Четох днес в "24 часа", че на купон по случай "свободата" Вежди Рашидов и Васил Найденов са пели дует по старата песен "По първи петли", но обзет от политически ентусиазъм Веждичката изпял рефренът така: "Откога не съм повръщал в този град и в тази къща". Нещо в мен се пречупи. Осъзнах, че освен революционни времената са и поетични и реших, че тази песен трябва да бъде довършена. Все пак поезията съществува, за да отразява духът на времето. Само дълго се чудих как точно да я кръстя: "По първи Вежди..." или "Балада за Веждито".
От ракия първа, втора,
и с уиски ще повторя,
към бара тръгвам от властта.
Ще си взема дълга пура,
алкохолна диктатура,
ще се насосам яко, братче, ей сега.
Откога не съм повръщал
в този град и в тази къща?
Откога ръждясвам само на вода?
Две бутилки ще прекарам,
сервитьорка ще обарам
и ще повръщам рано сутринта.
По първи петли
бутилките станаха три
и потънаха във гърлото ми зло.
Сутрин
пепелника дими,
а Бойко звъни
бах мааму, ще си сипя още едно.
Във скута със стриптизьорка
по бельо на сервитьорка,
аз оставка ще напиша...
Ще покажа пръстът среден,
в министерство непотребен
ще си бия аз каиша.
Ще повърна аз пред "Невски",
щот съм скулптор тъй известен,
и бутилката ще метна право в моята врата.
Ще вървя и ще повръщам,
във всеки град пред всяка къща
аз оставката написах и насосах се такаааа....
