/Поглед.инфо/ Като всяка една човешка дейност и управлението на общността или държавата се нуждае от правила, чрез които да се избегне хаоса и да се гарантира благополучието на хората. Кое е първопричината хората доброволно да ограничат свободата си и да я делегират на избрани техни съграждани за да ги управляват? Какво ги кара да го правят? Дали не е страхът от природните бедствия, необяснимите явления или престъпните попълзновения на враговете... , а може в основата да е исконния човешки стремеж за по-добър и смислен живот? Не е ясно, но веднага възниква въпросът: доколко
легитимен и действително осъзнат е всеки публичен избор
на гражданите? А къде е гаранцията ,че тези, които воюват за доверието и не се скъпят на обещания имат необходимите професионални и нравствени качества за да изпълнят законните очаквания на своите съграждани? С отговори или без отговори на тези въпроси, изборите, като най-важен инструмент на представителната демокрация са факт – в атинския полис те са били преки и пръсъствени, но постепенно, главно за удобство и динаминизиране на процеса , а в наше време и поради съблазанта за манипулативно обработване на електората, те стават опосредствени, защото се появяват партийно "подготвени" специалисти, които организират участието на гражданите в изборите, разказват им, какви "изключителни" качества притежават "техните" избраници и, най-важното, те "контролират" броенето на бюлетините и плащат сметката.
Постепенно, в съвременното високотехнологично общество, изборите като процес на обективно и честно волеизявление на суверена се превръщат за определна прослойка на обществото в механизъм и начало за лично преуспяване, собствено обогатяване и "помпане" на самочувствие. По същата схема гласоподавателите се превръщат в електорална маса, която или заработва с вота нещо за себе си, или си отмъщава на някой избраник, търсейки отдушник за собствените си житейски неудачи. В най-добрия случай, повлиян от настойчивите пропагандни хватки на СМИ, "свободният" гражданин упражнява провото си на глас без да е получил реална представа за последствията за обществото и държавата.от неговия "осъзнат" личен избор.
Онези граждани, които имат способността да разсъждават самостоятелно, да сравняват и да разкриват същността, скрита зад прекрасните упаковки и популистки излияния и когато напълно се убеждават в безмислеността на процеса, просто не отиват да гласуват! Хубавото е ,че броя на хората, които разбират за какво точно става дума се увеличава, което е гаранция ,че в един прекрасен ден тези, които днес търсят и виждат истината ще се окажат достатъчно много ,за да изменят с гласа си предначертаната от външни сили "орисия", да помогнат на народа си и да защитят Отечеството. Лично аз смятам ,че за реализирането на тази наша обща цел би било добре да се въведе доброволен данък "участие в избори", с което ,от една страна, ще се увеличи броя на гласуващите за сметка на сега негласуващите, а от друга, до голяма степен ще се обективизира крайния резултат и ще се появи надежда за качествен скок при подбора и избора на кандидати за най-важните управленски позиции в държавата. Основният принцип на всяка правова система, регулираща определени обществени отношения е обременяването на правата със задължения. Това не означава ,че избирателното право се ограничава с въвеждането на ценз, а единствено със задължението в изборите да участват граждани, които чрез самообразование са достигнали възможното за тях ниво на политическа компетенция. Избирателният данък, който не бива да е по- голям от 2% от годишния личен доход, ще е допълнителен принос на политически активните граждани за развитието на обществото. Това нововъведение би направила избирателната система по-пълно да отговоря на изискванията за справедливост и свобода, защото гражданинът ще е напълно свободен в избора си на политически статут – сам да решава дали да участвува или не в управлението на обществото. В същото време, обременявайки правото му за участие в изборите с ново задължение, системата като цяло става по-справедлива, главно по отношение на крайния изборен резултат. Сумата, събрана от този данък следва да постъпва в бюджета и да бъде предоставяна като народна субсидия, пропорционално и съответно за онези партии и избрани кандидати, преминали определен праг, а не, както е понастоящем държавата с данъците на негласувалите да плаща годишната издръжка на политически саморасляци, които с дейността си влошават качеството на живот на суверена! Така връзката "избирател – избранник" става пряка и взаимообвързана! Подобна обвързаност или каквото и да била подконтролност над властващите понастоящем практически не съществува.
