/Поглед.инфо/ Каква ще е съдбата на германските фирми у нас след 9.09.1944 г.? Този въпрос е бил жизнено важен за българския народ, а и за ръководството на страната, в което са влизали тогава всички значими политически нефашистки партии. В тези фирми са работели стотици хиляди българи и от тях - например от свързаните с тютюна, е зависела цялата българска икономика.
Неведнъж сме писали, че нацистка Германия ни е ограбвала пладнешки и народът ни е бил докаран до просешка тояга. (А сега по-различно ли е? "Братята" ни европейци милост нямат. Почти всичко, което носи пари в България, е в техни ръце, те ни дерат по три кожи, както им скимне. Дребничък факт - прекрачиш ли прага на някоя банка, без значение коя е, да теглиш пари, с такса те облагат и, чудо невиждано - ако внесеш пари, действие тъй любимо и поощрявано от всяка банка по света, пак такса! Независимо дали сумата е 50 или 5 хиляди лева.)
Съгласно решенията на съюзниците за репарациите на Берлинската конференция през 1945 г., всички германски предприятия в България стават съветска собственост. За тази цел в София се създава "Управление на съветските имущества в България". Но с някои изключения няма какво да се управлява, защото германците са взели мерки да ги "поизпразнят". Едно такова изключение е акционерно дружество "Пирин", което добива и преработва оловно-цинкови руди, жизнено важни за военната икономика на Германия през Втората световна война. През май 1949 г. СССР и България създават българо-съветско минно-рудно дружество ГОРУБСО (Горно-рудное болгаро-советское общество). През 1955 г. СССР прехвърля на България своята част от капитала в ГОРУБСО и тази фирма има огромно значение за социалистическата ни икономика.
Днес може да прочетете каква е била съдбата на немската Кредитна банка, чрез която се е извършвала икономическата експанзия на нацистка Германия в България. Банката десетки години се е ръководела от един, спокойно може да се каже, гениален банкер - Марко Рясков (1883-1972). "Червените банкери" на СССР са го оценили немедлено, измъкват го от ареста, отново го поставят начело на банката и той отдава всичко, на което е способен, за възраждането й в онези трудни години. Отношенията му със съветските началници на банката са приятелски и изключително пл