Когато оставиш всичко в ръцете на пиарките и решиш, че една Антоанета Цонева може да е новата Цола Драгойчева – всеприсъстваща, всеосъждаща, вечна и политически незаобиколима, тогава дори и едно хилаво правителство като това на Орешарски ще успее да те надиграе. Това е моят дистанционен извод, който умишлено правя не върху базата на новините, а върху цяла серия от префърцунени и възбудени фейсбук-статуси. Красивото на мрежата е, че тя не е отражение на реалност, а отделна реалност сама по себе си и заради това човек може да си вади изводи. Вярно е, в повечето случаи тези изводи стават единствено за учебник по колективна психиатрия, но не бива да бъдем твърде взискателни към живота.

От моя гледна точка между властта и протестиращите вече няма никакви разлики. Едните ми нахакаха Делян Пеевски за шеф на ДАНС, направиха Петко Арнаудов шеф на природен парк и флиртуват с Волен Сидеров, но пък другите са станали удивително истерични и нетолерантни, вече изобщо не приемат чуждо мнение, отказват да отговарят на въпроса за кинтите(което не им пречи постоянно да държат сметка на останалите за това)и вече се повтарят така банално, че приличат на Ивет Добромирова, която е в остра криза на идеи коя девойка да накара да се съблече в символичен знак, че протестът е съвременен, извисен и небесен.

И понеже самовлюбеността в тази вселена не познава граници, стана най-баналното – властта надигра протестърите като организира контрапротест и ги затъмни ситуационно. Беше неизбежно да се случи – когато режисираш модернистичен спектакъл и го представяш за политика, винаги можеш да разчиташ на това, че ще се появи режисьор с по-народно мислене и по-разбираема постановка, който ще те надцака по посещаемост.

Същевременно прочетох един от най-светлите и смислени текстове тези дни. Той беше на Николай Слатински. Слатински много ми допада, защото е човек в постоянно търсене на утопия и беше обрисувал протестърите като хора от 21 век, а всички останали като хора от 20-ти. Трогна ме неговата искрена вяра, макар че изобщо не споделям заслепението му. Хората от 21 век блокират във Фейсбук всеки, който не мисли като тях, което е някакъв атавизъм от 19 век, убеден съм.

Изобщо 21 век не идвал като вълна по тези политически брегове. Ние вероятно наистина приличаме на динозаврите, които не си дават сметка за хвърчащия към планетата метеорит, но новата сила изобщо не е в протестърите, защото тяхната кауза свърши някъде между безкрайните фейсбук-истерии на Асен Генов и драматизмите на всеки НПО-кадър, като му споменат, че има вероятност да представлява не повече от 15 души накуп.

Срещнах някакъв статус или статия, че държавата била в гражданска война. Ти да видиш? Като строяха барикади около парламента това беше изява на свръхдемокрацията, ама като има контрапротест – това е гражданска война, тц, тц, тц. Дайте го по-полека, май френдс, защото после ще се чудите какво да правите с тези виновни думи.

Срещнах и – о, чудоооо! – текст от Нервната акула, че нацията била разделена, тя била изтощена, а сме можели отдавна да почнем да оправяме България. И тук трябва да натисна спирачките леко. Всеки път, когато костовистка ми заговори за оправяне, аз чувствам тежка заплаха от изнасилване. Един път вече изнасилиха страната, така че точно на тяхното оправяне ще кажа – не, мерси!

Разделението на България е факт. Има поне три Българии.

Едната, която протестира срещу кабинета.

Другата, която защитава кабинета.

И третата, която пет пари не дава за тази драма и е в състояние, което Виктор Ерофеев бе описал с изящната дума „презкуризъм”.

Не мисля, че тези, които защитават кабинета, са чак такива фенове на Орешарски. Тази контрапротестна вълна се появи заради драматургичния провал на протестърите. Ако те бяха намерили причина сами да се махнат от улиците поне за една седмица, след като Пеевски бе отстранен, вероятно кабинетът щеше да е паднал отдавна. Със своето упорство обаче те събудиха противоположните настроения и така моралното уравнение се изравни, независимо какво ще кажат публицистите с блясък в очите.

Днес първите две Българии са с изравнени сили, а третата България пие бира и презкурясва активно.

Само че, тази България, която бе описана като част от 21 век, днес хвърли толкова много социално презрение към другата част, че сърцето на човек не може да трепне. Някакъв чичо от Пазарджик носил портрет на Сталин и, разбираш ли, това доказвало колко тъмно е всичко. Ама, хей, и вие четете Айн Ранд, която е като ментален, но капиталистически близнак на Сталин, пък се имате за съвременници на бъдещето.

Изобщо, гледана отдалече, тази картина предизвиква единствено желание да плюеш от яд.

В България, винаги съм го вярвал, не може да има излишни хора, но виждам как съществата от 21 век са готови да обявят за излишен всеки, който не мисли като тях.

И заради това отвращението не е плод на някакви идеологически централи, а е просто естествен процес от ужас, че представяната ни алтернатива изобщо не е по-добра от статуквото. Шестата раса не е от супермени, а е огледално отражение на петата.

Досега не знаех как изглежда абсолютната криза на политическото мислене. Вече знам. То прилича на августовската България. Никой в нея не е красив, съвременен и модерен. Ние всички сме станали една колективна Антоанета Цонева – Цола Драгойчева, която е докретала до 21 век.

Само една историческа вметка. Използвам символично името Цола Драгойчева. Защото реалният човек Цола Драгойчева има изключително смислен живот на моменти. Тя е осъдена на смърт след 1923 година и в затвора ражда своето дете. То я спасява от смъртта. Тя е нещо като легенда и то не само за своята партия, но и за вестниците по онова време. Стефан Керезов, автор на книгата „В килиите на Централния затвор”, писана през 30-те години на миналия век й посвещава най-големия очерк. Тя е интересна, жизнена и идейна.

Нещо, което всички ние днес не сме.

Не възприемайте това като песимистичен извод. Точно обратното е. Най-доброто вероятно ни предстои.

Така че аз съм оптимист за бъдещето – очаквам промени, истинска политика, истинска левица, световна революция, а защо не дори и това, че един ден НПО-ата ще си обявят кинтите.

Човек трябва да вярва само на най-доброто, нали?

Позициите на авторите в тази рубрика са изцяло лични