Наистина древните японци (които по цял ден за съзерцавали заснежените върхове на плаиниите, писали са стихове за капещия напролет вишнев цвят и техният "Плейбой" вероятно би се състоял от глезенчета на гейши) са били прави - когато е в пика на своята сила, човек всъщност е най-слаб. Това е коварният закон на природата - силният става самоуверен, самоувереният става нагъл, наглият се самозабравя, самозабравеният напълно изперква, а пък изперкалият започва да си фантазира, че е някакъв прероден, могъщ лидер, дошъл да разтърси из основи мирозданието.

Именно такава демонстрация ни направи Цветан Цветанов, бивш вътрешен министър, партиен строител на ГЕРБ, дясна ръка на Бойко Борисов, който бе заклещен в прокурорски капан без измъкване. Държавното обвинение на практика призна, че в МВР, в годините на Цветанов, е било подслушвано незаконно, несъобразено с всякакви процедури, заобикаляйки закона. И е естествено да се предполага, че виновен за това е самият Цветанов, който 3,5 години играеше ролята на непогрешим министър. Когато обаче резултатите от проверката на прокуратурата излязоха и за първи път доказаха нещо, което така или иначе се подозираше от две трети от народа, че ГЕРБ имат дълги и незаконни уши навсякъде, Цветанов така се оплете в своите обяснения, че заприлича на жалката картина на Бойко Борисов в болницата с високо кръвно. Защото е вярно или едното, или другото: или, че Цветанов лично е давал нарежданията за това незаконно подслушване, или е бил толкова некадърен министър, че подчинените му са правили каквото искат, а самият министър не е бил в състояние да защити обикновените граждани от полицейския произвол.

"Предпоставки е едно, доказателства друго". С тази фраза, оплетена като мисъл на напушен с трева философ, Цветанов се опита да оневини себе си и за пореден път да пусне втръсналата плоча, че предишните са виновни, предишните са слухтели, предишните са черни, а той е бял, невинен, блестящ като бална рокля на богата абитурентка. И заради това пред камерите Цветанов изглеждаше нервен, почти на ръба на истерията, човек, който се правеше, че не чува въпросите и че не ги разбира. А медиите днес не искат да слушат за предишните, не искат да знаят за вътрешно-политическите драми в душата цветанова, искат конкретни отговори на съвсем конкретен, направо болезнен проблем - защо в една демократична държава се е слухтяло по такъв незаконен и недопустим начин. Кой е позволил подобно шокиращо нарушение на процедурите? Нарушение, което очевидно е толкова голямо, че дори прокуратурата не намери сили и не се опита да го замаже. И понеже в България истината доскоро беше толкова недостижима, господарят на оплетената лъжа Цветанов се оказа притиснат до стената, изпотен от въпроси, за първи път с разрушена маска, принуден да говори пред медиите неща, които не иска, които този път не го оставят да изнасилва българския език пред тях.

Какво чудо се случи. Дори фабриката за тези на ГЕРБ забоксува сериозно, защото пред лицето на този фрапиращ скандал, точно когато ГЕРБ трябваше да бъдат най-силни, те просто няма какво да кажат. И постъпиха както знаят - отвориха торбата с лъжи. В една скалъпена набързо многословна декларация в защита на Цветанов, ГЕРБ се опитаха поне малко да неутрализират скандала. Аз прескочих драматичните литературни похвати в началото, заобиколих мините на патоса, финтирах полицейските клишета за вечната вина на други хора, но при първата огромна лъжа реших да спра да чета повече. Просто вече толкова съм зажаднял за истина, че нямам време да си губя времето с опашати лъжи. Какво прочетох: "Припомняме, че преди това контролът над подслушванията се извършваше от Бюрото за контрол на СРС-та, което беше създадено от Тройната коалиция и членовете му бяха разпределени квотно по формулата 3:5:8". Ясно ми е, че хората с памет са безполезни при диктатурата на лъжата, но все пак е необходимо да припомним нещо. Бюрото за контрол на СРС-та така и никога не заработи, ама наистина никога. Трябваше да го има като структура, имаше избран и негов шеф, Бойко Рашков, което се случи в края на май 2009 година, съставът му бе попълнен, но после дойдоха изборите, а след изборите ГЕРБ закриха никога не работилото бюро. То имаше живот от около 3 месеца. Тоест да твърдиш, че нещо, което на практика не е съществувало, е работило, а това, че е работило, да се използва като аргумент за защита на Цветанов, е все едно да се твърди, че окървавена брадва не може да служи като уличаващо доказателство, защото е толкова очевидно, че е безумно. А щом лъжат за това, значи лъжат и за всичко останало.

