/Поглед.инфо/ На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, е извършен атентатът в църквата "Св. Неделя". Година преди това са забранени БКП, Партията на труда, Комунистическият младежки съюз, Общият работнически синдикален съюз, кооперация "Освобождение", а имотите им са конфискувани. Месец преди атентата е прието Допълнение към наказателния Закон за защита на държавата, налагащо наказание смърт почти за всичко; отнети са мандатите на депутатите комунисти, вече избити по улиците на София. Часове след атентата се развихря военното положение, заповедта за него е подписана ден преди това... Без да имат каквото и да било отношение към него, са избити и "изчезват безследно" над 30 хиляди комунисти, земеделци, работници, селяни, интелектуалци, офицери и стотици безименни и днес жертви.
Изследователите на атентата през 1925 г. в "Св. Неделя" и до ден днешен са на единно мнение може би само за едно - че историкът Георги Наумов е направил най-пълното и най-аналитичното му изследване, въпреки че тогава, през 80-те години на миналия век, много архиви са били недостъпни. Но те са такива и сега, нито англичаните и французите, нито руснаците, сърбите, или чехите обелват и дума, камо ли пък да отворят архивите си за атентата. Но Георги Наумов се добира да сведения, които будят много въпроси. Един от най-значимите според нас е за ролята на чужденците, участници в него. Те са съдени набързо в седмицата след приключването на основния процес в средата на май, повече за замитане на следите, отколкото за наказание. Заради участието на един "авантюрист" французин - Евгений Леже, Франция заплашва царя със скъсване на дипломатическите отношения, ако смъртната му присъда не се анулира и той не бъде освободен.
Има ли "Интелижанс сървис" пръст в атентата, автентични ли са изказванията на шефа на английската военна разведка в България полк. Холст, че е бил във връзка с атентаторите - 92 години вече отговорите на този въпрос тънат в мъгла. А как иначе, като е толкова удобно и сега - виновни са комунистите! И точка. Който иска да знае нещо повече, да си троши главата сам.
Из книгата на Георги Наумов "Атентатът в катедралата Света Неделя"
Партиздат, 1989 г.
Някои обстоятелства около станалия атентат в "Св. Неделя" предизвикват поредица от въпроси, които заслужават внимание.
По време на взрива в църквата не присъствуват някои лица, които е трябвало да са там според установената за такива случаи практика. На първо място прави впечатление, че отсъствува царят Борис III. Официалната версия за неговото отсъствие е, че той се намира в Ентомологическия музей на опелото на убития на 14 април при Арабаконак проф. Делчо Илчев. По същата причина скоро след пристигането на траурното шествие от църквата излиза заедно със съпругата си министърът на финансите и с автомобила на Народната банка бързо се отправя към музея. Обяснението този път е, че там трябва да има представител и на правителството. От траурната церемония в "Св. Неделя" липсват също зап. генерал Жеков и министър Стоенчев.
Ако отсъствието на някои от посочените лица може да не прави особено впечатление, то това, че ген. Жеков и Борис III не са там, поражда някои въпроси. Борис III наистина потегля към "Св. Неделя", но с достатъчно закъснение, за да остане на безопасно разстояние от разигралата се драма. Ако за неговото забавяне и отсъствие има все пак някаква версия, то за отсъствието на ген. Жеков няма такава. Не се сочат някакви причини, които да го оставят настрана от събитията, макар че рангът на починалия е изисквал и той да бъде там.
Естествено възникват въпросите: Възможно ли е било ген. Жеков да е уведомен от левите земеделци чрез Ив. Перчемлиев за подготвения атентат в деня на опелото на ген. К. Георгиев и това да го е заставило да не отиде в църквата? Дали Борис III не е уведомен на свой ред от ген. Жеков или по други канали, че се готви такъв атентат, и закъснението му да е умишлено? Основания за такива въпроси или предположения има, макар и да не са известни преки доказателства за това, че събитията са се развили точно така.
Някои факти от последните дни преди атентата дават основание да се приеме, макар и условно, че отсъствието на посочените лица не е случайно. Ив. Перчемлиев, който отдавна изпълнява ролята на връзка между дейците на Акционния комитет на единния фронт, на другия ден след убийството на зап. ген. К. Георгиев посещава ген. Жеков. Каква е била целта на това посещение, може да се съди от факта, че още същия ден генералът съобщава на Султана Петрова защо е извършено убийството. Изразената от него пред нея надежда, че царят ще излезе "по-благоразумен да не отиде на църквата", може да означава, че той вече е успял да съобщи на Борис III за замисления атентат или че разчита Султана Петрова да направи това.
От друга страна, полицията, която проявява толкова много упоритост и старание, за да разкрие нелегалната дейност на Комунистическата партия и земеделската левица, в случая с атентата в "Св. Неделя" проявява, меко казано, небрежност. Дали е съзнателно или неволно проявена тя, е въпрос, по който поне засега не е възможно да се говори с категоричност.
Когато се търси отговорът на този въпрос, би трябвало да се вземат под внимание някои обстоятелства. Едното от тях е, че атентатът, макар замислен още в края на 1924 г., остава в дълбока тайна. Като идея той е известен на много ограничен кръг от хора. Всички, които са знаели, че се готви такъв удар срещу Цанковия режим, са били дълбоко законспирирани дейци. Големите провали и арести, които стават през февруари и март 1925 г., засягат голям брой нелегални дейци, но нито един от тях не е посветен в замислената акция.
