/Поглед.инфо/ Не можем да се отървем от усещането ,че до безкрупулното си и нагло решение да инициират пускането на финанасовите деривати в обръщение, властелините на света са стигнали след успешния експеримент с бившите социалистически страни в началото на 90-те години на миналия век. След като народи с хилядолетна история , живяли добре и работили в условията на колективизъм и солидарност, не без помощта на "тихи" преврати и съветско предателство безропотно се примириха да бъдат мачкани , ограбвани, лъгани и унижавани години наред от безчовечните правила на "Вашингтонски консенсус", този "велик" експеримент със "зелените хартийки" бе приложен в световен мащаб, разчиствайки пътя за Новия световен ред! И в 2005 година планът отново бе приведен в действие за да се стигне до 2008 и настоящия глобален хаос!

А как започна експериментът? Нека да си спомним в името на бъдещето,

какво се случи с нас, в България, след 1989 година!

До 1986 година в НРБ има четири банки, една от които е БНБ. След като Горбачов поставя условието разплащанията по двустранните договори със СССР да стават в долари, то, съобразно с действуващото законодателство, се създават още седем нови търговски банки, обслужващи отрасловите структури на икономиката. В края на 1989 и през 1990 г. на базата на клоновете на БНБ се създават нови 50 търговски банки, част от тях с незначителен капитал и с промени в уставите на банките се разрешава включването на частен акционерен капитал. От 1 януари 1990 г. БНБ /дотогава подчинена на Министерския съвет на страната/ е "освободена" от несвойствените си търговски функции , а от юни 1991 година, с приемането на Закона за БНБ тя получава статут на национална банка, с емисионни права и пълен независим контрол над всички банки в страната. Според действуващата през 1990 година Конституция на страната банковото дело е изключителен монопол на държавата / в Китай това конституционно изискване е в сила и до днес!/. Въпреки това, на 24.07.1990 г. в нарушение на Конституцията и с разрешение на БНБ /управител Иван Драгневски/ е регистрирана "Първа частна банка АД" с капитал 10 млн.лв., като основната част от него е внесена от държавните фирми "Кореком" и "Металхим" с предмет на дейност: "извършване на банкови и кредитни опреции от всякакъв вид". До приемането на закона, през юни 1991 година, такива лицензии от БНБ са получили още 16 банки, а след това до 30.11.1995 г. още 53 банки. "Играчите" и нарочените за бъдещи милионери са определени. Началото на процеса е сложено с обявения на 30 март 1990 г. и наложен лично от Луканов мораториум по плащанията на външния дълг, който "де юре" и "де факто" прекратява кредитирането на страната и държавните фирми в т.ч. и по кредитните линии от Бавария, Япония и Южна Корея. Започва източването на бюджета и валутните резерви на страната, ликвидирането на държавните предприятия , изнасянето капитали зад граница с последващото им участие в приватизацията, връщането на земята и ликвидиране на аграрно-промишления комплекс, реституция на градската собственост и на тази основа формиране на "демократичен" електорат и т.н. Все разрушителни процеси! С други думи и меко казано, "банките осъществиха неблагоразумна по мащаб кредитна експанзия и разгърнаха клонови мрежи, несъобразени с възможностите им, като за целта изразходваха значителна част от привлечените средства от населението и изцяло собствените си резерви и капитали". И това при положение ,че имаме действаща програма "Ран-Ът", изготвена от хора, изпратени от американското правителство, че контролът се осъществява от мисията на МВФ в България, а представителите на Световна банка в т.ч и г-жа Кристалина Георгиева са призвани да кредитират преструктурирането на българската икономика и инфраструктура. На мода излизат думите : "лоши кредити", ЗУНК /Закон за уреждане на необслужваните кредити/,декапитализация на държавните предприятия! През 1993 година са емитирани по ЗУНК държавни облигации за покриване на необслужваните кредити, отпуснати до 31 декември 1990 година на стойност 26,338 млрд. лева и за 1,808 млрд. ам.долара, т.е. за период, когато е нямало действащ закон за БНБ т.е. в състояние на правен вакуум! За справка: брутния валутен дълг на България към 1.01.1990 година е 9, 210 млрд. ам.дол.; валутните ни вземания от други страни към 1.01.1990 г. са 2, 358 млрд. ам.дол.; валутния резерв в трезорите на БНБ към същата дата е бил 1, 131 млрд. ам.дол., а по сметките на държавните предприятия е имало 42,5 млрд.лв. оборотни средства. Официалния курс на долара към лева е 1:0,81 лв., а търговския 1:2,02 лв. за долар. През 1990 година са отменени редица "лоши" комунистически закони, възпиращи кражбите и се появяват, по препоръка на групата "Ран -Ът", изменения в Конституцията, Наказателния кодекс, ЗЗД и най-вече в Указ 56 на МС и др., отменящи наказателните санкции за тоталния грабеж, в името на "свободата" и "свободния" пазар. Без Закон за банките, се появяват нови банки ,които "в игра без правила" раздават над 15 млрд. ам.долара по курс 1:2,02 в лева и долари, т.е. сума, която е над два пъти по-голяма от целия брутен валутен "тодорживковски" външен дълг за 45 години управление на страната. Народните държавни финансови средства – налични, вложени в произведена продукция и като оборотни – само за една година се приватизират от "избраните" и стават частни! С емитираните обигациите по ЗУНК правителството в края на 1993 г. получава за своите държавни 13 милиарда ам.долара, призчислени по курс 1$:2,02лв. сумата от 810 милиона ам.долара по курс 1$:32,5 лв. , т.е. 16 пъти по-малко!!! Предприятията са обезкървени, източени, но "изчистени" от дългове, готови за приватизация, но ще минат още две подобни "упражнения" за да могат те да направят нови дългове, материалните им активи да поевтинеят. Левът ще бъде деноминиран 1:1000 за да няма изненади със скътани пари и чак тогава ще се премине към тотално раздържавяване, неимоверното забогатяване на "избраните" и "абониране" на определени "заслужили дейци" към властта.