Дадох пример с лъжата, защото ГЕРБ оттук-нататък няма да кажат дори една истинска дума. Сега ще започнат едни безкрайни панаири, които обаче няма да скрият основния проблем - уличиха ги жестоко. Тяхното вече може да бъде наречено с чиста съвест авторитарен режим, защото именно така правят авторитарните режими - подслушват всеки незаконно, а после лъжат до умопобъркване. ГЕРБ и Цветанов се издъниха точно в темата, която смятаха за своя сила - полицейщината. Защото всички знаем, че това е маниера на Цветанов - прилагане на брутална сила срещу всички и потъпкването на всеки правов ред. Сега вече това не е обикновено подозрение. Сега вече има доказателства за това, а и прокурорска проверка. Ушите на Цветанов се оказаха най-голямата патология на ГЕРБ. Все пак това е човекът, който още през 2010 година искаше да следи разговорите в интернет и по скайп. Това е човекът, който извоюва 100 милиона за подслушване в бюджета на МВР. И позите му на демократ вече не минават. Той е едно ходещо ухо, една антена за подслушване, той е една полицейска метафора за това как катастрофира преходът в България. Това слухтене вече е политическо легендарно. Защото последствията, а и шумът от него, далеч надминават конкретната обществена ситуация. Това е чудовищна издънка, политическа бомба, звукът от която доста превъзхожда, ако си позволим да перефразираме Вазов, "звука от нецензурния канал на Цветанов".

Драматичният хит на паническа защита, разбира се, ще остане друго умствено постижение на бившия министър. В опит да се защити, той се опита да изкаже подозрения, че самият той, а и Бойко Борисов били подслушвани. Хахаха. Не видях човек по форумите, който да приеме това със състрадателно доверие. Просто мизерията на един нелеп управленец вече лъсна като папарашка снимка на целулита на някоя фолкикона. Сега гласуващите за ГЕРБ вече нямат никакво оправдание пред себе си. Те вече знаят за какво гласуват - за абсолютно слухтене, за пълна полицейщина, за терор на кубинката, за изнасилвача на българския език, който е или демон на подслушването, или абсолютен некадърник, неспособен да осигури дисциплина. Тази двойственост на образа на Цветанов е шизофренна, но кое в България вече не е така.

Българският "Уотъргей" се оказва нещо като български "Титаник" за ГЕРБ. Те потъват, а не искат да го признаят. Не изключвам вариант, при който да спечелят изборите. Но не изключвам и вариант, при който хиляди хора се стичат по улиците, за да не им позволят да вземат властта. Кой иска да даде власт на анонимните и незаконни подслушвачи? Кой иска да даде отново възможност за полицейски терор в ръцете на един човек, който дори не говори правилен български? Кой иска да бъде жертва отново на едно управление, чийто хъс към незаконни действия е голям, почти колкото абсолютната им неспособност да осигурят икономически растеж и високи доходи. Знам, че този текст не стана обективен. Но днес вече не е време за обективност. Нямам сили още дълго да гледам Цветан Цветанов. Нямам сили да слушам как Весеин Маринов прави  нов хит "Моята полиция 2". Нямам енергия да се чудя кой ли слухти в телефонния мрак. Нямам сили да гледам тази патология отново. Уши, безкрайно поле от герберски уши, слухтящи в тишината...