Един от съучениците в прогимназията имаше всички данни да бъде образцов - тих и скромен, дисциплиниран и примерен, не закъсняваше, не подсказваше, не преписваше и дори в голямото междучасие не се биеше зад трафопоста. Не му вървеше обаче в най-важното - в учението. Но пък беше толкова запален по отглеждането на гълъби, че когато по зоология дойде урокът за птицата на мира, всички настояхме учителката да изпита тъкмо него. И той излезе неузнаваем на дъската - някак си вдъхновен от подходящия въпрос и сигурен в успеха. Още с първото изречение обаче започна да обяснява къде "виреят" гълъбите и ние прихнахме да се смеем, защото бяхме учили, че тази дума се употребява само за растенията. Така го смутихме, че го провалихме тъкмо по темата, по която беше най-подготвен. Не му дадохме да разгъне маркуча, казано на огнеборски език.
В края на третата година от премиерския си мандат Борисов най-сетне получи възможност да блесне точно по специалността си. Пожарът на Витоша му дойде като по поръчка, за да закрепи рейтинга си в най-невралгичния момент, в който и придворните социолози започнаха да регистрират загуба на доверие към ГЕРБ. По повечето управленски въпроси министър-председателят няма никакви познания, но като огнеборец би трябвало да е корифей. По собствените му думи е гасил хиляди пожари, като част от тях са горски. Ако пресметнем колко години е бил в това поприще, ще се получат по няколко потушени пожара на ден, но нека не разваляме хубавата приказка, както неволно сторихме със съученика.
Инженер Бойко Борисов е не само практик. След дипломирането си в противопожарния факултет той защитава и дисертационен труд. Докторатът му е неоткриваем и дори при най-голямо желание няма как да го прочетем, което дава основание на мнозина да твърдят не без шега, че е посветен на разгъването на маркуча в гориста местност. Според по-запознатите обаче става дума за психическата устойчивост на личния състав при разгръщане в подобна местност. Както и да е, при всички случаи в центъра на дисертацията е научният подход, а и самият премиер заяви, че гасенето на пожар е наука, та бяхме в правото си да очакваме от него да направи показно, с което да ни убеди, че научната степен не му е присъдена случайно. Борисов имаше и емоционален мотив да действа светкавично, защото пожарът е в резервата над село Бистрица, а той е тачен като най-добрия футболист на местния отбор "Витоша".
Нищо подобно обаче не се случи. Пет дни все ни уверяваха, че пожарът е овладян, а той ставаше все по-голям. На втория ден вътрешното министерство съобщи, че огънят е под контрол, а той се разрасна пет пъти. На четвъртия ден столичният кмет Фандъкова заяви, че пожарът е почти напълно локализиран, а след нея от пожарната поясниха, че всъщност ще бъде овладян до няколко денонощия. Три дни бяха нужни на земеделския министър Найденов да получи разрешение от екоминистъра Караджова за сеч в гората. На всичкото отгоре то се оказа ненужно, защото според Закона за защитените територии в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение обаче при потушаване на пожари.
Макар и високо в планината, димът над Витоша не можа да скрие липсата на организация и протакането при вземането на решения. Разказите на доброволци свидетелстват за пълен хаос при потушаване на огъня. Те са били принудени да чакат часове наред, като в повечето случаи сами са организирали придвижването си до зоната на пожара. Според тях пожарникарите и военните също дълго са бездействали, тъй като не са получавали никакви нареждания. Особено учудване предизвика отказът на предложения от Израел специализиран самолет. Не стана ясно дали на държавата ще й излезе скъпо, или премиерът не бива да бъде посрамен като пожарникар.
Впрочем, както в доста подобни случаи, д-р Бойко Борисов се появи едва когато щастливият край вече се виждаше. Нареди пожарът да бъде потушен за три часа, а пет минути преди полунощ журналисти са били приканени да се явят в шест сутринта, за да бъдат качени на Витоша. Потушаването на пожара се превърна в уан-мен шоу, което да напомпа издишалия рейтинг на премиера и партията му. И то точно в деня, в който МВР отбелязва професионалния си празник. Докато се чакаше важната дата, изгоряха десетки декари повече, но какво от това.
"Колегите ни са широко усмихнати!", каза член на щаба за борба с пожара при посещението на Борисов в критичната зона. "Нали виждате колко са весели всички!", възкликна и кметът на Бистрица. Ето как дори пожарът може да бъде извор на радост. Стига да знаеш кога и как да разгъваш маркуча. Не пожарникарския, а пиарския. И да има кой да се смее, а не да се присмива като на съученика ни.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
