На политиците им е трудно да бъдат в нормални отношения със социолозите. Цупят се, когато рейтингът им пада или не се вдига, готови са дори да прехвърлят върху тях отговорността за някои от собствените си неуспехи. Стремят се да намерят формула, по която да ги подчинят - с финансови изкушения, властови натиск или приятелски обвързаности. Не са един и двама дори премиерите, които заявяват, че не вярват на проучванията, а си имат собствена социология. Щом никой не ме напсува, докато стоях на Южната дъга в най-голямото задръстване, значи гражданите ме разбират и поддържат, каза наскоро Бойко Борисов.
Има и местни лидери, и то не само от управляващите, които не се доверяват на социолозите. Мен ме приемат отлично в кварталите и селата, пъчат се те, следователно хората си ме искат. Но как няма да те посрещат радушно, като ти отиваш в партийна среда, потапяш се в другарската атмосфера на членове и симпатизанти, ентусиазирани от факта, че най-сетне някой е дошъл и при тях! Ако тук не ти се зарадват, къде другаде? Този окомерен метод за изследване на мненията е не само примитивен, но и вреден. Той може да те напомпа с кухо самочувствие, с което и с доза нахалство да воюваш за по-добри позиции в партията си. В обществото обаче, особено в изборния ден, резултатът е обратнопропорционален на подобна самооценка. За което социолозите няма как да са виновни.
Има и обществени сфери, в които без социологията сме осъдени все да бъдем в плен на пропагандата и заблудата. Стане ли дума за усвояването на еврофондовете например, в ушите ни тържествено зазвучават фанфари. Повтаря ни се до втръсване колко по-добре сме при това правителство в сравнение с предишното. Ресорният министър дори оригиналничи, че темата за евросредствата твърдо е отишла в полето на скуката. Тоест толкова успешно се работи, че журналистите и обществото не проявяват познатия отпреди интерес. Ето, и при последното посещение на Борисов в Брюксел председателят на Европейския съвет Ван Ромпой похвали България за нарасналата усвояемост на европейските фондове у нас. И някак си се подразбира, че "усвояването" е равнозначно на обществена полза от европейските пари.
Проучване на агенция "Алфа Рисърч" обаче доказва, че това подразбиране всъщност е трик, който замъглява истинската картина. През последните няколко години например едва един от всеки десет работещи е участвал в някаква форма за обучение или повишаване на квалификацията. При това в 80 на сто от случаите самите граждани или съответните фирми са си организирали и платили курсовете. И то при положение че Оперативната програма "Човешки ресурси" с бюджет от над два милиарда лева би следвало да играе основна роля.
Тук социологът Боряна Димитрова обръща въпроса - не колко пари са усвоени по програмата, а как с тях се е подобрило плачевното състояние на пазара на труда у нас. Всички мерки, насочени към безработните, са ангажирали едва 5% от този гонещ половин милион души контингент. При работещите обхватът е още по-нисък - едва 2,5 на сто. Шокиращо е, че под един процент от безработните са започнали работа след участието си в програмата. И почти никой не я е запазил година по-късно.
Ето как, от една страна, милиардите се усвояват, премиерът натрива носа на предшественика си, Ван Ромпой ни хвали в Брюксел, а, от друга, ситуацията не само не се подобрява, но става дори по-тежка. Броят на безработните се увеличава, страната ни пада все по-ниско в европейската класация по заетост, качество на образованието, производителност на труда и доходи. В цяла Европа делът на младежите между 15 и 24 години, които нито учат, нито работят, е най-висок у нас. Оттук произтичат престъпност, употреба на наркотици, агресия и други порочни явления, с които правителството уж се бори успешно, но всъщност положителният ефект присъства единствено в отчетите.
Сигурно някои ще погледнат накриво "Алфа Рисърч" за това изследване. В телевизионно предаване дори се размениха упреци между две от най-титулуваните социологически агенции у нас. Скандалът нямаше как да остане само в студиото, посипаха се обвинения откъде ли не за манипулиране на данни, за обслужване на една или друга партия или лоби.
Както във всяко поприще, и в социологическото има зони на непочтеност. Налице е обаче и нужният професионализъм, с който поглеждаме отвъд пропагандата. В противен случай ще се омайваме от рапортите за висока усвояемост на евросредствата, без да си даваме сметка, че ползата от такъв тип разходване на милиардите е колкото от напояването на пясъка. И колкото от самочувствието на партиен кадър, който след ласкавите думи на някой квартален или селски Ван Ромпой си въобразява, че победата в изборите му е в кърпа вързана, каквото и да казват социолозите.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
