Властта няма как да открадне един милиард, както се внушава на улицата, но ще помогне на бизнеса
След обявяването от премиера и министъра на финансите на необходимостта от актуализация на Бюджет 2013 в началото на юли редица икономисти (финансистите бяха малко) възроптаха. Повечето от техните обструкции бяха просто ей така или по принцип, просто защото не харесват кабинета и премиера. Още преди да са видели мотивите и числата в бюджета, те изписаха и изрекоха мрачни прогнози за намаление на кредитния рейтинг на България и започнаха да вещаят едва ли не, че ще настъпи финансов катаклизъм.
Това бе опровергано през първата половина на юли от агенция Фитч, която потвърди досегашния кредитен рейтинг на нашата страна. Актуализираните прогнози за 2013 г. предвиждат ръст на икономиката от около 1%, което е значително по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2013 растеж от 1,9%. Предлаганите промени в закона за бюджета за 2013 г. предвиждат увеличаване на дефицита с 493,4 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП). Необходимо е да се посочи, че след тази актуализация бюджетният дефицит няма да надхвърли 2%, с което ще се изпълнят разпоредбите на чл.20, ал.4 от Закона за устройството на държавния бюджет, а също и критериите от Маастрихт, които са валидни в рамките за Евросъюза -
ЕС разрешава дефицит до 3%
а повечето страни в момента са над този процент. В началото на февруари т.г. кабинетът на ГЕРБ емитира извънредно 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв. Това стана скоропостижно предвид заплахата на зърнопроизводителите, които поставиха ултиматем, че ако не им се плати, ще окупират с трактори центъра на София. Но с този вътрешен заем на практика се изчерпва одобреният лимит за 2013 г. С настоящата актуализация се осигурява буфер във фискалния ни резерв. Новоемитираният облигационен заем от 800 млн. лв. няма да бъде незабавно изхарчен, а ще постъпи във фискалния резерв и така ще се минимизират евентуалните ликвидни рискове. Обезпечаването на допълнителното дългово финансиране в размер до 1 млрд. лв. на практика няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на 2013 г. (14,6 млрд. лв.). И след актуализацията на бюджета България ще е третата страна в ЕС (след Естония и Люксембург) по най-ниско равнище на държавния дълг към БВП, който е около 18%, докато според критериите от Маастрихт разрешеният лимит е 60%. Важно обстоятелство е, че в първото полугодие на 2013-а е налице намаление на вноса и респективно на събирания ДДС и акцизи.
Актуализацията на бюджета вече е приета от НС. Няколко икономисти и политици постоянно повтарят в медиите, че сумата от 1 млрд. лв. щяла да бъде открадната от управляващите. Това бързо стана рефрен сред протестиращите в София. Невъзможно е да им се обясни, понеже не искат да го знаят, че това просто няма как да стане. А премиерът и министърът на финансите вече ще се отчитат всеки месец в НС. Причината за актуализацията е другаде. След обстойна проверка и извършени анализи се оказа, че след правителството на ГЕРБ невърнатият ДДС е 776 млн.лв., а други над 160 млн. лв. се дължат на бизнеса за извършени, но неразплатени от двете правителства на ГЕРБ обществени поръчки. Заедно с неразплатените обществени поръчки на общините тази сума набъбва до над 260 млн. лв. Предвиждат се и допълнителни инвестиции, предназначени за здравеопазването (някои големи болници, като ВМА и други са натрупали дългове, а те следва да се разплатят) и за земеделските производители (тютюнопроизводителите). За учените от Селскостопанската академия и от Държавното предприятие "Напоителни системи" са предвидени заплати само до септември и тази аномалия на бюджетното планиране на Дянков трябва да бъде спешно изправена. Допълнителни средства от около 40 млн. лв. се предвиждат за неотложни социални дейности, каквито са интеграционните добавки. Други 40 млн. лв. са за ваучери за храна на работници и служители, на които досега се предоставяха, но по вина на Дянков бяха планирани в значително по-малък размер от този през 2012 г.
По този начин правителството отговаря на най-неотложните потребности на бизнеса и на обществото ни. След вдигането на парите на майките и другите социални мерки, които то осъществи още през месец юни за сметка на преструктуриране на разходите на отделните министерства, сега с актуализацията
то осъществява своя втори социален пакет
Дори с тези неотложни мерки настоящият кабинет не е в състояние да компенсира загърбването на социалната политика от страна на кабинета "Борисов". За последните 4 години бяха отнети или бе усложнено ползването на редица социални придобвики на редица категории социалнослаби групи като инвалиди, безработни и т.нар. работещи бедни. Повечето социални добавки бяха "замразени" на ниво 2008 г., а чувствително бяха увеличени картите за градския транспорт на инвалиди и пенсионери. Инфлацията за този период е около 10-12%, а цените на електрическата и топлинната енергия, на храни и услуги са увеличени с по-голям процент. Това бе
за сметка на толериране на някои монополни структури
които се отблагодаряваха щедро на бившите управляващи. Най-фрапиращ пример за подобни жестове бе назначаването на небезизвестния Митко Каратиста в борда на директорите на ЧЕЗ със заплата от над 30 хил. лв. на месец. В същото време на пенсионерите от 4 години пенсията бе замразена на нивата от юли 2009 г.! Цената на еленергията бе намалена от новия състав на ДКВЕР, назначен от настоящото правителство - от 1 август т.г., с около 4,5%, но не бива да забравяме, че от юли 2012 г. увеличението на цената на тока за бита бе с около 14%.
