/Поглед.инфо/ Как нацистката пропаганда процъфтя в България
Проф. Любомир Владикин
Проглушиха ни ушите, че след 1944 г. комунистите "избиват цвета на интелигенцията". Първо, не комунистите са основните радетели за Народния съд, второ - това за "избиването на цвета" просто не е вярно и трето - ако малка част от българската интелигенция е била рупор на фашизма, а тя е била, толкова по-зле за тази интелигенция.
Нека напомним за един човек, който и днес е определян като "изтъкнат конституционалист, талантлив писател, забележителен политически мислител, който оставя трайна следа в българската научна и културна история" - проф. д-р Любомир Владикин (1891-1948). Няма съмнение, че той е значим творец, особено в теорията на правото. В творчеството му се открояват "Царевград Търнов: пътни карти, легенди и видения" (1928), "Записки по държавно право. Общо държавно право" (1929) и др. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет, секретар на Съюза на българските писатели, член е на няколко чуждестранни академии. Почетен доктор е на Френската академия на науките, носител е на български и чужди държавни отличия. И още много хубави неща може да се изрекат за неговата творческа биография.
Но днес не се шепне дори, че "невинната жертва от цвета на нацията" проф. Владикин е не по-малко талантлив пропагандатор на фашистката идеология, автор е на "Адолф Хитлер - идеологична биография", публикувана в преломната 1942 г., както и на още няколко прелюбопитни четива с откровено нацистки характер. Иван Григоров за него: "Проф. Владикин е виден интелектуалец, привърженик на теорията за расова чистота. За българите той пише: "Ние, българите, се гордеем, че върху нашата земя славяните са се слели с културните траки и после са били обновени от кръвта на Аспаруховата дружина." Политическите разногласия той обяснява с неулегналата още расова смесица - "Колкото една нация е по-чиста етнически - твърди той, - толкова по-здрави са връзките между отделните й членове: единомислие, сговорчивост и солидарност, развит усет към общия интерес, склонност към масови подвизи и гражданска дисциплина. Дължат се на еднаквите психически качества на расата."
Естествено, както Богдан Филов не е изправен пред съда като археолог, така и Любомир Владикин не е съден нито като юрист, нито като писател. Задочно го осъжда на смърт за активна пропаганда на фашистката идеология Шести състав на Народния съд, бил е тежко болен в Германия, там и умира. Нека всеки сам прецени дали присъдата е била справедлива, като прочете частичка от това, което е написал Владикин за Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс и което днес най-усърдно се премълчава. Пък може да си направи и някои паралели с днешната ни действителност...
Из "Адолф Хитлер - идеологична биография"
Проф. д-р Любомир Владикин
Той е най-великият човек на нашата епоха. Неговите сънародници го считат за изпратен им от Провидението‚ за да извърши чудото на едно национално възкресение: да осъществи хилядолетната мечта на германските кайзери - обединението на всички немци в един Райх - и да издигне германския народ от безправието и мизерията на Версайлския диктат до висините на чутовен победител и нeоспорван водач на нова Европа. Враговете му треперят от него и всичко биха дали да го премахнат от света‚ защото вярват‚ че без него ще изчезне чудото на германската мощ. Те го обсипват с хули‚ за да заглушат съзнанието си за неговото недостижимо превъзходство. Приятелските нему народи следят със затаен дъх стъпка по стъпка живота и делата му‚ защото чувствуват‚ че с неговата звезда е свързана и тяхната съдба.
Много рядко е имало в историята на света личност‚ която да събира в себе си погледите и съдбините на петте континента. Човекът‚ който овладя сърцата на цял един народ‚ не чрез принуда‚ а с доброволно следване; който пробуди народния дух към творчески труд‚ за да извоюва отново благоденствие; който му вдъхна вяра в неговата историческа мисия всред другите народи; който от унизените във Версайл направи световни ръководители - този необикновен човек вече прекрачи границата на своята родина и поведе измъчените от неправди европейски народи към солидарност‚ искрено приятелство‚ взаимно зачитане и подпомагане‚ общо благоденствие в един вечен мир.