Капитализмът в България побеждава! Да влезе "убития"!.... Вече не може – тя е на колене!

Каква е тази "демокрация","свобода","свободен" пазар,уж раждащ "справедливост"? Това е поръчково унищожаване на един цял народ! Това е "разкостване" на една система за броени месеци! Днес, тридесет години след "сърбането на демокретичната попара" можем да кажем: това е национално предателство, упаковано като една огромна "демократична " лъжа!

Когато в една държава необслужваните кредити достигнат 40% от БВП или капиталовата адекватност на банките е почти равна на нула, то спасението е известното "количествено смегчаване", като това със ЗУНК-овете, стига ФРС да разреши. През 1995/97 г. законното българско правителство, въпреки че изплащаше в срок вноските по всички взети от предшествениците кредити, не бе подкрепено от МВФ, СБ и МБВР, както Гърция през 2015 г., и се наложи да инициира фалитите на 16 банки, но колкото и странно да звучи за някои, тогавашния финансов министър, а и неговия заместник, в различни периоди през годините, та и до днес са в Управителния съвет на БНБ и даже стигнаха до длъжностите "управител" и "подуправител"?!

Наличието на необслужвани или невземането на суверенни кредити са доказано най-леката форма за "заробването" на държави и цели народи, когато те не спазват указанията на "Вашингтонския консенсус". При благосклонност – опцията е получаване на необходимото количество необеспечени долари или евро за преодоляване на възникнали кризи, а за най-послушните – изкупуване на техните лоши дългове. Но ако няма послушание – наказанието е "цветни революции" или стрелба с високоточни ракети!!

Когато говорим за големи измами и манипулации не може да не отбележим, че те са възможни само при осъществяването на предварително добре

планирано и ресурсно обеспечено въздействие върху съзнанието

на атакувания обект т.е. върху народа. В реализирането на подобни многовариантни наддържавни стратегически задачи участвуват най-скъпоплатените специалисти на много тайни и "отворени "общества, благотворителни фондове и фондации,специално създадени за тази цел. Финансирането е комплексно, дългосрочно, съответствуващо по обем и достатъчност на проекти от най–висша категория, обеспечаваща ненаказаност и висока доходност на крайните поръчители. Местните колаборационисти и компродори не струват скъпо на босовете си, защото на тях им се предоставя възможност да "доят" народа чрез дребни хитрини и кокошкарски далавери с предоставяните финансови фондове, като те са оставени сами да си "заработват" компромати, с които менторите ги държат вечно "наведени" в угодническата поза: "Се стараем, ваше благородие!".

