При толкова много контузени в организираната престъпност, даже и с лазене няма да стигнем до Шенген
Часове след терористичния акт срещу израелски туристи на бургаското летище премиерът Борисов се похвали, че е бил арабските посланици на футбол. И това било единственото изключение в иначе прекрасните ни отношения с арабския свят. Каква ли душичка или душище трябва да носиш, за да изтъкваш футболните си достойнства тъкмо когато целият свят е вперил поглед в България, и то по възможно най-трагичен повод!
Сигурно има специалисти в специфичните сфери на познанието и практиката, които могат професионално да анализират подобно нон стоп пъчене, несъобразяващо се дали моментът е подходящ, или противопоказен. Потърпевшите български граждани дотолкова сме свикнали с перченето на тогова, че вече го възприемаме не като характеропатия на конкретния премиер, а като съществена и неотменима част от длъжностната характеристика на министър-председателя въобще. Това даде повод дори на синия генерал Атанас Атанасов да възкликне: "Управлява ни един прост човек, чиято детска мечта е била да бъде Крали Марко!" Колкото и да не приветстваме грубата квалификация, не може да не признаем, че в частта относно мечтата тя е съвсем близо до истината.
Има обаче и една съществена разлика с Крали Марко. Премиерът ни обича да бъде на първа линия само когато е убеден, че това ще има положителен ефект върху собствения му имидж. За да напомпа рейтинга си, той е готов дори да излъже, и то на най-високо ниво. Такова беше внушението му, че шефът на ЦРУ му е бил личен гост в продължение на три дни. Бойковото самохвалство бе опровергано от самия американски посланик, но все пак някъде в арабския свят то вероятно е било изтълкувано като демонстративно предизвикателство, на което да се отговори по жесток начин. Ето как твърдението, че шефът на ЦРУ е бил личен гост на Борисов, се оказа лъжа, но атентатът на бургаската аерогара - истина, и то най-горчива.
Та премиерът ни е на преден план само когато е за хубаво. Той отпуска милиони за пътища или спортни зали, сякаш ги вади от джоба си, той раздава пари на останалите без заплата металурзи или на пострадалите от наводнения, той нарежда да се овладее пожарът на Витоша или да се купят телешки пържолки на кучето, открило трупа на отвлеченото и убито момиче от Перник. Когато обаче трябва да се поеме отговорност, банкянският Крали Марко мигом се превръща в пълна противоположност на героя от народния епос.
Крещящ пример в това отношение е реакцията по чакания с обясним интерес доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка. Той обхваща целия петгодишен период след приемането ни в ЕС. Оценката в него е най-лошата, получавана досега. Отбелязва се, макар и вмъкнато в последния момент, че правителството има воля за реформи, но категорично се подчертава, че липсват резултати. А в политиката и в управлението най-важни са тъкмо резултатите, а не какво мислиш за себе си и какво е желанието ти. Когато те отсъстват, трябва да се поеме отговорност. Крали Марко обаче предпочита да прехвърли всичко на чужд гръб. За кой ли път препраща към Станишев и тройната коалиция, тъй като негативните изводи се отнасяли за техния мандат.
Истината е, че през юли 2009 г., малко преди да бъде съставен кабинетът на Борисов, България получи позитивен доклад. Той даваше шанс на новото правителство в оставащите три години от петгодишния период да приключи механизма за сътрудничество и оценка. Вместо това, вследствие на безрезултатното управление на ГЕРБ, ЕК удължи мониторинга върху страната ни с още 18 месеца. Което означава, че Брюксел вече никак не вярва в способността на сегашното управление да направи така, че наблюдението да бъде преустановено. Очевидно се очаква това да бъде постигнато от следващия кабинет.
Забележително е, че най-суровите оценки са тъкмо по борбата с престъпността и корупцията - сфери, в които управлението се смята за особено успешно, ако вярваме на собствените му хвалби. Вътрешният министър дори се беше въодушевил, че в неговото ведомство реформите са изпълнени на сто процента, а само дни след това се оплакваше по повод на терористичния акт, че "на летището лицето камикадзе по никакъв начин не се е отличавало от всички останали". Сигурно е така, но това може да го каже обикновеният гражданин. Министърът, който пръска милиони за подслушване и проследяване, няма право на такъв отговор.
Но... така е в страната, в която един и същи град може да роди както Крали Марко, така и неговия антипод. И в която двата противоположни манталитета могат да съжителстват в един и същи премиер.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
