Никак не ми се влизаше в темата за бонусите. Подобно стимулиране винаги е имало, дори и в предишното време, в което уж господстваше уравниловката. Само че тогава думата бонус беше неизвестна, даваха се премии. Заводът, в който бях по разпределение, редовно не си изпълняваше плана и не само не взимахме някой лев повече, но и ни режеха от заплатите. Съседното предприятие обаче работеше добре и колеги с ценз като моя взимаха огромни премии. Ние се дразнехме, че един и същи труд се заплаща различно, а пък те бяха със самочувствието, че щом продукцията им е толкова търсена на пазара, нормално е в края на годината да приберат няколко хилядарки отгоре.
Не задълбавах в темата за бонусите и заради възможния бумерангов ефект. Когато разнищваш моралните измерения на някой проблем, няма как да го правиш успешно от партийни позиции. Ако почнеш обаче да преценяваш фактите откъм моралната им стойност, независимо в чий мандат са се случили, лесно можеш да получиш станалото напоследък отново модерно обвинение за "приятелски огън". Още повече, че бумерангът не закъсня. Сегашната власт изнесе шокиращи цифри за получени и при предишното управление суми. Дори повечето допълнително взети пари наистина да са били дарявани за лечение, за подобряване на условията в детски домове и други благородни каузи, широката публика прие, че замерянето с хилядарки е завършило наравно. Търсеният отляво ефект не се получи, но и контраатаката със същите оръжия от страна на властта не й даде надмощие.
Със сигурност обаче опитите не просто за излизане от ситуацията, но и - като бонус - за тържество на герберския морал, се провалиха. Само особено наивни или крайно предубедени люде могат да съзрат обществено приемливи мотиви в стадното поведение на онези висши управници, които вкупом са взели и после вкупом върнаха скандалните пари. Външно, а може би и съдържателно, тази реакция припомни конфузните действия на сините депутати от времето на Костов. Те изпращаха с овации към "Дондуков" 2 закона, който са приели, а след няколко дни посрещаха със същия възторг ветото на президента Стоянов по текстовете, които са гласували. Та и при гербариите - ако бонусите са получени законно, защо трябва да се връщат? Ако се връщат, защото не е било морално да се получат, защо изобщо е трябвало да се вземат? Подобно люшкане насам-натам няма как да изхожда от принципи, то е насочено единствено към запазване на личните позиции.
"Парите на данъкоплатеца трябва да се стискат здраво и да се внимава как се харчат" - натърти за кой ли път Борисов. Оказа се обаче, че нито ги е стискал, нито е внимавал. Както можеше да се предположи, той побърза да увери, че парите са раздавани зад гърба му. Здравният министър, според премиера, не можело да не знае за цените на лекарствата, финансовият - за лихвите, но ето, главата на правителството тънел в неведение за връчваните бонуси. С какъвто и апломб да беше изтърсено това оправдание, няма как да го приемем за истина, особено като знаем какъв страх, парализиращ всяко по-несъгласувано действие, бе насаден от управлението на ГЕРБ в администрацията. Кой смее да разпределя милиони без съгласието на този, който уж стиска здраво всяка стотинка?
Какво ли щеше да се случи, ако опозицията и някои медии не бяха изнесли данните за огромните финансови стимули? Без съмнение парите нямаше да бъдат върнати. Нямаше и да знаем, че в условията на криза, когато правителството ни внушава, че няма пари за повишаване на заплатите и пенсиите, за трансплантации и дори за лечение на деца, управниците си тъпчат портфейлите до пръсване. Министрите и техните най-близки сътрудници щяха да си изкарат мандата в дълбока неморалност. Тя най-вероятно произтича от тяхната истинска същност, която няма как да се промени от факта, че бонусите бяха върнати. Защото това се случи едва след като не просто се разчу, но и скандалът удари ГЕРБ право в сърцето. Това е морал до поискване, от който обществото няма нужда.
Връщането на парите беше важно най-вече за премиера Борисов. Той заяви в прав текст онова, което отдавна знаем - че действа като популист. В името на рейтинга си е готов да направи хората си за посмешище. Но и те напълно си го заслужават. Как връщат хилядарките, откъде ги взимат, не са ли ги вложили в нещо, или ги държат в наличност, знаейки до болка колко лъкатушеща е Бойковата принципност? Или пък са толкова заможни, че още не им се е наложило да харчат бонусите?
Един-единствен не върна парите, "някой от някоите кабинети", както го нарече Борисов. Напомни ни Вазовия Мунчо, който самичък се опита да протестира. Ставаше дума само за 507 лева - очевидно са му били нужни. Всички останали предпочетоха да хвърлят зад себе си, за да намерят пред себе си. Да се откажат от едни хилядарки, но да запазят възможността си да придобият други. По начин, по който вече ще бъдат недосегаеми и за морал до поискване.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