И още една предварителна бележка.Изключително голям проблем за днешния дигитализиран и бездуховен свят е пълното потъване на мислещия човек в
блатото на властовата бюрокрация, на
безумното потребление и хищническата алчност
Големият немски мислител Ерих Фром, още през 1958 година пише: « Желанието на човечеството да живее в изобилие го отклони от правия път. Ние, хората, започнахме да доминараме над природата – производството на стоки се превърна в самоцел за нас, както и безкрайното трупане на блага". Бичът на днешното човечество е алчността и бюрокрацията И когато алчността завладее окончателно бюрокрацията, то тогава за народите, живеещи в условията на неолиберализъм става страшно. През 1860 година британският трейдюнионист Томас Дюнинг пише: "Капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е боязлив. Това е вярно, но все пак, не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата – от вакуума. При достатъчна печалба капиталът става смел. При сигурни 10 % вече може да бъде употребен навсякъде; при 20% се оживява; при 50% става безумно смел; при 100% погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което да не се реши – дори с цената да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалби, той ще ги подбужда. Доказателствата са контрабандата и търговията с роби". Почти по същото време е и прозрението на великия българин Христо Ботев, който красиво и просто характеризира жестокото разделно време на националното иго и социалното робство: "Свестните днес считат за луди. Богат е, па го не питат колко дзуши живи е изгорил и колко сироти – оставил!" Карл Маркс в "Капитала" префразира мисълта на Дюнинг за да предизвика войствен антагонизъм между бедни и богати и в това си намерение успява! Светът пламва, временно и частично капиталът е победен за да изригне по-късно с нова, страшна сила във вид на неолиберализъм и глобализъм. В наше време, по целия свят, всеки иска да е чиновник на държавна служба – малък, среден , голям, евродепутат, но чиновник – стига заетото доходно място да му дава възможност да мачка и да печели !
Това е жестоката и отвратителна истина – неотменим фон на предстоящите след месец избори за европейски парламент! През 2019 година Европейският съюз изпадна в състояние на институционална криза. Създаден през 1950 година като икономически проект – Съюз на производителите и търговците на стомана и въглища от Германия, Франция, Италия и Бенелюкс, днес ЕС се е превърнал в бюрократична "ламя", обслужваща глобалните транснационални компании в безкрайната им алчност и животинския им нагон за неограничена власт в т.ч. и политическа. След Втората световна война светът бе поделен между САЩ и СССР, а това означаваше подялба на стоковите и инвестиционни пазари. Социалистическият икономически модел, който бе социален, но за разлика от германския не бе и пазарен, загуби в конкурентната борба, за да възтържествува глобалния неолиберализъм – свобода навсякъде и във всичко, без справедливост! С лозунгите за "Европа от Лисабон до Владивосток", САЩ хвърли СССР и Източна Европа в лапите на европейските транснационални компании с цел икономическото им обезкървяване , като самите американци прибираха с алчни шепи златото и финансовите им потоци. Въпреки възторжените очаквания и надежди на "пострадалите" от тоталитаризма народи, равноправно обединение така и не се случи. Елементарно и без съпротива Западна Европа погълна Източна, ограби и източи ресурсите ѝ в т.ч. и човешките, разруши промишлеността ѝ , построена с безкористната помощ на СССР, уби в зародиш действащите и зараждащи се икономически конкуренти от Изтока. Правителствата бяха пристрастени към "иглата" на дотациите, а лоялността на населението се купуваше с кредити. Задачата, която вече изпълнена бе новите членки на ЕС да загубят своята субектност, да са напълно зависими и да не могат да създават нищо самостоятелно. В реузултат, според изследването на "Ню-Йоркската мрежа за решения за устойчиво развитие", проведено през 2018 година, гражданите на България по декларираното си отношение към живота и чувството си за щастие заемат едва 97 място сред интервюираното население на 156 страни в света. И, вероятно, за българския първенюшки елит е "неочаквана" изненада факта, че днес народът ни е тотално нещастен, въпреки че вече над 10 години е част от европейското семейство.
