Когато човек живее сам като куче в Бояна, в един момент неизбежно започва да се изразява с езика на четириногото. Телевизионните зрители чуха неколкократното: "Ау! Ау! Ау!" в кадрите от последното заседание на правителството. Звуците дойдоха не откъде да е, а от централното място. По-нататък езикът бе не просто премиерски, а типичен тъкмо за сегашния ни министър-председател: "Ау, Обединеното Кралство колко е назад!" Типичен не с друго, а с болезненото очакване да се говори колко добре сме си ние и до каква степен са зле останалите.
Борисов душа дава да чува всекидневно как напредва България при неговото управление и колко ни завиждат в Европа, че си имаме такъв премиер. Непрекъснато жонглира с цифри, с които да докаже величието си, но въздействието е най-вече върху оная част от аудиторията, която слуша само какво се говори днес, забравяйки казаното вчера. Не е нужно да си мислещ, достатъчно е обхватът на паметта ти да е повече от 24 часа, за да схванеш, че колкото по-непомерна е премиерската амбиция, толкова по-посредствен и дори напълно противоположен е резултатът.
Такъв е случаят и с кучешкото възклицание. То е по повод на числовите критерии за членство в еврозоната, по които Обединеното Кралство било твърде назад. Всъщност само България, Швеция и Финландия отговаряли на условията за членство. Тук Борисов обърка Финландия с Дания, но това е по-малката грешка. До по-голямата имаше цяло денонощие разстояние. През това време, както се е случвало неведнъж, Борисов не пропусна възможността да натрие носа на предшественика си. Правителството било изпълнило още една мечта на Станишев, а именно влизането на България в еврозоната. Премиерът цитира данните за размера на дълга, дългосрочния лихвен процент, дефицита и инфлацията и се разпореди: "Прати им го това на Орешарски и Станишев в едно пликче, комплимент!"
Не за пръв път Борисов придърпа изцяло овациите към себе си. Сякаш беше забравил, че тъкмо правителствата преди неговото увеличаваха фискалния резерв и намаляваха държавния дълг. И че точно сегашният кабинет похарчи 5 милиарда лева от наследения резерв и отделно от това увеличи дълга с 3 милиарда. "Ако бяхме оставили Станишев и тройната коалиция - продължи с предизборната риторика министър-председателят - щяхме сега да сме с гърците, на същото дередже, че и по-лошо."
Само след броени часове обаче Европейската централна банка опроверга хвалбите на Борисов. Оценката дали една страна е готова за еврото включва не само числовите критерии, но и цялостен икономически анализ. Отчита се и юридическата съвместимост, а България не е привела законодателството си напълно съобразно изискванията на паричния съюз. Формално не сме изпълнили и критерия за валутния курс, защото не сме били две години във Валутно-курсовия механизъм II - чакалнята на еврото. С други думи, страната ни все още не отговаря на всички условия за въвеждане на общата парична единица, а премиерът не е в състояние да реализира собствените си мечти, камо ли тези на своя предшественик.
Котките обаче не падат по гръб, а още по-малко - тигрите, както са известни Борисов и останалите футболисти от отбора на "Витоша" от село Бистрица. И главата на правителството се върна на любимата си тема за магистралите, споменавайки попътно убития си дядо и работата си в пожарната в комплект със заклинанието, че няма да се даде на Политбюро. Не е ясно защо премиерът толкова се гордее с магистралите - може би защото те все пак са нещо при липсата на успехи в повечето други сфери. Но и тук, също като с готовността за еврото, желаното се представя за действително. Истината е, че за трите години от управлението на ГЕРБ са открити едва 50 км магистрали, докато в предишния мандат са пуснати в експлоатация 114 км. При това магистрала "Люлин" бе оскъпена със 120 милиона лева, без и до днес кабинетът да е дал убедително обяснение защо. Отделно предишното правителство обнови 7000 км от републиканската пътна мрежа извън магистралите, докато сегашното може да достигне в най-добрия случай до 2000 км. А и отчужденията, техническите проекти и до голяма степен финансирането за всички магистрали, които се строят сега, бяха осигурени от предходното управление. За сегашното остана да влага пепел вместо изискваните по стандарта инертни материали в основата на магистрала "Тракия", та днес се налага цели километри да бъдат асфалтирани наново.
Сигурно и Борисов има с какво да се похвали. Примерно че е добър, когато "рита мач" с Вучката. Или когато отборът му "Витоша" (Бистрица) и "Лудогорец" (Разград) играят по начин, улесняващ него - капитана на единия, и Домусчиев - собственика на другия тим, да вкарат по четири гола. Пресилените, престорените и дори преждевременните възторзи в другите сфери обаче напомнят оня салам от миналото, който сполучливо наричахме "кучешка радост".
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
