Днес на Бузлуджа отново ще се качим десетки хиляди социалисти и привърженици на лявата идея. Този национален събор е последният преди парламентарните избори, на които ще стане ясно дали ще успеем да пратим в историята не само премиера Борисов, но и цялата му толкова вредна за България управленска свита. Ще прозвучат призиви за единство и обещания за победа. Наред с другото ще бъде връчена и ежегодната награда за политическа журналистика и публицистика на името на Георги Кирков-Майстора. Това е свидетелство за подобаващото значение, което отдаваме на словото в предизборната борба и въобще в дейността на БСП.
Такава е традицията в партията още от самото й създаване. За Георги Кирков големият Симеон Радев пише: "Неговата слава се пръсна нашироко, откак той очарова една законодателна сесия със своя остър ум, с игривия си хумор, с една весела, незлобива, смееща се ирония, която често пъти пращаше по адрес на буржоазията една остра стрела в едно игрословие... Никога един социалист не е давал на буржоазията внушение за самоубийство по тоя приятен начин, по който я увещаваше гражданинът Кирков. Когато той се явяваше на трибуната, депутатите си отваряха душата, за да се смеят, и в залата наставаше празник."
Ето как словото може да бъде празник дори в най-острите политически схватки. Тогава то е и по-запомнящо се, и по-въздействащо. Особено когато е налице не само хармония между истина и майсторство, но и когато ораторът е завършена личност, която не влиза в една или друга роля, а доказва синхрона между онова, което казва, и фактите от политическото и личното си битие. Такъв говорител е истински трибун, който не може да бъде надвит на терена на словото. Търсят се начини не да бъде победен, а да бъде обезсилен, обикновено със средства извън риториката. В парламента не му дават думата, педантично му мерят секундите, ако все пак са го допуснали до трибуната, прекъсват го, упрекват го, че се отклонява от темата, предупреждават го, подвикват му, говорят едновременно с него, изключват му микрофона, отнемат му думата и дори го отстраняват от залата. Избягват да го канят в радиа и телевизии, не му пускат статиите в пресата, не го търсят за интервюта, а ако все пак някъде пробие, го притискат, заплашват, спретват му черен пиар, демонизират го.
Понякога така действат не само чуждите, но и своите. Ако погледнем например списъка на удостоените с наградата "Георги Кирков" от учредяването й до днес, ще видим, че единствено неподражаемият Андрей Пантев е в парламента. Което показва, че когато трябва да поощряваме, имаме неблагоразумието да търсим най-добрите публицисти извън зоната на активната политика. Или че имаме още по-голямото неблагоразумие да смятаме майсторите на словото за недотам нужни, и то тъкмо в институцията, в която говоренето е толкова важно, че е дало дори името й. По-вероятно е второто. А по-опасно е нещо трето - тези и други оратори и журналисти не се използват в полезната степен в дейността на партията. Ясно е, че няма как всеки да бъде в Народното събрание или в местните парламенти, но какво пречи да участват в предавания по телевизиите и радиата? Да бъдат изпращани от пресцентъра, а не да отиват като уважени в лично качество, защото във втория случай обикновено ги включват в схема срещу БСП, което принуждава по-отговорните от тях да отклоняват поканите. Не един и двама майстори на перото пишат блестящи опуси, но в издания с ниски тиражи, което не накърнява качествата на творбите, но минимизира въздействието им.
А в политиката достигането на посланията до повече хора е въпрос от първостепенно значение.
БСП определено има проблем със словото. Участието й в управлението беше успешно, особено на фона на днешната небивала некомпетентност и дори злонамереност. Но говорителите й не успяха на тази база да формират онези нагласи у гласоподавателя, които да я доведат до изборна победа. И сега, в опозиционния период, отчитаме кой колко часа е говорил от трибуната, в колко медии е представил партията, преценяваме този или онзи парламентарен дебат за спечелен, но при извънредно тежкия живот на голяма част от народа рейтингът ни се покачва дразнещо и почти обезкуражаващо бавно. И то като че ли повече в резултат на неща извън нас - престъпната глупост да се спре строежът на АЕЦ "Белене", скокът на цените при замразени доходи, провалите в отделните секторни политики и прочие.
Съборът на Бузлуджа е празник и на партийното слово. А то, както отбелязва Георги Кирков, не трябва да бъде "нито гладка фраза, нито неокастрена сопа". БСП няма как да спечели победата, ако се опира само на оратори, които повтарят до втръсване колко са лоши другите, и то по начин, който пълни ушите, но не стига до сърцето. Словото трябва да отваря душата. Партията има достатъчно наследници на Майстора. На Бузлуджа е редно да поеме ангажимент, че ще разчита и на тях. И така да направи изпълнимо обещанието си за изборна победа догодина.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
