Решителен ляв реформизъм като основна политика на БСП - това поискаха представителите на Обединението на левите социалисти. Именно дискусията какво може да бъде наречено лява политика днес и какви реформи са необходими е ценният принос, който всяка конференция на лявото крило дава. Това е разговор, който обаче не може да бъде капсулиран в една част от БСП. В момента левицата най-много се нуждае от сериозна дискусия върху своята същност, политика, каузи и поведение. В цяла Европа левите партии минават през жестока криза на идентичност. Обясненията за нея са много - от това, че социалдемокрацията осъществи голяма част от своите идеи, до това, че тя всъщност предаде тези идеи и остави всичко на стихията на ултралибералния пазар. Раздялата между хората и левицата обаче е болезнен факт в цяла Европа и точно днес и сега е времето да се работи по този проблем.
Има мигове, в които партиите трябва да се занимават със себе си. В БСП е много модерно да се говори, че вътрешнопартийната проблематика не е най-важната, че трябва да се мисли за големите цели, за декларирането на алтернативи. Това е погрешно виждане, което води към черно бъдеще. Една партия не може и не бива да се отказва от дискусията за себе си. В противен случай тя ще прилича на скачач на препятствия, който упорито не може да прескочи нито едно, но когато му казват "Иди на лекар", той реагира с обида - "Не е сега времето, сега трябва да прескоча препятствието". Да, но за да не можеш да скочиш, очевидно има някакъв проблем, трябва да се прегледаш, може да има възпален мускул или спукана става и заради това препятствието да е непреодолимо.
БСП е в същата ситуация. Тя трябва да се прегледа и да се занимае със себе си. Проблемът дойде от това, че 15 години левицата отказва да проведе дискусията за своето вътрешно състояние и перспективите пред лявата политика. Заради това речта за левия реформизъм на Янаки Стоилов е добро начало. Защото не се фокусира върху личностите, а върху достоверността на цялата партия като носител на лява политика и ценности. Това е голямата дискусия, която предстои на БСП, която няма да подмине и цяла лява Европа. Левицата има идеи, които са незаобиколими в един свят, страдащ все по-остро от дефицит на справедливост и нормални социални отношения.
Това е най-парадоксалното в цялата ситуация. Левичарите винаги са били мечтатели, защото това е единственият начин да пожелаеш промяна в света. Днес именно мечтателите могат да възстановят здравия разум. Стига обаче да се научат, че преди да прескачат препятствията, трябва да са наясно какъв спорт ще практикуват.
И какво не могат да си позволят да жертват никога в името на рекорда.