В основата на "Голямата лъжа", за която стана дума по-горе са десетки малки лъжи, които трудно се разкриват от неподготвената и нищо не подозиращата публика. Само няколко месеца след предателството на Горбачов на парахода "Максим Горки" край о-в Малта в бившите соцстрани по "покана " на избрания местен " шериф" ( в нашия случай Андрей Луканов), се появяват групи от експедиционния корпус на Търговската камера на САЩ , които се заемат с изпълнението на задачата, поставена от "Вашингтонския консенсус" т.е. от ФРС. За България, през 1990 година групата се ръководи от Ричард Ран - вицепрезидент на Търговската камера и изпълнителен вицепрезидент на Националната търговска фондация. Търговската камера е най-голямата лобистка структура на САЩ, която решава проблемите на частните фирми с американската администрация и законодателните органи. Така например, в групата на американската Търговска камера за България е включен г-н Марко Терибилини, търговски представител за Румъния и България на световния гигант "Филип Морис". Американските крупни специалисти и професори в областта на правото, икономиката, финансите и социалната политика не са могли да не забележат ,че присъствието на г-н Терибилини в екипа им е в пряко противоречие със законите на САЩ за конфликт на интереси, защото, предлагайки незабавна приватизация на над 2200 български предприятия не може сред тях да не е "перлата" в короната, една от най-големите световни фирми за производство на тютюни и цигари "Булгартабак" – вечният и непобеден до този момент конкурент на гиганта "Филип Морис"!!

Отново двоен стандарт, демонстриран от "учителите" пред послушните ученици!

Към 1990 година международна практика по въпросите за смяна на една обществено-политическа и икономическа система с друга в отделно взета държава отсъстваше. През 1978 година Китайската Народна република, под ръководството на Комунистическата партия бе започнала да прави промени от подобен род , но за десет години единственото, което се бе случило бе появата на огромно количество малки и средни фирми, които започваха да функционират като самостоятелни икономически субекти. В България никой не знаеше, а ако са знаели учените от Икномически институт на БАН – главен контингент в българската част от групата "Ран-Ът" ,то никой не е смеел да каже и дума по въпроса за прилагането на китайския опит в България! Американците са били в течение, но това не е влизало в плановете на "Вашингтонския консенсус", а само са го използвали като удобен аргумент за страна, която се е отказала от съветския модел, без да влизат в подробности. Ето как: "Така например, започналата през 1978 година прогресивна деколективизация на китайското селско стопанство "предизвика рязкото увеличение на продуктивността... От вносител Китай се превърна в износител на храни. Това селскостопанско чудо ,което може да се нарече прераждане, стимулира от своя страна промишлеността в селските райони, което постигна ръст от 400% в периода 1981-1986 година, а само през 1987 година се е увеличил с нови 36%". Горният текст е пряк цитат от книга за прехода на България към пазарно стопанство – "Конституция, свободи , благоденствие" – на един от авторите на "Програмата Ран-Ът", отговарящ за изготвянето на проекта за нова Конституция на България д-р Бърнард Х. Сийгън.

Написаното от него е подигравка с българския народ! Хората , които със съветите си унищожиха нашия изключителен аграрно-промишлен комплекс искрено споделят, че те са знаели, как Комунистическата партия на Китай е извършила своите преобразования, оземлявайки хората, пожелали сами да обработват раздадената им земя, но при запазване на централизирано и дотирано снабдяване със семена, със селско-стопанска техника, с изграждането на напоителни системи и агрокомплекси със средства на държавата, която е гарантирала и реализацията на готовата продукция! Това също е преход към пазарно стопанство, продължил десетки години, но от социалистически тип, с китайска специфика, но според американците не е за нашите условия! България, днес, 30 години след незавършилия неолиберален преход към пазарно стопанство по американска рецепта, внася над 70% от необходимите ѝ хранителни продукти за да е в състояние да изхрани собственото си населението!!

Кой и кога ще отговаря за тази преднамерено организирана и с тежки последствия измама?

Д-р Бърнард Х. Сийгън е Директор на Юридическия колеж за право и икономика на Университета на Сан Диего, Калифорния. В Групата на Ричирд Ран е отговарял за внасянето на промени в Конституцията на НРБ от 1971, както и за подготовка на проект за нов Основен закон на РБ.