Личността на Адолф Хитлер е рядък Божи дар. Неговият идеализъм привлича като магнит младежта и всичко честно се стича към него. Но той не само привлича‚ а свързва хората с вярно и вечно другарство. Той не заслепява отначало‚ за да разочарова отпосле - защото е искрен в думите и делата си‚ а неговият живот е въплъщение на учението му. Затова всички негови сътрудници и последователи са му всецяло предани‚ с онази обич и вяра‚ които бликат направо от сърцето‚ а не са пресметнати изводи от предпоставени условности. Към привлекателната сила на човека Адолф Хитлер се прибавя завладяващата духовна мощ на идеолога-апостол и на държавника-творец.
В цялостното учение на Хитлер‚ материалното е само основа на духовното! Затова той полагаше винаги големи усилия да възвиси германеца духовно; да го възвърне към здравите традиции на полузабравения истински германски бит; да развие и укрепи гражданските му добродетели: да възкреси честта и храбростта на тевтонските рицари; да вдъхне всекиму вяра в силата на правдата и справедливостта - всеки трябва твърдо да бъде уверен‚ че ще му се въздаде точно според заслугите към общността‚ без властнически прищявки и лицеприятие.
Съдейки по неговата стоманена воля и по смелата ръка‚ що изпълнява взетите решения‚ повърхностният или пристрастен наблюдател е склонен да вижда в Хитлер един суров човек. Но тези‚ които го познават отблизо‚ са дълбоко трогнати от неговото добро сърце и от неговата човечност. Макар решителен и безстрашен‚ Хитлер никога не взема крайно решение и не започва борба‚ преди да е изчерпал всички благоразумни мирни средства за разбирателство. Тази съществена черта у Фюрера трябва добре да се схване‚ за да ни станат ясни множество негови решения от вътрешен и международен характер...
Повечето пъти добротата и човеколюбието на Фюрера не са били достатъчно оценявани. Повечето пъти враговете са злоупотребявали с тях и - това е върхът на юдео-масонското лицемерие - след като съзнателно го предизвикват да действува смело и сурово‚ започват от всички страни да го замерят с укори за жестокост и безчовечие! Най-напред той изкова оръжието си - Националсоциалистическото движение. Срази своите най-зли и принципно-непримирими врагове - марксизъм‚ либерализъм‚ еврейство и масонство - но всички останали преобрази и прие в своята народна общност.
Tака Хитлер... постигна и най-трудното - в заветите на своята идеология той превъзпита затворения в себе си егоистичен човек на либералистичната епоха и го превърна в народен другар‚ който е човекът с новия светоглед‚ гражданинът на новата демокрация‚ квасът на новия ред в Европа и в света. …Любовта и грижите‚ които всеки човек отдава на своето семейство‚ Хитлер посвещава на германския народ.
Той осъществи своята идеология в могъщия Трети Райх. Неговото учение и неговият пример вече надхвърлят границите на Германия и обхващат народите на другите държави - тази универсалност на национал-социализма и победата срещу силите на реакцията направиха Адолф Хитлер естествен и неоспорван водач на нова Европа. Всичко това ни задължава да опознаем живота и делото на Фюрера. Настоящата‚ предимно идеологична биография‚ има за цел да бъде едно улеснение за българския читател в тази насока.
След отказа на Хитлер да задоволи кървавите апетити на болшевизма‚ струпването на грамадни войскови части по източната граница на културна Европа се засили трескаво. Характерно за Хитлер‚ като човек и държавник е‚ че той не се опита да преговаря‚ претегляйки плюсовете и минусите за себе си; не се опита дори да отлага и печели време. В речта си той казва просто: "Аз почнах грижливо да наблюдавам действията на Съветска Русия. Аз трябваше да ги отблъсна" - и никакви обяснения по-нататък‚ защото Хитлер е апостол на нов ред‚ инструмент на народния дух‚ месия на Нова Европа‚ а не дипломат и държавник от школата на плутокрациите‚ които считат за гордост и заслуга да жертвуват другите‚ заради своите лични интереси.
