Преди около седмица съвсем случайно си взех романа "Ветеран" на младия английски фантаст Гавин Смит. Той се оказа една интересно написана история за апокалиптично-технологично бъдеще, където хората водят дългогодишна война с някакви странни извънземни, а технологиите са превърнали самите човешки същества в полумашини.

Дотук нищо необичайно.

В романа обаче има развита една идея, която много интересно кореспондира с настоящето. Става въпрос за това, че група хакери създават и пускат в мрежата програма, наречена "Бог". Нейната цел е да освободи информацията абсолютно - тоест вече никога да няма тайни, секретни линии, конспиративни комуникации. Цялото общество може да се обърне към "Бог" и да го попита за всичко.

Един от героите в романа, мрачен хакер с прякор Езичника, обаче, предупреждава, че става страшно, когато хората научат всичко. Гавин Смит не се взима за пророк и не описва някакъв страшен интелектуален катаклизъм заради това, че информацията е станала абсолютно прозрачна и достъпна, но вероятно просто е сметнал, че няма силите и познавателните инструменти, с които да опише какво би станало, ако такъв Бог се задейства в мрежата.

Нямаше да мога да свържа този фантастичен роман с реалността, ако не бях попаднал на статията на Иван Кръстев в "Московские новости" - "Поколение net", а малко по-късно видях, че в "24 часа" тя беше преведена напълно, което ме освобождава от задачата да я преразказвам подробно.

В нея политологът се опитва да обясни феномена Едуард Сноудън, човекът, който разкри мащабните операции на САЩ за подслушване по целия свят. Според Кръстев трагедията на Сноудън е трагедия на прозрачността изобщо, защото прозрачни държави означават и прозрачни индивиди. Сноудън, казва политологът, е от поколението, което не живее в света на държавите, а в света на взаимно свързаните компютри и в този смисъл той не е осъзнавал, че такова нещо като национална държава съществува. Сноудън е описан като някакво неясно космополитично същество, напълно забравило, че другите държави също слухтят, макар и не в такъв мащаб като американците, а следователно нямало политик, който иска да превърне американския хакер и разузнавач в герой. А най-красивото, а и най-вярното в статията е сравнението с Троцки, който също, като интернационален революционер, в един момент се оказва в ситуация, в която нито една държава не го иска. Дори последната глава от книгата на Троцки "Автобиография" е кръстена с поетичното название "Свят без виза" - поетична метафора за хората, които мислят с години напред.

Разказът на Кръстев и фантастичният роман "Ветеран" се припокриват в своето смущение от абсолютната, направо божествената прозрачност, но фактът, че един политически анализ така упорито напомня на фантастика, издава някаква политическа задача в него. В случая политическата задача е максимално да се свали световното напрежение към САЩ, описвайки Сноудън като първия от много интернационални хакери, които биха предавали държавите си с космополитистки причини.

Кръстев, обаче, симптоматично пропуска няколко много, ама много важни неща в образа на Сноудън, което говори не, че той не е чел какво е казал, а че, за да напасне тезата си, просто е спестил това.

Истината е, че Сноудън не предаде Америка, защото не вярва в нея или пък не му пука. Още в първото си изявление той сподели, че се е решил на тази застрашаваща живота си стъпка, защото не е могъл да понесе това в което са се превърнали Съединените щати. Това не е космополитски непукизъм за националната политика, а наранен идеализъм, който може да бъде много мощно реактивно състояние. Няколко пъти младият разузнавач сподели, че е очаквал от Обама да прекрати тази грандиозна и мрачна операция по слухтене, но той не го е направил. Това не е мотив на космополит, който не осъзнава държавата като нещо значимо. Това е вътрешнополитически мотив, призив за промяна, саможертва, която да подтиква към действие.

В този смисъл Сноудън не е феномен на компютрите, които са свързани един с друг. Той е политически феномен, той е от хората, които осъзнават, че голямата мечта на западната демокрация днес е само фасада, която прикрива един различен, странен и мрачен кръг от интереси, които нямат нищо общо със свободата. Или разбират свободата като привилегия само за един ограничен елит и за никого другиго.

