Иво Атанасов е бил народен представител от БСП в 36-то, 37-то,38-то, 39-то и 40-то народно събрание. Той е едно от емблематичните лица в БСП. Бил е член в делегацията в асамблеята на ЕС. Роден е на 16 февруари 1953 година в град Кюстендил. Завършил е "Икономика на промишлеността", а по професия е журналист. Иво Атанасов е колоритна личност и известен бунтар към социалните идеи, и семейните ценности.
- Как гледате на войната за лидерския пост в БСП?
- Не съм сигурен, че "война” е точната дума. Пък и не е за препоръчване за която и да е партия година преди изборите да се занимава със себе си. Когато обаче е пропуснат моментът за решаването на важни въпроси, те се врязват в дневния ред в най-неподходящото време, както е в случая.
- Двубоят между Станишев и Първанов обаче носи белезите на конкуренция между стари лица. Няма ли от това да се възползва някой млад политик, който да оглави партията?
- БСП е изправена пред избора между две фигури с дългогодишен стаж в политиката - Станишев и Първанов. Трето име няма как да спечели лидерската надпревара, ако двамата не застанат едновременно зад него. Което не е невъзможно, но е малко вероятно. Със своята инертност партията сама се доведе до това положение. Обновяването и подмладяването трябваше да се случи след двете загуби през 2009 г. Смяната на ръководството тогава означаваше не само да се поеме отговорността за неуспехите, но и да се даде шанс на новите, които ще застанат на постовете, да разполагат с целия опозиционен цикъл, за да се стегнат партията, както и това е особено важно - да се наложат като авторитети. През 2009 г. обаче се внушаваше, че не е сега моментът и че няма кой. Две години по-късно последваха две нови загуби. Те можеха да се случат и при ново ръководство, но за него това щеше да бъде незаменимо с нищо друго бойно кръщение, което би било изключително важно за идващите парламентарни избори. Но с неспирния рефрен, че не е сега моментът, всички подходящи моменти бяха пропуснати.
- Тогава като че ли нямаше кой да смени Станишев.
- А сега, когато вече има кой, изведнъж се сепваме, че бил старо лице. Сякаш някой друг ни е довел до това положение, а не ние самите. Днес обаче, щем - не щем, трябва да се спрем на някоя от старите физиономии. Защото вече няма време за налагане на нова. Изборите са само след година и няколко месеца. Можем да си позволим експерименти само ако сме готови пак да загубим. Драгомир Стойнев примерно ми прави много добро впечатление. Но как си го представяме срещу Бойко Борисов? Ако и на него ще му трябват десетина години за утвърждаване, както на Станишев, какво ще остане от БСП тогава? Нашият лидер трябва да бъде не просто млад или носител на алтернативата. Той трябва да излъчва сила, по-голяма от тази на Борисов. В противен случай ще се наложи да се примирим с нова загуба и да свикнем с мисълта, че партията ще функционира в интерес на своя елит. Защото, бидейки за пореден път извън властта, тя няма да е в състояние да решава проблемите на обществото.
- Каква е ролята на лидера Сергей Станишев за цялата кризисна ситуация в БСП?
- В момента в БСП е налице известно оживление, но партията все още е далеч от най-добрата си форма. Причините са много, но в политиката отговорността пада върху най-високопоставените. Още повече, че сегашното състояние на БСП отразява почти напълно вижданията на лидера за нея. За 10 години на пръсти се броят случаите, в които е предложил нещо, но пленумът или конгресът не го е гласувал. Неговите предложения до такава степен бяха подкрепяни, че той сега няма как да каже: "Имах добри идеи, но не ми ги приеха.”
- Познавате кухнята на БСП, какви в действителност са механизмите за формиране на кадровия й елит?
- Ще дам два примера. Когато Първанов беше лидер на национално, а аз - на областно ниво, за едни местни избори имахме голям спор кой да бъде кандидатът ни за кмет в Кюстендил. Кюстендилските социалисти бяха на моя страна и Първанов отстъпи, a когато кандитатът, за когото настоявах, спечели, станах заместник-председател на парламентарната група. С това Първанов искаше да каже: "Нищо, че не си на моето мнение, щом постигаш победи, ще вървиш напред.” При следващия лидер - Станишев, изведох кюстендилските социалисти до най-високия процент за БСП в цяла България и веднага след това той ме махна като заместник-председател на групата. С което даде ясен знак, че победите нямат значение, напредването в йерархията ще става по други съображения. Кадрите бързо дешифрират какво се крие зад подобни действия и се пренастройват. Вместо да тичат по квартали и села, за да бъдат издигани отдолу за поредните избори, те започнаха да си уреждат номинирането в по-важните партийни кабинети. Това обективно отслаби БСП.
- Как си обяснявате тази промяна в подхода?
- Като част от еманципирането на Станишев от Първанов. Но повечето от политиците, които той наложи, се провалят с гръм и трясък в регионите си. Вероятно и за предстоящия конгрес те отново ще му гарантират делегатски състав, който да го преизбере, но на изборите догодина пак ще му сервират загуби в районите си. Очаквам зряло решение от Станишев по този въпрос и почти съм убеден, че ще го вземе. Ако тези хора са му толкова ценни в парламента, нека им намери избираеми места някъде по листите, но да не им позволява повече да сриват партията в районите, където са партийни ръководители.
- Как ще завърши двубоят между Станишев и Първанов?
- Трудно е да се каже. По-голямата част от членовете предпочитат Първанов, но пък Станишев владее активните зони на партията, които формират делегатския състав. Хубавото е, че конгресът беше изтеглен от есента за пролетта. Както и да завърши той, след месец май партията ще разполага с една година, в която вече да не се вглежда в себе си, а да готви и популяризира алтернатива, като политика и като личности, на сегашното пагубно за България управление.
