Когато изпишете в търсачката Гугъл думата "реформа", тя дава 77 800 000 резултата за нея. Стряскаща цифра, но не и изненадваща. Ако един ден филолозите се опитат да опишат целия преход (неясен период с още по-неясна продължителност) с една дума, вероятно ще се спрат именно на "реформа". Какво ли не бе направено с реформаторски устрем през изминалите години - унищожаване на индустрията, крах на земеделието, налудничава приватизация. Всичко това бе извършено от хора, които ставаха и лягаха с думата "реформа" и пламенно проклинаха опонентите си, че не са достататъчно големи реформатори.
България се оказа заклещена в интелектуалния капан на едно клише, което изцяло превзе политическия ни живот. Реформите станаха и все още са основният фетиш на изминалите години. И никой не си зададе един съвсем логичен въпрос - а какъв е смисълът от осъществяването на реформи. Кроткият и логичен размисъл показва, че една реформа трябва да се направи, за да се постигне определена цел и да има свое начало и край. У нас реформаторският дух обаче постигна философски височини в преоткриването на безкрайността. Защото нито една от реформите не приключи. Очевидно реформаторският цикъл тук е нещо като перпету мобиле, което не иска да спира. А по време на криза става и още по-лошо.
Днес вече сме в кошмарната ситуация в която властта иска, не, направо настоява обществото да прави жертви в името на реформите. Така за реформи бяха обявени - съкращаването на работни места, намаляването на заплатите, секирата върху социалните програми, радикалното намаляване на финансирането на общините и много други безумия. Всичко това се дължи на фетишизирането на реформата. Все едно реформите сами по себе си са нещо добро. Никой през годините не постави въпроса, или пък, ако го постяваше биваше заклеймяван, в крайна сметка - защо правим всичко? Нима няма лоши реформи?
Ако реформираш апартамента си като зазидаш вратите, това очевидно не е най-ползотворната житейска стратегия.
Ако реформираш тялото си като си отсечеш ръката, със сигурност няма да има кой да те поздрави.
Ако реформираш банковата си сметка като изхарчиш всичките пари в нея, след това едва ли ще получиш приз за новатор в промените.
Идеята за реформата като за нещо, което е изначално добро напълно прецака целия свят. Днес политици, които не са наясно със себе си запенено обясняват, че реформаторите били солта на земята, а реформаторската политика направо божествено явление. Но никой никога не се опита да класифицира поне за миг степените на реформи. Ако си унищожил завинаги модерното си селско стопанство, това каква реформа е? Ако си реформирал така енергийното си разпределение, че всички хора ужасено настояват за национализация, това дали е правилно решение, а?
Някой трябва да напише речник на прехода. В него думата "реформа" не трябва да получава обяснение, защото тя изрязава всичко и нищо. Всичко, защото "реформите" бяха като изстреляни куршуми в тялото на обикновените хора и нищо, защото в крайна сметка никой не е видял възход на своя собствен живот след тях. С изключение на инженерите на реформите, които ни проглушиха с безсмислието на тази дума и нейния изящен терор.
Само си помислете колко пъти сме я чували:
Рeформаторско мнозинство
Съвет за пенсионна реформа
Стратегия за реформа на здравната система
Реформа на училищата
Реформа на местното самоуправление
Реформа на реформата на икономиката
Реформа на предприятие
Реформа на реформата на реформата на пенсиите
Реформа на земеделските земи
Реформа на изначалния хаос
Реформатори
Реформаниаци
В последния текст, който е написал приживе великият Христо Смирненски с някакъв яростен гняв си прави езикова игра с думата "лакеи". Той импровизира много нейни форми като "Ла - ла - ла! Ла - ла - ла! Лакейченченчета! Лакеюшки! Лакейчонки!".
Тогава още няма навършени 25 години.
Е как да не последваш примера на този млад човек и да кажеш, че и нас ни сполетяха реформаторченца. Страдахме от реформи и реформички, направени от реформаниаторченца! Наваля ни като реформационно торнадо, което тухла под тухла не остави.
Когато обезсмислиш езика, ти обезсмисляш цялото съвместно обществено съществуване. Защото, независимо как ви изглежда отстрани, обществата съществуват благодарение на споделените думи, а е благодарение на всички реформаторски кинти, които някой е прибрал в джоба си.
Всъщност, ако е необходимо да сме точни - "реформа" трябва да се опише като бедствие, което дойде изневиделица. Всъщност, абсолютно политическият елит измисли реформата като оправдание, за да може да оправдае своето безсмислено и паразитно съществуване. В крайна сметка реформаторите постигнаха целта си - хората обедняха докрай, доходите в страната останаха най-ниските в цяла Европа, но днес все още съществуват някакви остатъци от токсична мисъл, която продължава да търси реформата като някакво небесно явление.
Какво ли може да се реформира в държава, в която нищо не е останало?
Как да реформираш абсолютното нищо?
Повярвайте, лакеюшките пардон реформаниаторчетата, винаги ще намерят начин...