Ясно е, че хора като Асандж и Сноудън си представят държавите свободни и прозрачни. И също така Кръстев е прав, че прозрачната държава означава и прозрачен индивид. Но нима сега индивидите не са прозрачни? В съвременната епоха най-трудното и най-скъпото нещо е да запазиш своя живот частен и непрозрачен. Това обаче не се удава на никого. В електронната епоха всяко виртуално действие на индивида е видимо, така че хора като Сноудън просто изравняват уравнението. Хората отдавна са прозрачни, новите революционери просто правят прозрачна и самата държава. Осветляването на секретните механизми и властови мрежи правят индивидите по-защитени, защото те поне знаят какво да очакват оттук-нататък. Създават и политическо усещане за нетърпимост, което може да промени, но може и да не промени системата. Но знанието /прозрачността е като това, участниците в един дуел поне да получат еднакви оръжия, а не единия да има автомат, а на другия да са оставили джобно ножче.

Интернет, казва Кръстев, е коварен. Той не е настроен да ти даде истината, а да ти даде това, което искаш. С това той обяснява своята теза за разпадналото се национално съзнание на хора като Сноудън, но отново изкривява истината максимално жестоко и манипулативно. Сноудън в случая не търси това, което иска. Той изпраща съобщение на целия свят. Всъщност интернет ти дава това, което искаш, но служи като канал да направиш информацията си незаобиколима.

В името на защитата на позицията на държавите, Кръстев е дал аргумент и срещу протестните движение по света, който е уникален, особено като отчетем, че той е един от идеологическите гурута на софийския протест сега. Какво казва той:

"Защо много хора излязоха на улицата? Защото повярваха, че са мнозинство. Така им се струваше, докато бяха в интернет. И те започнаха да си мислят, че са хиляди, милиони и в реалния живот, като едва после видяха, че има и други. И пак защото интернет е направен така, че виждаш тези, които искаш да видиш."

Нека да отиде и да каже на софийската средна класа, която не иска да повярва, че цялата страна не е зад нея...

Ако приемем, че Кръстев е прав, а той тук е прав наполовина и ако се доверим на хипотезата, че младите хора присъстват само физически в националните държави, но живеят в обществото на свързаните един с друг компютри, тогава се пита - защо трябва да пишем статии в защита на националната държава и не е ли време тя да остане в историята, след като най-будната част от младите поколения не дава пет пари за нея.

Истината обаче е малко по-различна. Борбата за прозрачност не е битка срещу държавата, а битка за една утопия - прозрачна държава без паралелни власти. Тази битка е обречена на провал, но това не отменя, че тя е захранвана не от виртуална лудост, а от неспирен идеализъм.

Сноудън не спечели нищо от своето скитничество по света. Той наистина прилича на Троцки в един западен свят, който не го иска, понеже е компроментирал основите на тяхната фундаментална лъжа.

Но пък имаше страни, които го пожелаха - Еквадор, Венецуела. Какво се случи обаче? Западните демокрации нарушиха правото на полет дори на президента на Боливия Ево Моралес заради подозрението, че на борда на самолета му може да се намира Сноудън.

На мен лично заради това ми е смешно, когато чуя как софийските протестъри настояват за европейски правила у нас. В сравнение с олигархичното безвремие, европейските правила биха въвели някакво ниво на нормалност, разбира се, което не отменя факта, че те са също са подмолни, лъжливи и пропагандни, както и че са лишени от покритие.

Защото Сноудън показа, че идеализмът не се котира в стерилната съвършеност за западните демокрации. Че свободата е просто политическа лъжа, когато засегнеш основите на системата.

Това не е поколението на интернет-лудите. Това е поколението, което все повече ще разбира, че светът е заседнал в една коварна безалтернативност, която иска да се представи като вечна, а че всъщност светът може да бъде много по-ценен, топъл и прозрачен.

Ето това е истинският вирус на епохата.

И него няма да могат да го убият.

С което искам да кажа и на софийските протестиращи, че едва когато издигнат лозунг: "Капитализмът умря", едва тогава ще бъдат смислени и ще бъдат част от истинския протест на света.

Всичко останало е като да скандираш и да протестираш да издигнат личния ти затвор от двойно подсилени стени.