/Поглед.инфо/ Разстрелът на "подводничарите", 1942-а
Гарнизонното стрелбище. Споменаването му винаги извиква за живот имената на разстрелваните тук антифашисти като Никола Вапцаров и Владимир Заимов. Но днешните ни властелини заради животинската си омраза към комунизма отрекоха и антифашизма - единствени в света! Те наричат терористи избитите в тунела на стрелбището, в който днес е извършено едно от най-големите кощунства - имена на висши фашистки управници, осъдени на смърт от Народния съд, са изписани до тези на героите антифашисти на България. Сред които е "групата на подводничарите", оглавявана от офицерите от Червената армия Иван Винаров, Цвятко Радойнов и Христо Боев, стъпили на българска земя чрез подводници и самолети през август и септември 1941 г. Сега без свян се оневиняват палачите им с абсурдния "аргумент", взет назаем от някогашните фашистки съдилища - че дейците на Съпротивата са се борили срещу законната власт в България. В едни училищни "свитъци по история" през 1992 г. дори за Левски се използваше същата теза - обесен, понеже организирал комитети срещу законната власт и тя го заловила!
На 10 февруари се навършиха 125 години от рождението на Цвятко Радойнов (1895-1942). Роден е в с. Крън, Казанлъшко. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. Емигрира в СССР. Завършва военната академия "Михаил Фрунзе", преподава в нея, стига до чин полковник. Участва в гражданската война в Испания през 1936-1939 г. Ръководи Централната военна комисия при ЦК на БКП след завръщането си в България с основна цел да организира борбата с германците на наша територия. Арестуван е и изправен пред съда. Адвокатът му, социалдемократът Григор Чешмеджиев, политик и писател, министър след 1944 г., изумява съдиите и наблюдаващите много внимателно процеса висши немски и български спецове в залата: "Наричате бандити подводничарите и парашутистите, но те могат да се нарекат и светци". Съдът отказва да приеме основната теза на защитниците, сред които са някои от най-значимите български юристи на времето, че Радойнов съгласно международните конвенции трябва да се счита за военнопленник, защото е гражданин на Съветския съюз, а не на България, и е изпратен с военна мисия от щаба на Червената армия. На молбата му до легацията на СССР в България това да бъде удостоверено не е отговорено. Последната надежда да се оцелее пропада. Завесата защо това се е случило се пооткрехва с писмото на ръководителя на съветското разузнаване тогава ген. Павел Фитин до Георги Димитров, което ви предлагаме по-долу. Молбата на Радойнов според него е провокация. Очевидно и тук водещи са били висши съображения, а намесят ли се те, животът или смъртта на няколко десетки човека във времето на Втората световна война, в която загиват 60 милиона души, е "дреболия". И това е част от риска за разузнавача...
На 26 юни 1942 г. Цвятко Радойнов е разстрелян с другарите си в гарнизонното стрелбище в София.
Шапки долу пред саможертвата на подводничарите и парашутистите в борбата им срещу монархофашизма и германския нацизъм!
Из обвинителния акт на следствено дело щ144/1942 на съдия-следователя при Неврокопския областен съд и преписка вх. щ4062/1942 г. Паркетно дело щ501/1942 г.
След обявяването на войната между Съветска Русия и Германия, в началото на м. юлий 1941 год., по искането на централното ръководство на Българската комунистическа емиграция в Русия и със съдействието на Коминтерна... голяма част от българските политически емигранти комунисти са били мобилизирани и събрани на обучение в околностите на Москва, където са били поделени на групи за военно обучение.
С организирането и ръководството на тези групи, чието предназначение е било да заминат за България и да положат основите на военната организация на комунистическата партия, са били натоварени: Иван Цачев Винаров, българин от Плевен, полковник от Съветската армия, свършил отдела за политически комисари при военната академия в Москва, Цвятко Колев Радойнов, българин, полковник от Съветската армия, преподавател във военната академия, съветник при щаба на една от червените армии в Испания, и Христо Боев Петашев, българин, свършил военноинженерната академия в Москва...
Основната задача на военната организация е била: на първо място борбата с германците в България и то с всички средства, и след това - саботажи и подготовката на населението за революция. В тази борба е трябвало да бъдат привлечени всички, които са против немското влияние в нас, независимо от тяхната партийна принадлежност, пол, религия, материално и социално положение...
Втората група на военната организация под началството на Цвятко Радойнов, заминала от Севастопол на 5 срещу 6 август 1941 год. с подводница и на 11 с.м. през нощта дебаркирала на българския бряг, южно от устието на р. Камчия... Членовете на групата са били въоръжени с пистолети, бомби, автоматични пушки и снабдени с компаси, бинокли и радиоапарат за предаване и приемане. Тази група е трябвало да установи връзка с местните комунисти и да подготви идването на следващите групи...