За това катастрофално състояние на нацията пълната отговорност носи политическата класа на България в т.ч. и българските евродепутати, избирани от 2007 година насам. Ние знаем имената им, както вече знаем и имената на потенциалните нови наши представители в Европарламента. И когато българските граждани тръгнат да гласуват , те трябва предварително да знаят ,че тези наши 17 съотечественици ще бъдат най-високо платените български бюрократи, с над многохилядна месечна издръжка в лева, плащана от данъкоплатците, както и че техните социални придобивки ще са решени пожизнено. Ето защо, оценявайки като свръхестествено стоварилото им се от небето високо материално благополучие, нашето първо поръчение към бъдещите евродепутати е да работят така, че в края на мандата им българите да бъдат поне сред първите петдесет нации в световната ранглиста "за отношение към живота и усещане за щастие" !
Кандидат–евродепутатите от България в предизборният период трябва ясно, аргументирано и неотменимо
да представят своята лична и защитима позиция
по няколкото генерални въпроса , които имат непосредствено отношение към живота и бъдещето на българската нация.
Първият въпрос е за позицията на България при предстоящата битка за сфери на влияние между гигантите: САЩ, Европа, Китай и Русия. Досегашните тарикатски номера и шикалкавене, характерни за стила на българските управленци са недопустими за нашите представители в Европарламента в бъдещия петгодишен период. САЩ налагат санкции на РФ и водят търговска война с ЕС и КНР. България безпрекословно изпълнява нарежданията на американците, безропотно се присъединява към всички икономически и политически санкции, без даже да ги подлага на съмнение, както се случва с редица европейски държави – членки на ЕС и НАТО. Носим огромни загуби, най-вече морални и фатални за бъдещето на така нужните ни приятелски отношения с православна и славянска Русия. Неоглобалистите от тандема "Обама-Клинтън" планираха изграждането на трансатлантическа и транстихоокеанска търговски зони за да спрат нахлуване на конкурентите от Китай. Така те искаха да запазят за себе си европейския пазар, като впоследствие, благодарение на по-ниските мита и тарифи да погълнат и самата Европа, така както Стара Европа погълна Източна през 90-те години на миналия век. Но президентът Тръмп с лозунга си "Да направим Америка отново велика" погреба тези глобалистични намерения и се съсредоточи върху индустриалното възстановяване на самата Америка. В същото време нито РФ , нито КНР имат намерение да се отказват от европейските пазари – стокови и енергетични. Тази гигантска битка ще раздели и раздроби обединена Европа на части!
Какво конкретно ще предприемат нашите представители в Европарламента за да спрат този процес? Очакваме бърз и компетентен отговор от всеки бъдещ евродепутат!
Една от причините да се разпадне Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) бе осъзнаването от ръководството на СССР, че качеството на живот на народите на всички останали 24 съюзни републики и социалистически държави бе по- високо от това на руския народ, въпреки че огромна част от ресурсите идваха от РСФСР. Днес страните-донори и, по същество, основателки на ЕС определено изпитват подобни съмнения и трудности. В началото, когато Източна Европа се "отдаде" за пари, лишавайки се доброволно от суверинитета си, ЕС организирано и целенасочено, с помощта на МВФ и СБ, собственоръчно разруши промишлеността и икономиката на всички новоприети държави в т.ч. и на Гърция, като погълна техните пазари, работна ръка и научен потенциал. Отпусканите дотациите във вид на предсъединителни, кохезионни и структурни фондове вършеха добра работа, но формулата си оставаше колониална – разрушаване на производството на "туземните" страни, а след това заробване с кредити, които те харчат за закупуването на стоки и услуги от метрополиите. Но когато на вратата ти "чука" Евро-Американска търговска война, когато дълговете са огромни, а донор като Великобритания излиза от ЕС, то въпросът за оцеляването става актуален и за самите донори–основатели на съюза. Началото е сложено със създаването на Френско-Германската парламентарна асамблея (APFA) – съвместен законодателен орган, съставен от по 50 депутати от двете страни , с право да приемат задължителни за изпълнение от двете правителства решения в областта на икономиката, политиката и международната безопасност. Според министъра на икономиката и финансиите на Франция Брюно льо Мер: " Европа трябва да създаде собствени амбициозни проекти в сферата на производството и технологическото развитие".
