Не са прави онези, които твърдят, че Борисов не се съобразява с критиките. Ето, човекът беше упрекнат за лавината от кадрови рокади в правителството и веднага си взе бележка. Вече мести не отделни министри, а цели министерства. Вярно е, че идеята за извеждане на държавните администрации извън столицата е на Дянков, но решението си е на премиера. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че негова ще бъде и отговорността.
В края на предишното време се пръкна крилатият израз, че погледната нощем от самолет, България прилича на дискотека. Поради въведения режим на тока страната ни наистина мигаше като цветомузика на дансинг. Но това не беше единственото неудобство. Все с оглед на икономия на електроенергия бяха разместени и почивните дни. Командироват те някъде, но се оказва, че в този окръг срядата и четвъртъкът са всъщност събота и неделя и никой не работи. Когато пък дойдат при теб от другия край на страната, ти не си на линия, защото в твоя град уикендът е в понеделник и вторник. Изпращаш някъде кооперирани доставки, но камионът или вагонът два дни стои неразтоварен, защото твоите партньори си почиват. Затрудниха се не само административните и стопанските взаимоотношения, но и роднинските. Няма как да уважиш примерно покана за сватба, защото денят, за който е насрочена, за теб е работен. Не можеш да отидеш и на свиждане на войник, тъй като неговите съботи и недели не съвпадат с твоите.
Борисов е на път да надмине всичко това. С решението да се спре изграждането на АЕЦ "Белене" той ще превърне страната отново в дискотека. Особено ако следващите управляващи се захванат да я развиват не само като обслужваща зона на няколко магистрали, но и да възстановят поне в някаква степен индустрията й. А с разместването на централните административни структури така ще разглоби държавата, че по-скоро бебе ще подреди кубчето на Рубик, отколкото управленец да преодолее наследения от Борисов хаос. В това отношение премиерът изпъква като истински майстор Разтурко. Уж е фаворитът на сдружението "Глобална България", пък ще ни завещае разглобена България.
Досега с едно идване до София можеше да се свърши работа в няколко централни ведомства. Оттук нататък това няма да е възможно дори в рамките на едно и също министерство, защото някои от дирекциите му ще бъдат в столицата, а други - на стотици километри от нея. Ще падне тичане нагоре-надолу, също като при заека след женитбата му за жирафа. Колкото и да сме в ерата на интернет, като видяхме как не успяха да организират елементарен форум в Катар, отсега ни е ясно какъв административен безпорядък ще настъпи. Самото дете-министър Делян Добрев заяви, че тепърва ще се прави анализ какви ще бъдат последствията от преместването на дейността. Така беше и с АЕЦ "Белене" - решението за спиране се взе, преди да станат готови докладите на наетата британска фирма консултант.
Впрочем първо да се реже, а после да се мери, отдавна е стил на Борисов, свикнали сме с това. В повече обаче ни идва демагогията, че всичко се прави за наше добро. Че градовете, в които ще се преместят стотина-двеста души от някое министерство, щели да цъфнат и вържат. А и бизнесът щял да е доволен, защото ще му бъде спестено пътуването до София. И има хора, които подкрепят това във форумите. Сякаш не са в състояние да си дадат сметка, че ще им се налага да пътуват и до много други точки в страната, за да свършат онова, което са успявали с едно идване до столицата. Като че ли не виждат, че мащабните планове се свеждат до административен туризъм, за който сумарните разходи ще бъдат доста по-високи от досегашните.
Особено нелепо е, че тези маневри се представят като децентрализация, подкрепяна едва ли не от Брюксел. Чули са нещо за Европа на регионите и си въобразяват, че това се постига с разпръсване на министерствата из цялата страна. Децентрализацията обаче означава да се прехвърлят права и отговорности на местните органи, за което никъде не става дума. Защото не е това целта. Колкото и да е самовлюбен, Борисов е наясно, че макар и по инерция и поради липса на алтернативна харизматична фигура все още да е одобряван, нараства броят и на онези, които не са доволни. На конгреса на КНСБ заяви, че премиер, който не иска високи пенсии и големи заплати, е за убиване. Не за порицание или презрение, а тъкмо за убиване. Такава е практиката в средите, от които дойде в политиката.
Борисов обаче не може да повиши доходите на хората. Ето защо като човек, стажувал при Тато, непрекъснато отклонява вниманието им. Днес мести министерствата, утре - областните администрации, вдругиден - общинските. Остава му в резерв само да премести движението по улиците и пътищата от ляво в дясно. И сигурно ще го стори, ако левият завой не го изпревари. Не по магистралите, а в политиката.
Други текстове от автора на:www.ivoatanasov.info