Освен стоварените с подводници комунистически групи със съветски самолети са спуснати на българска територия още пет парашутни групи...
Преди заминаването на групите, началниците на същите са се явили на Георги Димитров, главен секретар на Коминтерна, който е възложил следните задачи на парашутистите в България:
1. Да действуват по заповед на генералния щаб на Червената армия.
2. Да не се вместват в работите на комунистическата организация в България, а само да искат помощ от нея...
Всеки един от пристигналите и слезли на българска територия емигранти, които по убеждение са били фанатизирани комунисти, по-голямата част от които са били съдени по З.З.З.Д., е бил с желание до проведе докрай задачата, която му е била възложена, а именно: да вършат диверсионни актове: вдигане във въздуха с взрив ж.п. линии, мостове, фабрики, складове с храни и др. материали; да извършва убийства и др. терористични действия и общоопасни престъпления чрез взривове, адски машини и др. подобни, а така също да се подготвят и организират членовете на комунистическата партия и в подходящ момент, какъвто са се надявали скоро да настъпи в държавата поради особеното международно положение, с оръжие в ръка да повдигнат въоръжено въстание за насилствено завземане властта и установяване на болшевишкия строй в нас.
Горното, напълно установено от данните по делото, съставлява за всички престъпление, предвидено и наказуемо по член 16 от З.З.З.Д.
Чрез господина Председателя на Соф. военнополеви съд до господина Пълномощния представител на СССР в България, гр. София
З А Я В Л Е Н И Е
От Полковника на Червената армия Радойнов(Радионов) Цвятко Колев
По заповед на командването на Червената армия, аз с група мобилизирани бях изпратен да действам в тила на немската армия.
Независимо от нас със същата цел са били спуснати парашути на групи за същата цел.
Заловени са от българските власти на българска територия всичко 27 души и представени пред Софийския военнополеви съд.
Моля да ни се укаже нужната защита.
Подробности по обвинението можете за получите от председателя на военнополевия съд.
1[7] 06.1942 год.
Гр. София
Полковник (п) Радионов
Сайт "Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.", Държавна агенция "Архиви", дело щ503 от 1942 год.,Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. С 101572
Информация от началника на управление в НКВД-НКГБ до Генералния секретар на Изпълкома на Коминтерна за началото в България на съдебни процеси над арестувани "диверсанти", дошли от СССР
14 юни 1942 г.
ИККИ
До др. Димитров
На 12 юни т.г. жената на "Бегача" съобщи на наш работник, че тези дни в София е започнал закрит процес над съветски парашутисти. Съди ги военнополеви съд.
Подсъдимите са обвинени в следното:
1. Пристигане в България по нелегален път по въздуха или с подводни лодки.
2. Провеждане на диверсионни и вредителски действия за взривяване и унищожаване на български железници, мостове, складове и други съоръжения.
3. Осъществяване на комунистическа дейност съвместно с компартията на България със задачата за организиране на въоръжено въстание срещу съществуващия строй.
Всички обвиняеми са заплашени от смъртно наказание. Подсъдимите са получили своевременно заключенията на обвинението. Защитата е назначена от правителството. Не е допуснат до защитата Александър Гергинов. Ръководството на комунистическата партия има намерение да привлече в качеството на защитници Стефан Манов, Вергил Димов и Ангел Держански, които са дали съгласие за това. Защитата ще се старае да докаже, че подсъдимите са дошли от Съветския съюз в качеството си на разузнавачи срещу Германия, а не за борба против България, затова те трябва да бъдат третирани - по силата на нормалните дипломатически отношения с СССР, като военнопленници на територията на България и до завършването на германо-съветската война да бъдат интернирани и да не ги предават на немците. Жената на... съобщи, че съдът констатира, че подсъдимите са дошли от СССР, но не ги квалифицира като граждани на Съветския съюз.
На ръководството на компартията е известно, че немците настояват за широко огласяване на процеса и за произнасянето на смъртна присъда за обвиняемите. Затова Централният комитет смята за необходимо да се обърне с молба към Москва:
1. за пускането на официално съобщение за процеса;
2. за издаване на адвокатите на подсъдимите на удостоверения, свидетелстващи, че всички обвиняеми са съветски граждани.
Разпитът на подсъдимите трябва да завърши на 13-14 юни, след това ще са речите на прокурора и на защитата.
