Ще започна с почти незащитимо изречение - в крайна сметка референдумът беше най-хубавото нещо, което се е случвало на България в последните 4 години. Дори голите фотосесии на някоя новоизгряваща фолкдива не могат да го бият като събитие.
Допитването за първи път даде възможност на политическите сили вън от ГЕРБ да заявят обществено присъствие, да наредят различен дневен ред от реда на кабинета и поне веднъж да поставят Бойко Борисов в ситуация, в която той да не отиде на пресконференция и да започне масови уволнения из кабинета, за да си оправи настроението.
БСП успя да си отвоюва подписката. Да направи кампания за референдум. Да осигури обилно телевизионно време на лидера си. И дори да победи със 60 на 40, независимо от слабата активност.
Традиционната десница пък си пое глътка въздух и най-накрая влезе в ситуация, която разбира - тоест да обвини всички, освен нея, че са агенти на Путин. Това ги отърва от нелепата шизофрения да твърдят, че са опозиция, а пък да гласуват всеки път за кабинета и ги постави на единствената им възможна идеологическа основа, което е все едно в системите за изкуствено дишане да пуснат пресен кислород.
Дори ГЕРБ получи бонус от референдума - той ги принуди да действат и да се отърват от малко от своите зомбита, които задръстват обществената атмосфера с вреден шум и отдавна са повод за колективно народно творчество на епични псувни.
Заради това не разбирам масовото народно недоволство от референдума, изразено, разбира се, типично по български на втория час след като урните бяха вдигнати и бюлетините преброени. Масовата реакция приличаше на реакцията на тийнейджър, който е разбрал, че на партито, на което не е отишъл, е имало стриптизьорки, които са си лягали с всеки, ама той е пропуснал тази възможност. Да, хората масово пропуснаха възможността да си кажат думата. Причините за това са много, ама само недейте да обвинявате първият опит за пряка демокрация за това.
Темата не била важна. Ами да бяхте измислили по-добра!
Хората не вярвали в промяната. Ами то нищо няма да се промени, ако човек не отиде поне един път да си пусне бюлетинката.
Въпросът бил експертен. Коя тема във вселената всъщност не е експертна, а?
Вероятно заради това дебатите в нощта на допитването приличаха на разговор в психиатрията. Вместо анализ на резултатите от гласуването, чухме шамански опити за отгатване на мислите на негласувалите. Негласувалите се оказаха новата желана партия от всички, най-луксозното гадже в квартала и всеки един от анализаторите се опита да им намигне, приласкае и подскаже, че ги разбира.
Ще бъда честен с всички. Никога няма да разбера негласувалите. Техните мисли и вълнения дълбоко не ме интересуват. Защото очевидно не интересуват и самите тях. Ако ги интересуваха - щяха да излязат и да си пуснат бюлетината. Един път извиха ръцете на властта да пита, ама като не гласуваш, властта започва да се самовъобразява като добра и полезна.
Сега мрънкането.
БСП пак се издъни. От 2007 година на БСП все нещо не й стига, за да получи ясен резултат с необратими последици. Това е изтощително. Сърцеразбивателно. През 2009 година загуби изборите, ама реши, че това е временно състояние. През 2011 година - манипулациите бяха виновни. През 2013 - атаката на властта срещу вота на хората.
Знаете ли - всички изброени извинения от страна на БСП са верни. Аз откровено вярвам в тях. Ама не е достатъчно. Защото резултатът винаги е стъпване по много тънък лед. Все нещо се случва, което прецаква радостта. В случая мизерната активност. Човек има чувството, че БСП понякога е като бегач на едно място, който си е въобразил, че финала е близо.
Което не бива да отменя факта, че все пак тезата на БСП размаза тезата на конкуренцията. В края на краищата този път левицата е изразител на мнозинството от българите. От мнозинството, което излезе да гласува, защото тези, които си останаха вкъщи, сами се поставиха в ролята на обществени призраци с неясна мотивация.
Точно, защото този път БСП спечели сред гласуващите, никой от социолозите не се реши да коментира реалния резултат. Той предвещава буреносни събития и най-малкото предопределя това, че темата за АЕЦ "Белене" няма да бъде свалена от дневния ред на хората.
Но това също не е достатъчно за БСП. Защото референдумът не сработи в другата си част - да даде увереност, че ГЕРБ ще бъдат отнесени на изборите като тропически остров от развилнял се ураган.
На всичкото отгоре сме наясно, че в случая БСП днес се състезаваше с БСП от миналото, която създаде закона за допитванията на народа в тази тежка и тромава форма. Ама, за да не кажат, че съм черноглед - хубаво е поне, че опита.
Медиите са откровено полудели. При резултат от 60 на 40 в полза на нова централа да твърдиш, че хората са казали "не" на "Белене" означава само едно - че ти е време да спираш с твърдия алкохол. Хората казаха точно обратното. Негласувалите са призраци. Тяхната мотивация е мистерия. Това, че не излязоха, е проблем на самите тях, вероятно и на партиите, които ги призоваваха да не гласуват, но техните мисли не могат да бъдат обект на заглавия. Самите негласували се поставиха в тази ситуация. Да интерпретираш пасивността им е все едно да интерпретираш нищото. Защото, когато не си се заявил с бюлетина в ръка, сам си се превърнал в част от нищото.
Анализаторите, които също се втренчиха в ниската активност и започнаха да правят черни оратории около нея, би било добре да се прегледат. Защото това е все едно да задушиш от прегръдки едно новородено. А референдумът е точно това в съзнанието на посттоталитарна България.
Трябва да сме наясно и с друго. Хората не гласуваха точно за нова АЕЦ. Те гласуваха за друг вид държава. Държава с поне някаква елементарна визия за бъдещето, а не с проект за вечен застой. Ама никой не поиска да анализира гласът на гласувалите. Защото макар и малък, този глас е повратен.
Ама нали България е държавата на интерпретациите. Тук никой не гледа статистическата реалност, а се е втренчил във възможното и неясно бъдеще, което е пълно с депутатски места и министерски постове. И заради тази перманентна интерпретация, телевизионните зрители обикновено приличат на шизофреници, пуснати във ваканция, шизофреници, които не знаят на кой глас в главата си да повярват този път.
Десницата, тази десница, която наричат традиционна, също не бива да отваря шампанско от радост. Защото, ако си представя своето бъдеще като тържествуване за ниска активност и злостно потриване на ръце, значи й е време да се пенсионира кротко в някоя миша дупка и да замерва със стрелички портрета на Путин, а от време на време и розичката на БСП. Защото десницата, наричана традиционна, изтърва епохален шанс да се заяви като алтернатива на ГЕРБ, като призове много по-мощно за участие в референдума, дори и с проклетото "не". Но десницата в България е останка от виновното минало и заради това всичките й действия са подчинени само на едно - да не вижда реалността.
За ГЕРБ няма да говоря нищо. Те и без това прекаляват с приказките.
И за да не самоопровергая себе си, няма да интерпретирам нищо от това, което се случи и ще мина в първо лице единствено число. На мен пряката демокрация ми хареса. Искам да ме питат.
Гласувах с радост и заради това имам право да съм радостен.
Дори и да е леко насила.
