Тези дни се сблъсках с кратка бележка на Калин Манолов (върховен жрец на култа към Айн Ранд) във Фейсбук, която бе озаглавена: "Пет истини, които левичарите мразят" /или пробвайте тук/. Всъщност тези пет "истини" са формулирани от човек наречен Гари Демар. Аз и преди съм се сблъсквал с това име, така че не изпаднах в политически възторг. Гари Демар е християнски фундаменталист, перко и то от най-досадният американски вид. От тези, които постоянно опяват за това, че християнството трябва да стане водеща основа на всяка политика, отричат Дарвин и намират небесно оправдание на нечовешкия капитализъм.
Възникването на подобни политически перковци и то точно в Америка, създателите на която до един бяха атеисти и секуларисти, е феномен, който трябва да бъде изследван много задълбочено. Ще споделя само едно свое разбиране за този християнски фундаментализъм, който като зараза е треснал цялото американско общество. Това, което ще споделя, го вземам наготово от Кърт Вонегът и книгата му "Безотечественик".
В нея той казва, че е смешно да си християнин, да твърдиш, че си христянин и да искаш "10-те божи заповеди" да бъдат основен принцип на водената политика. Десетте божи заповеди, казва Вонегът, това е Мойсей.
Христос казва съвсем други неща: "Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство". В проповедите му блажени са още милостивите, миротворците, кротките, гладуващите и жадуващите за правдата. Вонегът е убеден, че съвременните капиталистически християнски фундаменталисти биха се ужасили сериозно от Проповедта на планината там, където Христос описва тези блаженства.
Тази проповед, смята Вонегът, е в тотално противоречие с всичко, което Америка символизира днес. А, да, да не забравяме и друго - именно Христос казваше, че по-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в царството небесно...
Та, "истините", които левичарите не харесвали, идват от човек, който смята всичко, което Вонегът иронизира за правилно. Заради това никак не е трудно да оспориш всяка една от тези измислици.
Аз се постарах да ги опровергая една по-една, с думи прости, ясни и не много гневни.
1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
Няма нормален левичар на тази земя, който да иска всички да са бедни и богатите насила да станат такива. Идеята е съвсем различна - богатите просто трябва да поемат отговорностите си от които иначе бягат. С други думи - като си богат, поне гледай да не прецакваш всички. И имай съзнанието, че е съвсем естествено данъците да са ти по-големи. Какво ти пука, че плащаш повече - нали си богат?
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него, без да го получи.
Абсолютно вярно. Заради това в човешките общества съществува нещо, наречено солидарност. С радост бих помогнал с моя труд на хора в беда, ако знам, че ако аз закъсам, за мен ще бъде направено същото. В крайна сметка именно благородството (да се лишиш от нещо в името на друг, да преодолееш първосигналния егоизъм) прави хората хора.
3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
Точно това е смисълът на държавата. Тя не може да бъде единствено охранител. Държавата се намесва да преразпределя там, където това е необходимо. В крайна сметка - държавата е най-мощният инструмент за постигането на социална справедливост. Ако това не ви харесва - значи имате проблем с целия свят.
4. Когато половината хора разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това е началото на края на една нация.
Невероятно по глупостта си разбиране, защото умишлено дели хората на категории, които са абсурдни. Бедните не са хора, които не работят. Да си беден не означава да си мързелив. Историята е доказала, че в най-масовият случай бедните са бедни, защото някой е свил лъвският пай от всичко. Както и богатите не са богати, защото се смазват от труд. Звучи красиво като обяснение за света, но е невярно, неистинско и тъпо. Началото на края на една нация идва в един-единствен случай - когато най-богатата част от нея се самозабрави дотолкова, че всички останали започват да тънат в мизерия, отчаяние и липса на перспектива.
5. Не можеш да умножиш богатството, като го делиш.
А когато концентрираш богатството на едно място - направо можеш да го взривиш. Видяхме какво се случи от 2008 година насам. В света се създадоха 7 или 8 мегамощни финансови компании, които се самовзривиха, защото не издържаха на тежестта на богатството, спекулата, интригите и алчността. Убеден съм, че разделеното в много, ама много фирми богатство би било по-здравословно за целия свят.
Концентрацията на капитал е като концлагер - винаги стига до убиването и прецакването на хора.