Жената на "Бегача" съобщи имената на подсъдимите...
Чака се указание от Москва към 15-16 юни, т.е. към момента на поредното посещение на "Бегача".
Изпратил съм в София указание да не се отговаря на молбата, предадена от жената на "Бегача", за пускането на специално съобщение за процеса и за издаването на свидетелства на арестуваните. Намирам тези "молби" за провокационни.
Фитин
РЦХИДНИ, ф.495, оп.74, д.85, л.88-90
Москва, 20 юни 1942 г. (ТАСС)
Германското информационно бюро предава от София.
На процеса срещу Радионов и неговите другари, спуснали се с парашути в България през лятото на миналата година, на 20 юни вечерта бе предоставена последната дума на обвиняемите. Процесът получил неочакван обрат, след като всички обвиняеми за пръв път признали, че след шестмесечна подготовка били изпратени от Върховното командване на Червената армия в България, за да извършат диверсионни актове и да спомогнат за вдигане на населението на въоръжено въстание срещу правителството. Присъдата се очаква да бъде произнесена през следващата седмица.
София, 25 юни 1942 г. (ТАСС)
ЦГАОР, ф.4459, оп.25, а.е.4
Из рапорта на разузнавач щ10396 Я. Петров до началника на отделение "А" на Държавна сигурност
Донасям ви господин началник, че присъствувах на съдебното заседание срещу парашутистите и тия от подводничарите, което се състоя в залата на Артилерийската школа... Заседанието почна на 9.06. точно в 9.30 часа...
3. Цвятко Колев Радойнов - той признава своята виновност за нелегално минаване на границата и нелегално живеене тук в страната, но за всичко останало не се счита за виновен. В Съветска Русия е бил преподавател във Военната академия, където получава чин полковник. След обявяването на войната на 22 юний 1941 г., той е желал да дойде в България, защото е чувствал силна носталгия по родината. Беше му дадена възможност да говори по общото политическо положение преди войната и приятелството, което съществуваше между Русия и Германия. Обаче след като се появи това въоръжено стълкновение между тях, в него се поражда мисълта, че ще бъде по-полезен тук, в собствената си родина, отколкото там. Между другото каза, че ние не идваме в България, за да я болшевизираме и не за да се борим срещу днешната власт, а за да запазим нашата националност, тъй като той знаел, че тя е била окупирана... Отказа категорично да е получавал някакви нареждания от Коминтерна за техните действия тук в България... След това говори за отиването им от Москва в Севастопол, откъдето с подводница и добре екипирани са преминали в нашата територия... Повече продължаваше да овърта тяхната идея за това, че са дошли да подпомогнат на българите, председателят го прикани към доблест и тогава той каза, че не е знаел за парашутистите и че изповядва доблестно своята идея - борба против немците и обединението на българския народ в тази гигантска борба... Въпрос на защитата. Кога е напуснал нашата страна - отговори, че от 1924 г., където е бил съветски поданик, което обстоятелство защитникът Григор Чешмеджиев поиска да се отбележи в протокола. Въпрос на защитника Стоилов. Дали е давал нареждане на своите хора да влязат в досег с комунистическата партия, той отговори, че не е давал подобни нареждания... Въпрос на защитника Стефан Манов член ли е на комунистическата партия отговори, че е член на партията в Съветска Русия...
На 26.6.1942 г. беше прочетена присъдата по това дело.
П Р И С Ъ Д И:
[Цвятко Николов Радойнов, Трифон Тодоров Георгиев, Васил Цаков Йотов, Иван Петров Изатовски, Антон Петров Бекяров, Димитър Илиев Димитров, Васил Вълчанов Додев, Стефан Маринов Пашев, Борис Стойков Томчев, Делчо Николов Наплатанов, Август Димчев Попов, Георги Иванов Кратунчев, Иван Йорданов Иванов, Мирко Станков Петков, Симеон Филипов Славов, Иван Николов Щерев, Милю Минчев Милев, Димо Стефанов Астарджиев] - всички осъдени на смърт чрез разстрелване...
[Йосиф Бейде Баер, Иван Петров Дряновски, Димитър Александрович Тепляков, Георги Петров Башикаров, Янко Стоянов Янев Комитов, Тодор Фотакиев Николов, Никола Александрович Романов] - всички осъдени на доживотен строг тъмничен затвор...
[Лъчезар Аврамов Стоянов, Владимир Александрович Чернов] - осъдени на 15 години строг тъмничен затвор...
"Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.", Държавна агенция "Архиви", дело щ503 от 1942 г.,Ф.2123 К; оп.1; а.е.С 101572
