Една статия в "168 часа" тези дни ми подейства като политическо откровение. Откровение, което като сън на дзен-монах ти разкрива природата на подменения живот, фалшът, който обитаваме и обществената перверзия, която се опитват да ни рекламират като съвсем нормална. В текста, озаглавен "Потомци на номенклатурата на протеста", се показва, че родственици на едни от най-висшите тоталитарни апаратчици сега са в редиците на "младите, красивите и съвременните" и най-вероятно викат с прегракнали гласове "червени боклуци". А те викат "червени боклуци" не само на ръководството на БСП, но и на всички онези обикновени и изтормозени хора, които, въпреки отвратителните ветрове на хаоса по време на прехода, не предадоха партията, към която са се числили дядовците на новооткритите протестъри.
Журналистите на вестника са уловили в редиците на "младите и красивите" внучката на Милко Балев Мария Балева. Миловидната на вид девойка със страстта на адепт обяснява, че излязла да води своята битка с олигархията. И нещо повече - убедено твърди, че дядо й сигурно щял да подкрепи нейния протест, а дори можел да излезе да протестира. Понеже, видите ли, Милко Балев изживял катарзис, понеже неговите хора го предали. И, казва протестърката, той беше честен човек.
Далеч съм от мисълта да оспорвам мнението на внучката за нейния дядо. Само трябва да припомня няколко неща, защото ми е ясно, че в епохата на свръхбързите информации историята се отдалечава от нас със страшна скорост. Милко Балев беше дясната ръка на Тодор Живков. Най-верният му булдог. Висш партиен апаратчик, за когото градската легенда твърди, че първи е реагирал на театралните опити на Живков да твърди, че се оттегля с репликата: "Ама, другарю Живков, на кого ни оставяте?".
Страхотно е днес миловидната му внучка да твърди, че стария тоталитарен апаратчик е щял да бъде на протестите и да вика срещу олигархията, но това поставя серия от политически въпроси с неизяснен отговор. Щеше ли дядо й да вика "червени боклуци"? Щеше ли така да плюе на собствената си биография. Нямам впечатления от Милко Балев. Това, което знам за него, съм го чел в сухите исторически справки или оплюващите статии. Това, което е ясно обаче, е че е ненормално Мария Балева да е там. Това оставя лош привкус в устата.
Искам да бъда разбран правилно. ДНК-то и гените не са партийно обвързани. Никой внук не може да отговаря за дедите си, нито пък е длъжен да върви по техните стъпки. В този смисъл всички описани тук персонажи имат правото на собствените си политически пристрастия, мании, комплекси и протести. Това е свещенно право дори.
Става въпрос за друго - за подмяната на истинските ценности. Протестът вика "червени боклуци", но е готов да припознае внуците на най-големите от тях, само защото те също викат срещу комунистите. Това издава не само безпринципност, а абсолютна измама. Половината от плакатите, носени от старите реститути, са срещу червената олигархия и така се получава, че представители на сектата на Костов маршируват рамо до рамо с внучките на активните борци и едрата комунистическа номенклатура. Какво е това, ако не подмяна? Какво е това, ако не опит за мимикрия?
Потомството на стария елит търси начини отново да бъде на върха на политическата вълна. Любимците на всеки режим. Докоснатите от съдбата. Ползвали привилегиите преди, викащи срещу олигархията сега. Хайде, молим. Лично на мен ми се повръща от това. Все опираме до 150 семейства, които като хунта управляват България и само речника им е различен.
И преди да търсите под вола теле - Станишев също е от тях. Черпилите с пълни шепи от предишния режим сега пак се нареждат сред борците за свобода. И те успяват в това, защото протестът вече е с подменени цели. Този протест просто вече не е битка с никаква олигархия. Той е фронт на битката между олигархиите. Ето защо отрочетата на старата номенклатура се чувстват добре там. Този протест днес служи като сапун за политически биографии, като обществен лифтинг и шамански опит за възкресяване на погребани фигури и умъртвени поради непотребност идеи.
