В своята песен "Осъзнай се класово" групата "Уикеда" навремето сякаш предсказа политическия ступор в страната:
Искам да кажа това, което не знам;
да променя това, което е непроменимо.
Така било е, така ще бъде.
Щом пък е така, отивам в гората за гъби.
Трудно е да решиш да не отидеш за гъби, когато виждаш какви спорове се водят в Общинския съвет в София. Представителите на катастрофиралата десница вчера решиха, че най-големия проблем на столицата е наличието на улица "Класова борба". В опиянението срещу тази уличка зам.-шефът на СОС Вили Лилков нарече социалистите "долни комунистически агитатори".
Какво нещо е историческото време!
Все едно София няма други проблеми - "Топлофикация" и нейния терор върху хората, грабителската концесия за вода, бездомните кучета, безразличната администрация, та се оказа, че "Класова борба" е най-големия препъни камък на прогреса.
Какво ли толкова има в това кратко словосъчетание, че тормози психиката на случайните десничари, намърдали се на топлите общински постове?
Проблемът на България винаги е, че тя води борба не срещу проблемите, а срещу метафорите. Работата на един зам-шеф на СОС не е да се бори с имената на улиците, а да се интересува как живеят столичани, поддържат ли се зелените площи, има ли достатъчно места в детските градини. Всичко останало е бял шум и политическа истерия. И къде точно е "долната комунистическа агитация" в това да не искаш да се сменя името на една улица, която носи названието на процес, който в момента тресе целият свят.
За ужас на Вили Лилков, след годините на големия геополитически сън, днес хората се осъзнават класово и някои от тях - о, долни комунисти, искат да водят борба за правата си. Дали пък това не смущава съня на хората от Столична община. Че един път като се осъзнаят класово, хората вече ще престанат да ходят за гъби и отново ще излязат по улицата, за да потърсят не само сметка за виновното минало, но и за отвратителното настояще.
Улица "Класова борба" трябва да стои като вечен спомен за това какво ги чака самозабравените управници.
