1. Каква е оценката ви за новия проектобюджет като философия? С какво е по-различен от предходните години?
Бюджетната „философия“ напълно се подчинява на един от знаменитите закони на Мърфи: каквито и качества да искате да оцените на един бюджет, винаги ще се намерят поне три противоречиви критерия за оценката им. Разбира се, в случая са необходими не само три различни ъгли на оценката, но и задълбочен анализ на детайлите.
Следвайки стария принцип на критичния анализ, в началото сме длъжни да изтъкнем добрите качества на тази бюджетна „философия“. А такива несъмнено се открояват. От една страна, налице е Bona causa triumphat („Доброто дело побеждава“) – четири различни политически сили, които воюваха срещу моделите на едрата корупция, безпардонно разхищение на бюджетните средства и неглижирането на дългосрочните проблеми, успяха да се обединят и да обещаят по-добър и по-ефективен модел на бюджетиране. От друга страна, в бюджета е заложено изпълнението на част от предварителните обещания (от публичните преговори на коалиционните партньори), което само по себе си е правилно, понеже не само опозицията „дебне“ за неизпълнени обещания, но и приятелите се превръщат във врагове, когато не изпълниш обещанията си. А че правителството „крачи по косъм“, вече е факт. От трета страна, очакванията този бюджет да е и морален, режисиран и дирижиран от „коалицията на почтените“, го превръщат в качествено различен бюджет.
Няма обаче идеален бюджет, който да превърне България в страна на свободата, справедливостта и солидарността, при това за максималните четири години живот на това Народно събрание и на новия Министерски съвет. Вероятно не само аз, а и вносителите на бюджета, виждаме поне три капана, които могат да „щракнат“ и да обезсмислят бюджета. След формалното „раждане“ на бебето – приемането на деветмесечния бюджет (той ще важи от април до края на годината), хората трябва да открият спазването на принципа, ако се използват думите на Овидий, Promittas, facito! („Изпълни обещаното!“). А – това се забеляза от всички наблюдатели – каруцата на коалиционното правителство се претовари с обещания към избирателите, които трудно могат да бъдат изпълнени докрай. Оставам настрана митичните 4-5 нови моста над Дунав и 2-3 тунела под Стара планина – в тях вероятно не вярват и хората, които ги лансираха; но най-важните обещания са свързани с тоталната промяна на живота на хората. Или, казано на езика на политиката, сбъдването на известните „четири свободи“ на Рузвелт“ от 1941 г.: свободата на слово; свободата на вярата; свободата от недостиг; свободата от страх. Поне три от тях отсъстваха при предишното управление, но при новото правителство именно бюджетът трябва да се реализира „свободата от недостиг“, а очакванията са „сега и веднага“! Вторият капан, който е заложен в проектобюджета, това са неотчетените „черни лебеди“ от най-различен характер: продължителността на пандемията и свързаните с нея прекъсвания на доставките; повишаването на някои от цените на международните пазари; „дрънкането на оръжие“ и евентуалните нарастващи разходи за отбрана и т.н. Третият капан, който най-много би раздразнил „електората“, е евентуалното „пренасочване“ на бюджетните финансови потоци от „стари“ към „нови“ заинтересовани бенефициенти, гравитиращи към правителството. Чрез проектобюджета това не може да се предвиди (няма разписани бенефициентите), но в хода на неговото изпълнение може и да се случи, хората винаги „имат едно на ум“. Така че ако единият капан направи „щрак!“, не само бюджетът ще замине в историята, но и коалицията.
Реализмът изисква да се развиват добрите страни на новата бюджетна „философия“, но и да се наблюдават под лупа евентуалните капани с апетитното сиренце вътре в тях.
2. Бюджет на „ускорения икономически растеж“ - така го определи вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Какво всъщност ни готви този документ, все още в проект, за тази година? Не е ли твърде скромна заложената цифра за ръст от 4.8 на сто?
Известната теоретична постановка че слаб е растежът до 3%, умерен – от 3% до 6% и висок – над 6%, остава в сила и днес. Към това трябва да прибавим и типичното за страната ни изискване за догонващ икономически растеж, което да позволи в недалечно бъдеще тя да достигне средното ниво на Европейския съюз, като престане да бъде най-слабата страна-членка.
Затова заложеният растеж действително е „ускорен“ (на фона на относително слабите 2020-2021 г.), но може да се оцени като недостатъчен за „догонване“ даже на една Румъния. Странно е че се предвижда през 2023 и 2024 г. растежът на икономиката да се забави, съответно до 3,7% и 3,4%. И още по-странно е че тази прогноза се прави при ръст на публичните инвестиции, подкрепен от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат доста щедри.
Задавам си въпросът, дали заложеният леко ускорен растеж нарочно не крие „скрити резерви“? Но все пак, по-добре е страната да премине на следваща предавка – от втора на трета скорост, а след средата на годината прогнозите може би ще се коригират.
3. Усеща се социалният акцент - инвестиции в хора, социални политики, заложени са 20 млрд. лв. като намерения. Как обаче това ще се реализира на практика?
Ще си позволя да започна с обратната страна на „социалния акцент“ – от гледна точка на приходната част от бюджета: социумът като цяло (физическите лица) има превес от 2/3 при формирането на приходите чрез ДДС (14 780 000,0 х. лв.) и ДОД (5 245 000,0 х. лв.), докато корпорациите продължават да са щедро възнаградени с ниски данъци (корпоративен данък – едва 3 848 850,0 х. лв., жалък данък върху дивидентите - 80 450,0 х. лв. и т.н.). Приходната част е определено дояща „социума“, което я поставя в графата „десен тип политика формиране на приходите“, което е практика още от времената на Тройната коалиция.