За това, че внучката на бившия тоталитарен премиер Гриша Филипов, писателката Людмила Филипова, също е на протестите, вече писах веднъж. Пред "168 часа" обаче тя разкрива вътрешния си политически свят много по-подробно. Заслужава си да надникнем в него:
"За мен това са реално първите осъзнати масови протесит в най-новата история на България...Моят дядо е избрал най-вярната позиция според него за времето, в което е живял и се е борил жестоко за нея. Аз избирам вярната позиция за мен в настоящите дни".
Пред нас стои едно евангелие на подмяната. Дядо й е избрал позиция, която му осигурява висшите управленски сфери, внучката (все едно е в мол) си избира друга позиция, която продължава да я държи на върха на вълната.
Тази комфортна смяна на идеи и цели за еднократна употреба обаче е отказана на огромно количество хора, заклеймени като комунисти, гадове, червени кратуни, които е трябвало да бъдат избесени.
Фактът, че протестърите толкова лесно се примиряват с комунистическите внучки, развели знамена на демократки, показва и дълбоко фалшивата природа на целия български истеричен антикомунизъм. Той никога не е бил осъзната идейна основа, а просто платформа, от която е по-лесно да се краде в новите времена.
Забележете - внучката на комунистическия премиер нарича само тези протести осъзнати. През февруари, когато хората, угнетени от монополите, излязоха на улиците и поискаха национализация, отрочетата на червената номенклатура си стояха по къщите и гледаха ставащото на плазмените си телевизори.
Те припознаха тези протести като свои, което трябва да накара всичките демократични сетива на един човек да запищят като аларма на среднощен автомобил в Подуяне.
А какво да кажем за щурмуващата ограждения в рамките на закона Милена Фучеджиева, дъщеря на партийния секретар на Народния театър и доста добър писател Дико Фучеджиев. Или пък за сина на Любомир Левчев, преоткрилият се като десен и бесен Владимир Левчев. Или пък за внучката на активна боркиня срещу фашизма и капитализма, дивеещата фейсбук пиарка Ивет Добромирова.
Отрочетата на тоталитаризма пак искат да диктуват дневния ред на хората. Пак се изживяват като някакъв елит, който този път си е сложил европейски грим и е глътнал няколко речника на брюкселския политически жаргон. И викат "Червени боклуци", въпреки че са храненици на предишната власт и са живели в пашкул, без да имат представа дори какво нещо е истинския живот.
Ироничното е, че обикновените хора, които получават сега виковете "червени боклуци" и призиви да си хващат летящата чиния на Бузлуджа и да се махат, имат съвсем друг живот. Не говорим за елита на БСП, говорим за всички ляво мислещи хора. Това са хората, ударени от прехода, прецакани двойно, излъгани от партията, за която са гласували и мразени на висок глас от бесните десни. Но те имат едно морално качество, за което другите могат само да сънуват. Не предадоха идеите си. Гласуваха за неподходящите хора, но не се отказаха да търсят социална справедливост. Лъгаха ги, но те останаха непоколебими. Не си позволиха да изпадат в нарцистични пози и да сменят идеите като носни кърпички. Не се държаха като разглезени буржоазки, които считат, че вселената им принадлежи по право.
И когато днес мисля за леви хора в България, аз се сещам за моите двама дядовци. Съвсем обикновени хора, без претенции за елитарност, живели скромно, но раздали себе си в името на един по-различен живот. Не са били активни борци, но вярващи в идеята. Единият от тях е още жив. И до днес може с часове да разказва как е бил бригадир, как са строили обекти, как са прекарвали пътища.
Аз не мога да си позволя да бъда по-различен от тях. Защото всичко останало ще е предателство. А аз вярвам в техните идеи. Заради това не мога и няма да простя на описаните по-горе девойки. С техните думи и поведение те предават жизнения път на моите дядовци. В годините на прехода хората бесни на старата номенклатура си изкарваха на обикновените социалисти ядът от миналото. Това обаче никога не пречупи моите хора. Те никога не са твърдели, че идеите им преди са били едни, а сега са станали други. Идеите не се мол, не са луксозна стока за обществени плеймейтки.
Заради това тоталитарните отрочета да си гледат работата. Майната им.
Аз не искам да живея подменен живот.