От ужасите на азиатското нахлуване‚ от паразитизма на международното еврейство‚ от тайното господство на световното масонство‚ от увековечаването на лицемерната демокрация‚ от експлоатацията на либералния капитализъм‚ с една дума: от пришествието на Антихриста - ни избави Адолф Хитлер‚ който пръв‚ подобно на Зигфрид от старогерманските легенди‚ изтегли меча си против червеното чудовище‚ което бе протегнало вече лапите си към Европа‚ и посочи на своите легиони пътя на светата правда. Не война‚ като другите големи войни‚ кипи в руските степи‚ а кръстоносен поход на културна и християнска Европа‚ под водачеството на нейния месия.
Из "Д-р Йозеф Гьобелс - личност и дело", предговор на проф. Любомир Владикин към книгата "Политически речи" на д-р Йозеф Гьобелс, библиотека ""Нова Европа", 1943 год., изд. "Жар птица", 2001 год.
Човекът, за когото толкова много се говори навсякъде по света и който говори на милиони в петте континента; човекът, чиито речи или статии се очакват с трепет от свои, от приятели и от врагове, защото чрез неговите думи ще прозрат мисълта и волята на германския народ, както и становището на Европа; човекът който неотлъчно държи меча на истината и пресреща упоритите пристъпи на световната лъжа и клевета; човекът, който носи тежката отговорност за сигурността на духовния фронт - този главнокомандващ интелектуалната армия - е една богата и всестранно надарена личност.
Този самороден гений бе рано открит и обработен от Адолф Хитлер, най-искреният ценител на даровитите хора и най-големият политически педагог в историята. Бързият възход на д-р Гьобелс, който след двадесет-годишна дейност го доведе до върховете на Райха, се дължи само на неговите лични заслуги. С развитието на своите сили той ставаше все по-необходим. И благоволението на Фюрера означаваше само етапите на честното обществено признание.
Животът на Йозеф Гьобелс би трябвало да се опише подробно, та да служи за поука на младите общественици и да се знае какъв човек стои начело на духовния живот в Хитлеровия Райх и кой е поел отговорността да говори от името на германския народ.
На 13 март 1933 г. Фюрерът и райхсканцлер назначи д-р Гьобелс "райхсминистър на народното просвещение и пропагандата". Не само един изпитан националсоциалист ставаше министър, но и се създаваше ново, чисто националсоциалистическо министерство. То трябваше да просвети германеца, да го освободи от заблудите на стария светоглед и да създаде от него новия гражданин на новата държава. Тъкмо тази трудна, но благородна и необходима задача бе възложена на Гьобелс. С всички културни средства той трябваше да превъзпитава гражданите на стара Германия в догмите на Хитлеровото учение.
Такава сложна и всестранно надарена личност е Йозеф Гьобелс, чиято служба на родината в най-тежката от всички войни го е направила център на възторг и обич от свои и прицелна точка за клеветничество и хули от враговете. Но един ден, когато враждата престане, и враговете ще признаят в негово лице най-опасния си противник във великото словоборство по етера и чрез печата. Историята един ден ще каже, че в съдбоносните за германския народ години начело на германската, пък и на европейската, интелектуална армия е стоял един мъж с необикновено богат дух, с непоколебима воля за борба и победа, с неизчерпаема енергия, с безрезервно влагане на цялото си същество в служба на своята родина.
Е, историята наистина показа, а светът разбра с цената на десетки милиони жертви, начело на какво е стоял "редкият Божи дар" на "великите" Хитлер и Гьобелс... - бел. авт.
Дума
