описва, се случват по времето /странно защо/ на въздигания като пример на Русия Борис Елцин. Именно Елцин спуска своите хора в тази служба, превръщайки я в инструмент на властта за разправа с политически противници или за рекет на начинаещи и не толкова начинаещи бизнесмени.

Другата линия в "Лубянската престъпна групировка", която се набива кошмарно на очи, е опитът за абсолютно ангелизация на Борис Березовски. Често в тази книга Березовски е представян като някаква свръхсила на справедливостта, въпреки че критичното четене на биографията на олигарха показва съвсем друга версия за него.

Литвиненко е политическо оръжие на Березовски, за да се саморазправи със своята конкуренция от обкръжението на Елцин, а нека да не забравяме, че Путин също беше в това обкръжение. Той е естествена мишена, когато битката е за власт и влияние върху Кремъл, а през голяма част от президенстването на Елцин основните ключове за властта бяха в ръцете на Березовски.

Заради това олигархът след това не можа да преживее лесно новата вертикала на властта, която Путин започна да конструира (няма да анализираме добра или лоша е), просто за него там място повече нямаше, защото Березовски никога не е бил играч на дребно. След първоначалния пазарен разгул в Русия, той вече имаше вкус единствено към големите сделки, пари, интриги и пози.

В този смисъл аз и до днес не вярвам, че Литвиненко е жертва на Путин.

И при това, не защото вярвам в някаква добра страна на руския управленец, а защото смъртта на Литвиненко засегна най-много руския президент и неговия международен авторитет.

Не изключвам намеса на Русия в този случай, но смятам за много по-вероятно Литвиненко да стана жертва на това, че беше пионка в игра, много, ама много по-голяма от него. В тази игра се разменят цели държави, а Литвиненко беше пожертван в името на конфликт, който вероятно продължава и досега.

Но, ако прочетете биографията на Березовски и пътя на неговия успех към големите пари, ще разберете, че говорим за човек, който не би се спрял пред абсолютно нищо, за да дискредитира враговете си, дори и да жертва безусловно най-верния си човек. И само да ви споделя - идеята, че Березовски е убил Литвиненко, е недоказана точно толкова, колкото разпространената теория, че Кремъл стои зад убийството му. Английското разследване доведе до името на Андрей Луговой, бивш бодигард и агент на КГБ, за когото те твърдят, че е извършител на покушението над Литвиненко. Руснаците обаче отказаха да го предадат, но прекараха Луговой през детектор на лъжата, който показа, че той не лъже в своята версия. Да, разбира се, всички ще кажат, че резултатите са нагласени, но е съвсем ясно, че Русия също има причини да се съмнява в обективността на английското разследване, защото смъртта на Литвиненко е и техен гаф и е съвсем естествено да търсят чужд виновник за смъртта му, особено ако той е идеален и за политическа дискредитация.

Това е друга черта на описваната фигура – днес е трудно да видим истинския Березовски зад бетонната стена на интригите, парите, скандалите, политиката, международните конфликти и геополитическите ритания по кокалчетата. И заради това ми е трудно да приема опитите за неговата героизация и сълзливото цитиране на части от неговото писмо из Фейсбук, където той се кае за Путин и за това, че бил помогнал да се посегне на свободата на словото.

Всяка смърт е трагедия. Но Березовски сам направи така, че неговата смърт да не разреши нито един от въпросите, а само да задълбочи мистериите. Това е съдбата на този свят – така да е оплетен във версии и свръхинформация, че никога да не е наясно с истината, ако истината въобще съществува.

Дмитрий Волкогонов бе кръстил своята книга за Троцки „Демонът-жертва” – гадно и пристрастно заглавие, но пък днес то ни дава добра поанта към Березовски. Той беше олигархичен демон, който не издържа и стана жертва на сложния свят, който сам си изгради.

Понякога историята обича да плаче за демоните.

Така че Березовски поне за това трябва да е спокоен. За него ще се пролеят сълзи.

Може би така и трябва.