В тази връзка, за нас, избирателите и жителите на България е изключително важно да знаем, какво ще предприемат, с конкретни инициативи и решения, бъдещите български евродепутати за да гарантират нормалното развитие на страната през следващите пет години в тази нова и критична за нас ситуация? Чакаме отговор!
Не по-малко сериозен в т. ч. и за България е проблемът с бежанците. Отказът на Италия да приема бежанци, решението на Европейски съд от март т.г. за връщането на беженците в страната, през която те са влезли в ЕС, а така също мощните антиимигрантски настроения в Стара Европа, включително и движението на "жълтите жилетки" поставят тежки проблеми за страните, които са външни граници на ЕС. Нагнетяването на възмушение на народните маси чрез ръкотворната миграция явно цели взривяването на така наречената евротолерантност , а това е прекия път към разпада на ЕС.
Българските евродепутати би следвало да запознаят българската общественост със своята обща концепция за възможните начини за разрешаване на имигрантския проблем – приемане или неприемане на имигрантските потоци на територията на страната и нашата реакция при възможното им връщане от други европейски държави и т.н.? Очакваме формулиране на позиция, адекватна на реалните възможности на страната!
И най-важният въпрос, който очаква и най-важният отговор – бъдещето на човешката цивилизация и пътя, по който тя ще поеме в търсене на нов, оптимистичен модел на развитие, вероятно, полицентричен? Едно от местата ,където този въпрос ще се обсъжда е новия състав на Европейския парламент.
Кризата на капитализма и дефицита на пазари започва да превръща доскоро външно процъфтяващия западен "свят на потреблението" в неговия "див" нов-стар антипод – "свят на икономическите хищници". На възможния вариант за спасяване от кризата чрез превземане на нови стокови пазари, бързо попадащи под пълния финансов контрол на Запада пречи експанзията на световната "фабрика" Китай, а на създаването на хаос чрез подпалването от САЩ на военни конфликти, "цветни" революции и военни преврати пречи Русия. Това е катализатора за началото на вътрешно – клановата война между формално обособените групировки, корпорации и държави в западния свят. Европа има технологичните възможнвости и производствен потенциал за да задоволи търсенето и в Европа, и в САЩ. Съединените щати също имат и возможностите и потенциала да задоволят собствения си пазар и този на Европейския съюз. Следователно, единия от двамата играчи трябва да отстъпи за да да стане "храна" за победителя, така както се случи в края на Първата световна война с Франция, след Втората – с Англия и след "студената" с победения Съветския съюз. Идва и редът на Щатите, като началото ще дойде със спукването на "доларовия балон". За да функционира доларовата система, крепяща се на респекта от армията на САЩ и вярата на инвеститорите, години наред Америка бе принудена непрекъснато да създава нови конфликти. Страните, които национализираха ресурсите си и ги изваждаха от сферата на действие на транснационалните гиганти бяха брутално разрушавани, а в страните, където доларът работеше, но управляващите не се подчиняваха политически, стартираха "цветни революции" . С надуването на всякакви "балони" и пласирайки долари по целия свят, могъществото на доларовата печатница ФРС растеше. Но изведнъж, само с едно действие – военното участие на РФ на страната на законно избраното правителство в Сирия – "номерата" на американците започнаха да не се получават: в Сирия не се реализира влагането на подготвените трилиони долари в денационализираните активи, важните маршрути и източници на енергоносители не попаднаха под американска юрисдикция, а контролът върху "подведомствените" терористични армии бе загубен. От този момент нататък продължаващото съществуване на доларовата система чрез създаване на нови финансови балони и хаотизацията на света се натъква на съвместното противодействие на Москва и Пекин.
В тази нова ситуация ЕС се оказа между два огъня. За да се отсрочи разрастването на кризата на американската доларова икономика, САЩ ще трябва да "глътне" Европа, а за тази цел тя трябва да бъде разединена и заличена като обединен икономически и политически субект.Това ,вероятно, ще бъде аргументирано с връщането на жеста "План Маршал" за възстановяването на Европа след войната. За съжаление, това е финалната логика в развитието на Новия световен ред и е края на Великата глобална авантюра, започнала с Бретън-Удските споразумения от 1944 година. Големите в Европа са наясно със ситуацията и се готвят за този момент.
Готова ли е България и каква е позициата на бъдещите български еврозаконодатели по тази, засега предполагаема, но много вероятна перспектива? Очакваме техния отговор!
Европейските избори 2019 са тест-проверка за настроенията и надеждите на най-елитната част на съвремнната човешката цивилизация и, едновременно с това, представляват огромна опасност впредвид възможното разцепване по различни оси на създадения с толкова усилия и ресурси единен европейски дом.
В последно време в България много се говори за единение на нацията в името на нейния просперитет. Обединеното участие на България в европейските органи за решаването на общите проблеми на Европа е
прекрасна възможност за началото на това единение
Но възможно ли е то? 17-те български депутати се избират в Европарламента по партийни списъци и участвуват в работа на Парламента чрез парламентарните групи на отделните политически семейства, където позициите им са крайно незабележими, а понякога и противоположни от тези на болшинството от членове в групата. Крещящ случай, достоен за книгата на Гинес е избухналият конфликт между председателя на ПЕС и председателя на БСП. Даже от чувство за самосъхранение би следвало да се даде второто място на председателя на ПЕС, защото е много странно и сложно , евентуално да управляваш страна-членка на ЕС в т.ч. и да управляваш отпусканите от ЕК европейски фондове без подкрепата на ПЕС – втората политическа сила в Европа. На всичкото отгоре, за противовес на председателя на ПЕС в листата е вкаран висопоставен държавен служител, на който девиза са думите на дьо Гол: "Успехът е на острието на шпагата.", предвещаващ междуособици в локален и по-широк мащаб. Ще смекчава ситуацията бившата приятелка на председателя на ПЕС, която е и бивш военен кореспондент, а напоследък разследващ журналист, факт, сам по себе си подсказващ за битки в парламентарната зала и извън нея. Другите три тотално неизвестни за широката публика лица в листата на БСП, явно са личен избор на председателката и тяхната вечна лоялност ще има своите финансови измерения и бъдещ бурен кариерен ръст. Ако приемем ,че политическия разгром на ГЕРБ бе предизвикан и подхранван от финансираната от Държавния департамент на САЩ българска редакция на радио "Свободна Европа", то стигаме до извода ,че бъдещата парламентарната група на БСП в Европарламента ще реализира нова американска линия , което не знам дали е най-добрия вариант за България, но е различна от поддържащата отвъдокеанска група на Плевналиев, Прокопиев, Бориславова и Станишев, както и тази на хардлайнерите на Цецарон и неговия несменяем спътник на молитвените закуски. .
С двете чужди имена в състава си , листата на ГЕРБ за евроизборите подчертава избраната генерална партийна линия за присъствие на местната и международна политическа сцена чрез търсене на задкулисни, лични и неясни договорки с чужди структури и бюрократи,в т.ч. и имащи отношение към разходването на евросредствата. Да си спомним резила с кандидат-комисарката Румяня Желева – връзката на ГЕРБ със спонсориращата ги ХСС или комисарката Кристалина Георгиева, с първенюшката ѝ интрига срещу Ирина Бокова, за да ни стане ясно, каква ще я вършат гербаджиите в европарламента.
Палмата на "първенството" и "Златния скунс" с листата си за тези избори заслужи списъка от кандидати на ДПС. Да сложиш на първите две избираеми места лидера на партията и депутат-бизнесмен, станал нарицателно за определен вид "гражданско" поведение е връх на пренебрежението към демократичните институции в Европа.
Та ставаше дума за единението на нацията,чиито главен поборник е президентът Радев. Висшият военен, свикнал да оперира с ясни понятия, принципи и категории, верятно, е в шок от политическата "кухня", от майстор-готвачите, от калфите и сервитьорите, обслужващи политически битовото балканско заведение "България". Във времената на пост-истините, на двойните стандарти, на токсичността и отсъствието на елементарна етика в отношенията между хората, между държавата и хората и между самите политиците е изключително трудно, почти невъзможно, да апелираш и да се бориш за единение на нацията в името на просперитета на народа и Отечеството.
Но друго призвание и път за честните и мислещи хора в България няма, освен философията на еволюционните промени, започващи с осъзнатото, осмислено и отговорно участие на гражданите във всенародните избори.