Що се отнася до разходната част, там „социумът“ има перспектива за усилено „лечение чрез про(в- или б-)иотик“, особено в премахването на някои плащания за деца и млади хора (това е най-важното, това е стратегическата инвестиция!), както и за прираст на пенсиите (евентуално след тяхното преизчисление).
И понеже с проекта на бюджета марширува и нарастването на минималната работна заплата, предложеният вариант от 710 лв. е частично изгризан както от индекса на потребителските цени по малката потребителска кошница (650 лв. МРЗ сега трябва да е поне 698,10 лв., ако отчитаме инфлацията), така че предлаганото реално увеличение от малко над 10 лв. е несериозно и конфузно. Очаквам в парламентарния дебат МРЗ да отиде поне към 750 лв., иначе делът на „работещите бедни“ ще скочи чувствително!
4. Ще успеят ли мерките, които се залагат, да компенсират инфлацията, която продължава да расте?
Инфлацията е частично глобален, частично национален феномен.
Няма как България да влияе върху глобалните цени на петрола, например. Но ако държавата през последните 32 години не беше оставила енергетиката на самотек и предимно в частни ръце, цените на електроенергията сега щяха да са много по-ниски; ако частният сектор бе развивал по-малко енергоемки производства, цените на (уж) „свободния пазар“ щяха да бъдат други.
Всяко едно заболяване, например при Covid-19, се характеризира с пост синдроми. Опасявам се, че енергичните млади хора, които най-много „тежат“ в новите НС и МС, страдат от постнеолиберален синдром, т.е. вярват дълбоко в „добрия частник“ и „минималната държава“. Ако е така (дано не съм прав!), частният сектор в България ще следва популярната практика на изпреварващ ръст на цените спрямо ръста на работните заплати, оправдавайки се с „производителността на труда“. Надникнете, например, в банковия сектор – цените (таксите) растат, печалбите летят в космоса, вложителите пият по една студена вода от обезценката; петте най-големи банки на Уолстрийт току-що изплатиха 142 милиарда долара бонуси и компенсации за 2021 г., същото е и в България!
Инфлацията е не само скрит данък (понеже от нея нарастват приходите в бюджета), но и скрита форма на преразпределение на доходите от по-нямащите към по-имащите; Инфлацията не само повишава цените и унищожава стойността на валутната единица; тя също действа като гигантска система за отчуждаване.
Но въпросът за овладяването на инфлацията и за „справедливите цени“ предлагам да го оставим за по-широк коментар.
5. Сред критиките при представянето на макрорамката се чуха такива, свързани с по-високия таван на дълга от 7.3 млрд. и дефицитът от 4.1%, които се залагат. Вашият коментар?
Нека не пропускаме една почти незабележима допълнителна разпоредба, според която ще може да се тегли и допълнителен дълг извън въпросните 7.3 млрд. лв., стига той да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината (от 35.5 млрд. лв.).
Вероятно противниците на Еврозоната ще бъдат много доволни от дефицит над 3%, понеже той ще ни отдалечава доста по-далече от 2025 г., когато евентуално ще ни разреша да приемем еврото.
Но, абстрахирайки се от горното, очевидно е че правителството е далече от идеята за „балансиран“ бюджет, или поне за бюджет в рамките на критериите за Еврозоната.
Тревожното е че дългът на България непрекъснато пълзи към онези неприятни 30% от БВП, като през 2008 г. те са били едва 13%. Бенефициенти са сегашните четири поколения, платците ще са милениълите (ако останат в страната).
6. Какви са Вашите препоръки към този бюджет?
Бюджет 2022 трябваше да се подготвя и представи още през септември-октомври миналата година; къде бяха служебните правителства и защо не го подготвиха заедно с Националния план за възстановяване и устойчивост – поне така можеха да предизвикат диспут, но той не се случи!?
Всеки бюджет е приемственост и обновление, но Бюджет 2022 е преди всичко бюджет на трудната сглобка на несъчетаващи се интереси, нещо повече от пъзел, повече приличащо на трудно за подреждане „лего“. Най-важното е сега да не се слушат омайните песни на неолибералната десница, които натискат за нулев данък за реинвестираната печалба – всичко в интерес на корпорациите, които ще направят „реинвестиции на книга“ (финансово-счетоводни акробатикиi). Впрочем, защо същите не предложат нулев данък доход да се отнася и до гражданите, които „реинвестират“ заплатите си в ново жилище, готварска печка, екскурзия или книга – потреблението също дърпа икономиката нагоре? По същата логика и намаляването на ДДС рефлектира в нарастване на печалбите и много по-малко в сдържане на цените!
Основен дефицит, все пак ако мога да посоча на предлагания Бюджет 2022, е отсъствие на идея как да се намали неравенството (то ще расте!), което е най-високото в ЕС, но за съжаление у нас няма бизнесмени като Patriotic Millionaires, които предложиха нарастване на данъците на най-богатите – на себе си... Но, както твърдеше Яцек Дукай, само робите, лудите и самоубийците не се интересуват от политиката – при „реалната демокрация“ неравенствата трябва да се заглаждат чрез политиката иначе стават революции!
i Като създаване на съвместни предприятия, консорциуми, холдингови компании, взаимни фондове; компании за придобиване, „бели рицари“ за придобиване, стокови фючърси, в които да се инвестира; данъчни убежища, в които да се крият; пълномощници, тръжни оферти, антитръстови искове, разделяне на акции; отделяне, продажби; покупка и продажба на облигации; конвертируеми облигации, облигации за потъващи фондове; получаване на държавни субсидии и гаранции за заеми, данъчни облекчения, лицензи, квоти, ценова подкрепа, спасителни помощи; и т.н.