"Когато за пръв път през август 1990 година предложих на Андрей Луканов ,тогава министър-председател на България, Конституцията на САЩ да бъде основен източник за създаването на новата българска Конституция неговия отговор беше отрицателен. Той заяви ,че хората в неговата част на света предпочитат парламентарна система с върховенство на законодателното тяло. Когато обаче започнахме да обсъждаме чуждестранните инвестиции, за които той се съгласи,че би било трудно да бъдат привлечени при съществуването на парламент , който има право да ги конфискува, той започна да преразглежда възгледите си". Ние не знаем, какво е имал предвид Андрей Луканов, когато първоначално е отхвърлил американския вариант за държавно устройство, но факт е, че действащия вече тридесет години модел на развитие на страната няма нищо общо нито с българската душевност, нито с българския манталитет, нито с възпитанието и морала на българина!

В речника на политическата класа на България в последно време усилено се внедряват думите единение, единство, обединение, съединение. Няма да е лошо "новите месии" да прочетат Конституцията ни от 1991 година и след това, ако не ги е срам, да апелират към народа и политическата класа за единение. Въпреки ,че нашия върховен законодателен орган е наречен СЪБРАНИЕ, през 1990/91 година българо-американския колектив, изготвил проекта за нова Конституция залага на разединението, на индивидуализма, на свобода без всякакви ограничения, без да се замисли за смисъла, вложен в девиза: "Съединението прави силата". Луканов и неговия отбор "перестройчици" се съгласят за първообраз на новата Конситутция да се възприеме американската. И, въпреки че, както казва мистер Сийгън , " целта на Конституцията е да разсее и разхвърли властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно да постигне собствена власт над управлението", на практика у нас се получи точно обратното. Конституцията от 1991 година даде възможност един крайно посредствен човек, с уникално ниски възможности, благодарение на сериозната финансова помощ на крупна чужда компания, не изпълнила приватизационния си договор, и с напоритостта на две дами - професионалистки в търговския маркетинг, където е важна упаковката на стоката , а не съдържанието ѝ, да спечелва с популизъм изборите и години наред лично той и неговата групировка да властват безкрупулно в една европейска държава с хилядолетна история!

Кой и кога ще понесе отговорност за тази безнравствена лъжа и манипулация?

Уникална е и историята с аргументацията за правата и задълженията на гражданите, регламентирани в Конституцията от 1991 година! Луканов отначало отказва, но впоследствие се съгласява, когато му обещават инвестиции, които така и не се случват. Останалите правоимащи никой не ги е питал! Напротив, те с овации са посрещнали новия Голям брат с неговите правила на живот! Без съпротива, без обсъждане, без референдум, без угризения на съвестта! За няколко месеца и готово!

Ето, какво пише д-р Бърнард Х. Сийгън, човекът който е държал съдбата на България в ръцете си: "Българските управници в миналото се стремяха да регулират почти всяка човешка дейност, за да постигнат всеобщо благо, но вместо да създадат рай ,всъщност сътвориха затвори.( Интересно, откъде юристът от Сан Диего има информация за миналото на България? Вероятно от българската част на колектива "Ран-Ът",където всички членове бяха или управници или придворни учени и преподаватели във ВУЗ по политикономия на социализма!!! - б.м.) Тези затвори не ограничаваха физическото тяло на човека, а карцерираха ( от думата "карцер"– помещение за наказания -б.м.) продуктивността и изобретателността на човешкия ум. (През 1985 година "карцерираната" НРБ заема 28 място в класацията на ООН по стандарт на живот, докато през 2017 "свободната" РБ е на 51-во.).... За разлика от досегашната българска Конституция новата трябва ясно да идентифицира обществения интерес с индивидуалната свобода, а не с "колективното благо"... В предложения за България конституционен модел, който е даден в края на настоящата глава, съм предвидил само защита на негативни права. В отличие от други конституции (европейски–б.а.) Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или периоди за почивка и отдих. Да се осигуряват позитивни права означава подчиняване индивидуалните интереси на схващанията за колективно благо, а съгласно Конституцията на САЩ защитата на индивидуалната свобода е главна цел". Но, когато става дума за плащането на данъците от всички граждани, то задължението е всеобщо и безусловно: чл.60 от Конституцията от 1991 г. гласи:  (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество", т.е. държавата не дължи гаранции за правата на гражданите, но гражданите са длъжни да я издържат и да я пазят. В Конституцията от 1971 г. в чл. 64 четем: "Дaнъчнитe зaдължeния нa гpaждaнитe ce oпpeдeлят cъc зaкoн cъoбpaзнo c тexнитe дoxoди и имущecтвa", т.е. посочва се, как държавата формира данъчните задължения , без стряскащата императивност в тона към самите граждани.

