Има решения, мотивите за чието вземане остават загадка за съвременниците. Трябва да минат години, да се анализират куп събития, да се разсекретят и архивите, за да се достигне до истината. Има обаче и решения, чиито движещи пружини стават ясни за броени дни. И не заради словоохотливостта на онзи, който е притиснат да вземе решението, а поради нетърпението на самите пружини да демонстрират силата си.
Такъв е случаят с отказа на правителството да дострои АЕЦ "Белене". Точно преди 12 месеца, на 8 април 2011 г., премиерът Борисов в патетична телевизионна реч в "Панорама" се опита да ни внуши колко е важно втората атомна централа да стане факт. Направи го не защото се съмняваше, че ние сме против, а за да натрие носа на Иван Костов и Мартин Димитров. Представи ги като злополучни стратези на националната ни сигурност, които обвиняват руснаците, че искат да ни заробят и унищожат, а тъкмо от Русия зависи удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" съответно през 2017 и 2019 г. Борисов обвини десницата в късогледство и предположи, че поколенията ще му търсят сметка защо се е поддал на популизма, ако ликвидира ядрената енергетика в България. Той доказа с числа как без "Белене" електрическият ток ще поскъпне в пъти, а това ще срути икономиката и ще фалира държавата.
Сега Борисов запя друга песен, която неговите клакьори виждат като победителка най-малкото в конкурса на "Евровизията". Ах, как България окончателно избрала европейския път на развитие и вече ставала самостоятелен и независим от никого играч на енергийния пазар! Ах, как бил разбит абсолютният монопол на Москва на енергийния пазар не само в България, но и на Балканите! И как отхвърлянето на заробващия народа ни проект в Белене направил всеки българин с хиляда евро по-богат!
Наистина всяко забавяне повишава цената на новата централа. Тя можеше да бъде завършена преди две десетилетия, отдавна да е възстановила разходите за построяването си и да работи на печалба. Веднага след промените обаче срещу нея бе подета истинска пуническа война. Създаден бе дори комитет срещу строежа й начело със специалист по... ушни болести. Правеха се живи вериги, развяваха се екологични заплахи, вдигаха се лозунги за независимост от Русия. Строежът беше спиран, сетне отново пускан, а проточването във времето действително увеличи цената му. И въпреки това специалистите са категорични, че към днешна дата проектът "Белене" е най-евтиният в света. Всички останали с аналогични технически характеристики са поне два пъти по-скъпи. Висока стойност има и онова, което на Борисов му се вижда като гьол, т.е. самата площадка, и не само защото вече е сертифицирана. А очакваният в близкото бъдеще дефицит на електроенергия прави проекта атрактивен. Накратко - срещу строежа на "Белене" не могат да бъдат извадени икономически аргументи. Неслучайно решението за отказ бе взето преди да станат готови докладите на наетата консултантска фирма. Изводите й и до днес не са публикувани.
Изведнъж Хилари Клинтън пристигна с гръм. Първо тя направи посещение в страната ни, за което само най-наивните не се досещаха каква е истинската цел. А буквално дни след отказа да строим "Белене" в качеството си на държавен секретар подкрепи непопулярното решение. Часове след това голямото дете, което ни е и ресорен министър, заговори за премахване на мораториума върху добива на шистовия газ. Което най-вероятно ще стане и "Шеврон" ще стъпи в Североизточна България. Ето как, за да угоди на една американска фирма, правителството е готово да жертва ядрената енергетика и да се сбъднат прокобите, които премиерът може би искрено изброи преди година в "Панорама".
В общуването Борисов е толкова непосредствен, че даже е посредствен. Разбираме се, каза той на протестиращите металурзи в Кърджали, защото вие сте прости и аз съм прост. С това той печели. Естествено, спечелва себеподобните, но последните пет избора показаха, че те са не само много, но и най-много. По въпроса за "Белене" обаче той измени на същността си. А може би я разкри в оголен вид. Неподправената простоватост се оказа само фасада на онова притворство, което е усвоил, вероятно докато беше бодигард на бившия Първи. Можеше да каже, че за разлика от Берлускони, който му мереше с педи плещите, американците са му свили перките. Можеше да си признае, че е уязвим пред тях, че с компрометиращата го публикация в списанието на своя Конгрес са му подсказали, че ще го допуснат да управлява, но само ако изпълнява. И колкото и парадоксално да звучи, с подобно откровение Борисов щеше пак да спечели. Само че той няма как да си го позволи. Затова постъпи с нацията, както се лъже ученичка. Този израз не е употребил, но до края на мандата със сигурност ще го чуем, защото си е от неговия речник. И особено ако вятърът отново смени посоката си, и то не заради прогнозата на Емил Чолаков.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
