Има нещо особено патетично в това да гледаш как Бойко Борисов се изживява като политически провокатор на бъдещи народни недоволства. След като няколко пъти в различни медии затвърди политическото си верую, че "няма демократичен начин да бъде свален този кабинет", последните му изяви бяха посветени на това да опише своята представа за "недемократичния" начин.
Бойко Борисов си представя свалянето на правителство като стихотворение на начинаещ поет от епохата на соцреализма. Излизат тълпи от хора по улиците, носят портрети с надпис: "Цветан Цветанов - прогресивният освободител от Октопода" и лозунги "Благодарим ти Бойко, че ни замрази заплатите" и помитат порочното управление на Орешарски.
Проблемът не е в това, че бившият премиер желае пак да е на власт, дори съюзен с дявола, ако се наложи. Проблемът е в това, че от известно време се насажда трайното мнение, че властта трябва да бъде овладяна задължително с насилие. С някаква форма на проливане на кръв, с камъни и палки. Самият факт, че можеш да кажеш, че демократичните начини не работят, вече говори, че си готов за недемократичните, а те не напразно се наричат "недемократични".
Истеризацията на обществото и без това е болестно състояние, а ако някой в този момент прекрачи границите на демокрацията, камък под камък няма да остане. В края на краищата избори имаше преди 2 месеца, а ако зачестим с вотовете, само защото някой не е доволен от резултата, тогава трайно ще изпаднем в състояние на абсолютна недемокрация.
Това, което Борисов насажда обаче в общественото съзнание, среща одобрение в една луда част от десните интелектуалци. Тези дни един от тях си позволи да напише статия, в която каза, че трябвало да има съд за всички членове на БСП, ДПС, "Атака" и ГЕРБ, ако протестите успеят. Както и че, за да успеят протестите, трябва да се хвърлят камъни и павета.
Демокрацията трудно вирее в съзнанията на лудите.
Това май е генералния извод от всичко.