Тук вече маските падат – "Вашингтонският консенсус е в пълния си блясък! Един народ, който в цялата си история , даже по време на чуждо робство, е живял съборно, пазейки като зеницата на окото си своя език, вяра и етика, разчитайки на задругата, на Събранието, на взаимопомощта, на състрадението, на справедливостта е принуден да приеме егоизма, преминаващ в паразитизъм, личното преуспяване, превърнало се във "фетиш" и стремежа към власт и удоволствия, станали лелеяна мечта (американска) и смисъл на живота! Държавата в американския проект не е "майка" за всички нейни чеда , а само за умните и изобретателните! В Конституцията на РБ от 1991г. гражданите имат абстрактни права, но за разлика от "тодорживковата" държавните гаранции за тяхната реализация в обществото не са конкретизиран ангажимент, въпреки декларативната норма в чл.4, че "Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността". Тази вакханалия на "свободата" е свобода на силния над слабия, на богатия над бедния, на сексуалните извращения над природната нормалност, на безнравствеността над морала, на несправедливостта, облечена в закон над справедливостта и, в крайна сметка, на злото над доброто! И, когато новозабогателите чрез тази "свобода" български политици говорят за равенство, братство и солидарност за да излъжат за пореден път народа, продължайки да изповядват религията на личния си успех и, когато те крещят по безлюдните митинги за "свобода" и либерализъм, кощунствено е да се пъчат редом с титаните Ботев и Левски, пожертвали живота си за другата, единствено истинската свобода - свободата на България! За чиста и свята република! За равенство, братство и справедливост в свободното Отечество!

Ето това е най-голямата лъжа, когато нас, православните българи ни правят протестанти, когато ни карат да бодърствуваме през нощите, защото онези, които ни командват по това време работят, когато политическата класа говори с народа на език, който той не разбира, когато приемат закони, които нямат нищо общо с обичаите, нравите, манталитета, уменията и традициите на българската нация.

Как е възможно тази "метаморфоза" да се случи с хора, които са исторически наследници на висок интелект и изключителна култура, направили България третата сила в Европа . Каква е тази деградация, която позволява на други намподобни така брутално да манипулират колективното ни съзнание?

Какво представлява

историята от гледна точна на геополитиката?

Борба на нациите и държавите за хегемония, за сфери на влияние и контрол или, с други думи казано – борба за власт. А как се стига до власт? Чрез война, но не само като въоръжено нападение. "Военното дело е базирано на заблудата!" - казва Сун Дзъ. Манипулацията (заблудата) е създаване на неверен образ, отвличане на вниманието, съзнателно изопачаване на фактите, когато на бялото се казва черно, а на черното – бяло, когато се премълчават важните събития и се изтъкват второстепенните детайли и т.н. Властта противопоставя хората на базата "господство и подчинение" и ги разделя на "господари и слуги" (роби). Първите господстват и управляват , а вторите изпълняват сляпо ролята си, подчинявайки се безропотно на "висшите" си ръководители, които,естествено, са "единстени носители" на истина, мъдрост, разум и "притежават" много добродетели, докато слугите са недостойни, нямат нужните навици, нужния произход и техният живот винаги се определя от господина. Господинът не счита за необходимо да се съобразява с интересите на слугата ,защото той е "изключителен", той е стопанин и хегемон, на негова страна е властта, силата, оръжието и закона.Той е прав във всичко, докато слугите са безправни. Участта на слабите е да се подчиняват на силните.

Такава е философията на силния. В историята има десетки примери за такава идеология, изповядвана от цели държави и народи. България след 1989 година без съпротива се самопостави в ролята на слуга на една държава-хегемон, която 45-я ѝ президент нарече "блато", а американските медии я оприличиха на "deep stаtе"–"дълбока държава". Терминът означава, че зад паравана на демократичните институти в американското обществото действа абсолютна недемократична мрежова организация на реалната власт, чиито инструментариум е насилието, подкупа и манипулацията и която има своите слуги, делегирани с власт в подконтролните ѝ държави по света.

Дойде времето , когато вече не е достатъчно да не отиваме да гласуваме за когото и да било в техните листи, да не четем техните вестници, да не гледаме тяхната телевизия и да не слушаме тяхното радио. Нужни са действия – законови, решителни, мащабни, обмислени, координарани, всеобщи. За благото и оцеляването на нацията и Родината, която ни е една!

* Ако искате да подкрепите Поглед.инфо и ПогледТВ, прочетете долу.

сп. "Сигурност"


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели