/Поглед.инфо/ България се взря наляво. С нарастващо недоумение.
Защо всички заговориха за АБВ и проблемът не остана вътрешнопартиен?
Ами защото не е.
Вече и за децата е ясно, че десният либерален преход ни изхвърли в канавката на историята и ни доведе до срамната и ужасяваща национална катастрофа – затова са истински глупци тези, които отново се надяват с тарикатски политически конфигурации да излъжат за пореден път бедния електорат. Същият поетапно излиза от политическата апатия и все по-настойчиво се озърта наляво. Този измъчен и гладен електорат с днешна дата обаче не е толкова глупав. Нито девствено-наивен като в „далечната“ 1989-та. Както няма да даде гласа си за поредния „реформиран“ проевропейски десен проект, така няма да го даде и за познатите леви муцуни, решили да разцепят партийната хранилка и да влязат в ролята на новите спасители на България.
Очаквайте неочакваното, господа.
Не само на оскотелия народ му писна от вас. Почна сериозно да му писва на целокупното българско население.
Първо и най-много му писна от десните евроговорящи интелигенти. Измъчените и отчаяни клизми на европейския либерален инструментариум не успяха да изстискат дори подобие на недоволство към сегашното управление. Десните мозъци на псевдореволюцията бяха принудени да прибегнат трескаво и отчаяно до знаците, методите и лексиката на добре работещата в близкото минало комунистическа пропаганда, като я миксираха с десните лозунги от края на миналия век срещу същата тази комунистическа система. Този смехотворен и изкуствен миш-маш от взаимноизключващи се идеологии съвсем логично претърпя пълно фиаско и се спука като празен мехур. Вместо да привлекат към себе си разочарованите десни избиратели и да реанимират техните издъхващи формации, стратезите на опита за метеж отблъснаха и тези, които им се бяха вързали в началото. Народът, макар и изнемощял, помнеше добре докъде го доведе последното дясно и проевропейско управление на мутренската олигархия и сложи категорично и мълчаливо бариерата на пътя й към властта.
Тъй че дясното не е оферта, господа.
Но и вие май вече почнахте да го разбирате, макар и с малко закъснение.
Дори унизителната Стокхолмска прегръдка със собствения ви убиец – ГЕРБ, няма да ви спаси и да ви върне на мечтаната политическа сцена. Историята и народът ви изхвърлиха. И вас, и тях. А наскоро ГЕРБ разбра, че вече не ставате дори за патерица и побърза да потърси друг изход от положението. Ляв.
Да, не сте оферта за големия политически хищник, останал без богатата трапеза на властта. Затова той пресметливо и стратегически се огледа наляво. Схемата е същата. Ударът е нанесен, първата плячка се хвана в капана и вече е вписана в политическото меню с тръпчивия вкус на бира. Да, малко по-жилава е тази плячка, столетница е тя. Трудно се реже, мъчно се дъвче. Но първото парче е откъснато. Току-виж и по-крехки екземпляри се вържат и скочат в капана. За да се предложи на огладнелия народ един ляво-дясно-мутренски политически бульон по нова рецепта. С щипка националистическа бургаска подправка за пикантен вкус.
Няма да ви мине номерът, господа.
Да, народът е гладен. Ама не е толкова прост. Почна да му идва акълът. Вече му се повръща от вашите претоплени манджи. Виж, може обаче да пробвате с кебапчета – по старата и изпитана рецепта. Има едни българи, дето събират за вторични суровини крепежните елементи на железопътните релси и дерайлират влаковете. И без това се множат със скоростта, с която останалите българи се топят. С една дума – електорат-мечта! Обърнете се към тях, господа! В кърпа са ви вързани, и то само срещу две кебапчета и 20 лева. Нищо, че повечето от тях са неграмотни, все ще ги научите на първите три букви от азбуката. Това е добро начало за образователната им интеграция. Дерзайте!
Но, все пак ще бъдете изненадани. Остават някакви си 4 месеца и ще разберете защо.
Столетницата няма да се даде. Не че голямата част от народа й е фен. Но нейните собствени фенове няма да си я дадат. Ще се втвърдят още повече в упорството си. Защото ако някога се решат на риск, няма да е заради вас. Вие не сте новото ляво, за което се оглеждат все повече българи.
Новото ляво все още е в своята политическа зима. Не се виждат кълновете му, не се подават стръкчета над земята. Дори не знаем кога ще се появи. Но бъдете сигурни – зрънцата са в земята и когато покълнат, ще ги познаем. Няма как да се облечете в одеждите на новото ляво, господа. Добре ви помним, не сме ви забравили. Борисов, Костов, Първанов – и тримата родени в БКП. Сега излизате заедно в отчаян опит за съвместен реванш. Но дори в абревиатурата на имената ви е скрита тънката ирония на вашия общ политически генезис.
Новото ляво е неизбежно. И то няма да е просто ляво. Няма как да бъде изолирано от един набиращ сили общоевропейски процес. Който, ако не сте чули, е антилиберален. И много евроскептичен. Ама много. Този процес търси обратния път към националните суверенитети. Към свободните нации, които искат да съхранят своята идентичност, ценности и приоритети – без да бъдат просто европейски щати в едно мутирало наднационално обединение, копи-пейст на свръхсилата САЩ, и поддържано с политическо инженерство в мрачните лаборатории на Брюксел.
Дори на Европа й писна от Брюксел, господа.
Какво остава за България, която вече издъхва, изгубила националното си достойнство под диктата на един митичен и несбъднат европроект, чиято единствена заслуга беше пълното икономическо, демографско и културно унищожение?
Затова ще има изненади. Пътят, който чертаете сега в името на политическото си оцеляване, е кауза пердута.
БСП няма да се разцепи. Нейна алтернатива може да бъде само едно наистина ново Ляво, създадено от нови и неопетнени идеолози.
И не само.
Национализмът набира сили, въпреки изцепките на Сидеров, въпреки шокиращата прегръдка на Воеводите с продукта на Пеевски и ДПС – Бареков. Но все пак лидерите на патриотичните партии изпълниха първата си цел и дадоха своя дял – назоваха голямата подмяна на вашия преход.
България търси своето националноотговорно управление, което да я изведе от либералното тресавище. Макар и в периферията на Европа, тя няма как да остане изолирана от тенденциите и страстите, бушуващи в Стария континент. Европейските нации се насънуваха и вече се събуждат от американския си сън. Несигурността, обедняването и ислямизацията вече ги хванаха за гърлата.
Затова не е далече времето, когато Европа ще завие в единствената спасителна посока – обратно към икономическия, финансов и политически суверенитет на всеки народ, с националноотговорни правителства, насочващи своите усилия и социални политики към най-уязвимите слоеве на населението, носещо световната криза на раменете си, за да живее единият процент в охолство.
Така че, уважаеми господа от новото ляво-дясно-мутренско БКП, ако не сте разбрали всичко това, тръгвайте отсега по махалите и поръчвайте кебапчетата.