На практика вътрешният облигационен заем на Дянков от 800 млн. лв., чийто падеж е през август т.г., ще бъде рефинансиран с нов заем. Пред МФ има два варианта - заемът да е вътрешен или външен. При евентуален външен заем е нужен допълнителен анализ на международните финансови пазари и на евентуално излизане на България на тях до края на годината. През пролетта на 2013 г., когато управляваше служебният кабинет, една от най-големите български държавни компании - Българският енергиен холдинг (БЕХ), тества световните финансови пазари през пролетта на тази година. По принцип емитирането на нов външен заем, за да се изплаща друг по-стар, не е от добрите финансови практики. С този заем БЕХ върна стар кредит на НЕК, който има задължения от около 2 млрд. лв. и тъй като на практика е пред фалит, не може да получи друг заемен ресурс. За преструктуриране, в т.ч. за модернизация и реконструкция на НЕК, БДЖ, "Топлофикация"-София, ВМЗ-Сопот и други задлъжняли държавни предприятия
свеж финансов ресурс, в т.ч. външен, неизбежно е необходим
и кабинетът на Орешарски е изправен пред задачата да ги "санира" и "оздрави". Необходимо е да се напомни, че кабинетът на ГЕРБ остави изброените, а и други крупни държавни фирми, с дългове от над 7,5 млрд. лв. (според по-актуални данни дълговете на държавните ни фирми са около 5,5 млрд. лв.). За предходните 4 години тези дългове се удвоиха, което е още едно доказателство за нескопосаното управление на ГЕРБ, влючително по отношение на българската икономика. Това се дължеше както на некадърния мениджмънт на държавните фирми (ярък пример е поставянето за членове на борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" на биоложка и на доскорошен собственик на фирма за зареждане на софийските училища със закуски), така и на високата степен на корупция сред бившите управляващи. Неоспорим факт е, че
по времето на ГЕРБ са "източени" огромни финансови средства
Колко са фиктивните и надписаните обществени поръчки във визираните държавни предприятия тепърва прокуратурата ще трябва да установява.
След обстоен анализ на експертите на МФ се разбра, че неизпълнението на приходната част на бюджета за 2013 г. ще е 555 млн. лв. Ето защо спешно следва да бъдат назначени нови титулярни ръководители на НАП и на Агенция "Митници", на които следва да им бъде поставена за основна задача повишаване на приходите в бюджета и частично преодоляване на тази диспропорция. С оглед подобряването на събираемостта на данъци, акцизи и мита е на дневен ред екстреното изготвяне и приемане от НС до края на 2013 г. на проектозакон за финансовата полиция, която следва да започне да функционира от януари 2014 г. Взетите мерки от средата на месец юни т.г. от съвместни екипи от МЗХ, МВР и МФ за подобряване на граничния контрол на превозни средства, натоварени със земеделска продукция (в т.ч. и от страни членки на ЕС), несъмнено ще ограничат контрабандата. Това е положителна мярка, но не е достатъчна, тъй като контрабандата на цигари, горива и алкохолни напитки все още не е видимо намаляла.
В заключение е необходимо да се посочи, че понастоящем вече е изготвен нов вариант на т.нар. план "Орешарски", който е по-дългосрочен и предстои да бъде приет от НС. Обсъждат се два възможни срока - шест месеца и една година. Като най-съществена мярка, за която трябва да бъде фиксиран срок в новия план на кабинета, е
увеличението на минималната работна заплата
от 310 на 340 лв. То може да се извърши още през тази есен, но за момента такова увеличение не се предвижда с актуализацията на бюджета. Вероятно по-реалистичен вариант е повишението да стане от 1 януари 2014 г. Тази мярка горещо се подкрепя от синдикатите, но засега са налице обструкции от страна на работодателските организации, тъй като представителите на бизнеса ще трябва да поемат разликата в минималната заплата, а в частния сектор на минимална заплата са над 300 000 работници и служители.
Настоящото правителство, което за първи път от 1989 г. месец и половина работи под невиждан натиск (уличен, външнополитически от посланици на други страни, медиен) постъпва почтено и коректно спрямо бизнеса и българското общество. Известно е, че предходното правителство - на Бойко Борисов, който послуша своя министър на финансите Симеон Дянков, задълбочи кризата у нас, като забави плащания от около 1 млрд. лв. към български и чуждестранни фирми. Тези плащания бяха за обществени поръчки, извършени през 2008 и 2009 г., а то ги плати със 7% отбив през ББР повече от година по-късно. А в това време редица фирми обслужваха кредити, взети за изпълнението им, други просто фалираха. Докато основен приоритет на сегашното правителство е подобряването на бизнес средата у нас чрез издължаване към бизнеса за извършени доставки и услуги, както и навременно връщане на ДДС. Това означава, че актуализацията на бюджета е фискална мярка в интерес на по-скорошното възстановяване на българската икономика.
Дума
