/Поглед.инфо/ В творчеството на Маркес се подвизава една крава, която не е нашенска порода, но много прилича на българската власт. Стои неподвижно в градината на Исабел от митичния град Макондо, затънала с копитата си в калта, и, колкото и да се мъчат да я изгонят с тояги, не помръдва от мястото си. По време на скандала с продажбата на "ЧЕЗ" нашата власт изпадна в най-голямата си криза от началото на третото си превъплъщение. В един момент дори изглеждаше, че вече е рухнала, но се държеше на крака единствено заради привичката да обитава високите етажи на управлението. Също като кравата, която не пада само заради навика да бъде жива. Докато рекламният банер на кандидат-купувача не се завъртя в повечето медии. И скандалът бе овладян, но не от пиарите, а от парите.
Посочвам този пример заради схващането, че свободата на словото зависи от собствеността върху медиите. През 2015 г. в СЕМ изяснихме собствеността на радиата и телевизиите, стигайки до физическо лице. Колкото и да е странно, не изскочи нито едно от имената, които обикновено се спрягат, когато се коментира прекомерната медийна концентрация или пък посегателствата върху медийната свобода. Всеки може да се убеди в това, като влезе в сайта на регулатора - регистърът е качен и вече всяка година се актуализира.
Като гражданин мога да говоря, че собствениците на някои медии са подставени хора. Но за да го твърдя като длъжностно лице, трябва да съм в състояние да го докажа. Което няма как да сторя, ако не разполагам с необходимия нормативен инструментариум. Неслучайно досега не е констатирана прекомерна медийна концентрация. Което не означава, че тя не съществува, а че законът лесно може да бъде заобиколен. Ето защо още от времето си в парламента, та и до днес, твърдя, че за да дават европейски продукт, нашите закони трябва да бъдат по-твърди от европейските. Защото ние много бързо намираме безопасни начини да ги нарушаваме.
Показателно е, че в случая с "ЧЕЗ" медии с несъмнено различни реални собственици промениха по сходен начин поведението си. Следователно има нещо, което е важно не само колкото собствеността, но дори и по-важно. И това е начинът, по който се финансират медиите. Рекламният пазар у нас не е достатъчен за издръжката на многобройните за мащабите на страната ни медии. Пък и той е почти поделен между двете големи търговски телевизии, което утежнява още повече проблема. Ето защо всички с основание са вперили поглед във финансирането с публични средства, особено към разпределяните от министерствата еврофондове. Настояването е това да става прозрачно и с конкурс не само за печатните, но и за електронните медии. Чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки обаче гласи, че законът не се прилага "при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги".
В началото на тази година се появи воля това положение да бъде променено. Законодателната инициатива обаче бързо угасна, защото на авторите й им стана ясно, че ще влязат в противоречие с чл. 10 от Европейската директива за обществените поръчки, който казва същото. Т.е. този текст не е съчинен от нашите парламентаристи. Той е взет дума по дума от евродирективата. Но, както вече отбелязах, за да дава европейски продукт, нашият закон трябва да бъде по-строг от европейския. Той обаче няма как да стане по-строг, когато над него стои по-меката директива.
Същевременно Европейският съюз постоянно, за последно - чрез резолюция на Европарламента от началото на май, настоява всяко бюджетно финансиране, отпускано на собственици на медии, да бъде прозрачно. Ето как Брюксел иска у нас да се установят европейски стандарти, но не чрез закон, а чрез манталитет. Как да му кажем, че това е почти невъзможна мисия?! Тъкмо защото обширни зони в нашенския манталитет са формирани по пътя не на спазването, а на нарушаването на закона.
Светлинка в тунела все пак има. Като важна новост в многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. бе представена засилената връзка между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Няма съмнение, че се имат пред вид страни като нашата. Пък и България сама се издаде, като реагира срещу новите инструменти, предвиждащи намаляване и дори спиране на еврофинансирането, ако не се зачитат демократичните ценности и върховенството на закона.
Като че ли Брюксел най-сетне тръгна по точния път. Не чрез закон, не чрез манталитет, а с бъркане в джоба. Вероятно този подход ще проработи. В противен случай управлението все така ще стои като кравата в градината на Исабел, без някой да успее да го помръдне. Неподвижно, непоклатимо, като някоя грамада. Докато някой ден не рухне само, но не заради недоволството, което е натрупало, а под тежестта на собственото си преяждане с власт.
Дума
