В предишното време, когато попаднех на някой по-откровен западен филм, на излизане от киносалона усещах как цяла планина ми пада от плещите. Чувствах се истински щастлив, че съдбата е била щедра към мен, предпазвайки ме от живот в подобно общество. Една от тези ленти е често споменаваната в последните дни италианска продукция "Бялата мафия". В нея видяхме как представители на най-хуманната професия печелят тлъсти суми, организирайки жестока схема за излишни операции на пациенти.
Естествено, далеч съм от мисълта да обобщавам. Няма да е справедливо към многобройните почтени и всеотдайни представители на медицинското съсловие и на фармацевтичния бранш. А и самият аз, както мнозина от колегите ми, твърде често съм попадал под ударите на шаблонните разсъждения, когато съм бил поставян под общ знаменател с политици, безкрайно различни от моя милост не само по идеи, но и по манталитет, по принципи и цели, по публично и задкулисно поведение, по амбицията да се властва, по стремежа към нагушване. Ето защо преценките на едро, че политиците са крадци, журналистите - лъжци, а лекарите - измамници, не само че не са верни, но и не са полезни - дори и на най-честния действат тъкмо в противоположната посока. И трябва праведността да ти идва отвътре, за да устоиш на охулването под индиго.
Наред с това не бива да имаме илюзии за обществото, в което ни се падна, или сами избрахме да живеем след промените. Още социалистите утописти писаха, че в него лекарят има интерес от повече болни, а адвокатът - от повече престъпления. Примерите за това, че щастието на едни се гради върху нещастието на други, са безброй - от симпатичния вариант, при който момчето чупи стъклата, за да може Чарли Чаплин да припечелва, като ги поправя, до нашенските реалности, в които роми лисват вода по стръмен участък от пътя, заледяват го, а сетне искат пари от шофьорите, за да избутат закъсалите им коли.
Има мошеничества, които не са животоопасни, но пък са толкова чести, че сякаш вече привикнахме. Продават ни примерно широко рекламирани електроуреди или маркови дрехи, а те се оказват ментета. В други случаи обаче действията на печалбарите са откровено престъпни - когато ни пробутват храни с вредно съдържание, фалшив алкохол и дори лекарства, чиято активна съставка е под обявената доза или даже липсва. Да си играеш не само с вещите, а със здравето и дори с живота на хората, е крайна форма на цинизъм, която, уви, е присъща на новия български капитализъм. Уродливите прийоми тъкмо в тази чувствителна сфера обаче са в състояние да вдигнат бързо и високо градуса на общественото негодувание.
Такъв е случаят с онези лекарства родно производство, които в съседните страни се продават в пъти по-евтино, отколкото у нас. В гръмналия скандал изплуваха имената на заместник-министър, на шефката на здравната каса и на други важни играчи. Оказа се, че и законът е бил променен услужливо. От жонглирането с цените, благословено от властимащите, касата е била ощетена с милиони левове през изминалата година. Принуждаването й да плаща в пъти повече за лекарства в крайна сметка удря редовия българин. А за участниците в търгашеството с човешкото здраве остават бонусите. Явните сигурно ще бъдат върнати в резултат на скандала, но раздаваните под масата, които са и много по-големи, едва ли.
Ето как лекарствата не само не лекуват, но и разболяват още повече обществения организъм. Това не би се случвало чак в такава степен, ако първите три, както и четвъртата власт бяха на мястото си. При капитализма противоречия и дори конфликти на интереси не може да няма. Работата на политиците е да ги регулират. Неслучайно социалистите са за пазарна икономика, но не и за пазарно общество. Когато обаче управниците видят личната си изгода в защитата на един или друг стопански субект, когато поради това забравят и дори загърбят дълга си, когато започнат с лостовете на властта да отстраняват конкурентите на своите фаворити, пазарната икономика се демонтира и удря часът на монополите. Те стават толкова всесилни, че могат не само да държат високи цени, но и да смажат всеки политик, опитал се да накърни господството им. Могат да накажат и всеки журналист, дръзнал да бъде честен и принципен, вместо да играе по свирката им. А разкритията за злоупотреби ще се правят, не когато е засегнат общественият интерес, а когато трябва да се удари конкурентът за една или друга поръчка или пазарна ниша.
И тук отново стигаме до мисленето с шаблони. Ако все така няма да подкрепяме и дори да разграничаваме почтените политици и журналисти от нагазилите до портфейлите си в лука, положението ще става все по-лошо. След поредния скандал един монополист може и да си отиде, но ще дойде друг. А лекарствата все повече ще ни разболяват, вместо да ни лекуват. И в буквалния, и преносния смисъл.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