Второто обстоятелство, което заслужава внимание, е свързано с действията на полицейските органи в деня на атентата. Полицейският агент Петър Богданов, чието служебно положение в йерархията на Обществената безопасност го е задължавало да отговаря за охраната на църквата, още в 11 часа преди обяд отива в Криминалния отдел, за да получи необходимите инструкции по охраната. След като ги получава, той нарежда на агента Попов да отиде в църквата, за да направи оглед на поставената там охрана.
Не се знае какво по-точно е проверявал този агент. Самият П. Богданов, който отива там около 14.30 ч., както изглежда, не е успял да разбере как агентът Попов е изпълнил нареждането му. В показанията си като свидетел по време на съдебния процес, започнал на 1 май 1925 г., той съобщава, че едва впоследствие е научил какво е направено от страна на охраната. А то е, че агентът Илия Ангелов се е изкачил към камбанарията на църквата, където се е срещнал с клисаря П. Задгорски. Когато пожелава да направи оглед и го запитва "има ли нещо", Задгорски му отговаря: "Няма нищо, аз съм правил оглед." Агентът обаче забелязва на камбанарията "едно момче" и се обръща към Задгорски с въпроса "Кое е това момче". Отговорът, който получава е, че "това е наше момче" и този отговор, както става ясно, задоволява агента Илия Ангелов. Той не прави нищо повече от това.
Възможно е това да се квалифицира като небрежност, проявена от посочения полицейски агент. Но необяснимо е защо Обществена безопасност, този мощен репресивен апарат на Цанковия режим, който в течение на близо две години преследва комунистическите кадри, използва агент-провокатори и нанася тежки удари на антифашисткото движение, сега не се оказва на своята висота.
Официалната правителствена пропаганда, която тръби, че на 15 срещу 16 април според "нареждане щ2960 от 12 март 1925 г. на ИККИ", ще избухне въстание, като че ли вместо да засили бдителността и да разшири предохранителните мерки на органите на властта, не предизвиква такова поведение. Нападението срещу царя при Арабаконак и убийството на зап. ген. К. Георгиев, извършени в самото навечерие на очакваното въстание, също не предизвикват сериозни предохранителни мерки в деня на погребението на убития генерал.
От всичко това би могъл да последва логично въпросът - не е ли улеснено извършването на този атентат от действията на Обществена безопасност?
По време на Втората партийна конференция на БКП в Берлин, изказвайки се на 19 дек. 1927 г. по събитията в България, Младен Стоянов (Островски) заявява следното: "През февруари от положително място научихме, че във втората половина на април, ако комунистите не направят революцията, правителството ще я извърши. Готвеше се провокация." Тази информация на Мл. Стоянов също поражда мисли за поведението на властите в навечерието на атентата.
На същата конференция в хода на дискусиите около атентата в "Св. Неделя" В. Коларов (Венелин) казва: "В процеса "Дружеловски" той изнесе, че в българската легация в Берлин се явил един английски полковник Холст, заведующ английската разведка в България. Споменува за квартира на г-жа Драганова в София. Холст казал: Ние бяхме във връзка с атентаторите. Друг казал: Как не можахте да предотвратите атентата?"
По-късно известният партиен деец Асен Бояджиев, пишейки за атентата, казва също: "Без да подозират, авторите на атентата станаха жертва не само на своите неправилни разбирания, но и на Интелижанс сървис в Лондон." Този факт не се коментира от участниците в заседанието на конференцията може би защото не се приема като възможно съществуването на някаква връзка между атентаторите и английското разузнаване. Достъпните на автора документи не предоставят преки доказателства в подкрепа на едно такова твърдение. Ако е съществувала такава връзка, тя би могла да се обясни с това, че за Англия режимът на Ал. Цанков е бил вече компрометиран и нейните разузнавателни органи у нас са имали инструкции да подкрепят всеки опит за неговото сваляне. Нито един от оцелелите най-непосредствено ангажирани в подготовката и извършването на атентата дейци не говори за наличието на такава връзка. И все пак въпросът за ролята на други фактори в този атентат, извън неговите непосредствени организатори, остава. Не можем да го пренебрегнем и поради това, че в други подобни случаи през 1924-1925 г. Обществената безопасност се справя с рядка бързина.
Връщайки се отново към въпроса, защо не е било спряно изпълнението на атентата и кой би могъл да го стори, отговора му би трябвало да търсим в две посоки - при неговите непосредствени организатори и при органите на властта.
Коста Янков е имал възможност да спре акцията, след като му се съобщава взетото в този смисъл решение на Изпълнителното бюро вечерта на 15 април. Той би могъл да го направи само чрез Д. Златарев и П. Абаджиев. Самият П. Абаджиев, който знае, че Васко ще бъде в църквата още от сутринта на 16 април, е имал възможност чрез клисаря. П. Задгорски да го предупреди и да му нареди да не извършва възложената му задача. За това е имало достатъчно време - от сутринта до 15 часа на 16 април.
Нито Д. Златарев, нито П. Абаджиев, които остават незасегнати от последвалите атентата репресии и успяват да напуснат страната, не съобщават никъде в своите доклади и сведения за станалия атентат, че са предприели такава стъпка.
Дума
