„В рамките на глобализацията всички власти агонизират, всяка по свой начин. Никоя власт, никоя национална институция не упражнява никакво значимо влияние върху хода на събитията” – казва икономистът и философът Жак Атали.
Наблюдаваме отблизо, направо от упор, как се изграждат ефикасни кампании, социални епидемии, мрежи и коалиции за определени цели. Или казано с други думи, как се изобретява гражданско общество, но само в рамките на определено задание. Играта на НПО-тата (неправителствените организации) е игра с много лица. Това е идеен механизъм за въздействие, който действа според конкретни директиви с особена променлива: дали ни е изгодна властта в държавата, обикновено държава от Втория и Третия свят, но напоследък все повече и в държави от Западна Европа. Това е наднационална мрежа, която представлява разнороден организъм, но която действа в едно, свита в общ политически удар, когато се налага да се деактивира непослушната власт. Тук са както „международните” институции за финансов мониторинг, така и всевъзможни организации за защита на какво ли не, както и местни еднопланови лица, зад които не стои и грам електорат, но пък те имат претенции да осъществяват контрол над публичната среда и да раздават оценки, препоръки, и анализи срещу поначало демократична власт, избрана от милиони хора. Единственото им основание е финансирането и разбира се, нахалството. Защото, представете си парадокса, достатъчно е да наречеш себе си НПО, да получиш малко пари и вече си в състояние да раздаваш морални и политически присъди, и никой не може да те спре. Освен личната ти норма и личната ти интелигентност. В повечето случаи, обаче, сме свидетели на крайно разгулна политическа офанзива на местно ниво, типично балканска, на която границите са изгубени от самозабравяне.
Западните политически и икономически интереси свалиха доверието си от Бойко Борисов отдавна. Това стана ясно от момента, в който всички НПО-та заедно се обявиха срещу управлението на Борисов и започнаха кампания и подписки срещу него. Ключовият фактор беше, че той се заяви като силно десен, заяви се, че ще бори комунистите и руснаците и никакъв Южен поток, Бургас-Александруполис и Белене няма да се случат, но някъде по средата на мандата си започна да разклаща позициите си дотолкова, че хиперактивният бивш американски посланик се налагаше ту да го потупва по рамото из медиите, ту да му се скарва дипломатично, но при всички случаи да му оказва принудителен надзор.
Поради особената непредсказуемост на Борисов.
Своенравие, което на моменти изглеждаше дори като политическа самостоятелност, но биваше разчетено от Великата сила като неблагодарна нелоялност.
От друга страна, Бойко Борисов има най-голям електорат. И този електорат е свързан с неговата личност. Казусът е доста сложен, дори за обиграните конструктори на политически действителности във Втория и Третия свят. Единственото, което може да се направи, е да се прикачи към него добър коректор – нова дясна политическа конструкция, която да влезе в парламента и с която Борисов да бъде принуден да се коалира. Или да я вмести в ГЕРБ.
Другото, за което Бойко Борисов ще бъде притискан отвън, това е Кристалина Георгиева. Тя е най-вероятния кандидат за бъдещ премиер на България. И на Бойко ще му бъде вменено да я покани за участие. Не случайно във всички класации за най-влиятелен политик Кристалина заема първата позиция, въпреки че българският народ няма никакви впечатления от нея, да не говорим за формирано мнение.
Това, което трябва да се каже е, че тези протести представляват доста добре обмислена инспирация на нов десен партиен субект. Точно за това имаме класическо идеологическо нагнетяване на настроенията, без конкретни искания за каквото и да било. Точно затова всичките тези гневни емоции в крайна сметка ще бъдат сведени до сглобавяне на числа, а не до борба с мафията или до нов модел на правене на политика. Протестиращите протестират срещу олигархията, но как ще я преборят, не става много ясно. Като че ли, извинете ме за бруталната вметка, но като че ли цялата тази дясна опозиция, начело с Бойко Борисов и на опашката с всички останали, не беше досега в парламента, та ГЕРБ дори ни управляваше.
23 години ни водеха към демократични и либерални реформи точно тези, които сега стоят зад протестите и моля ви се, нека си го кажем, водят битка за власт, а не за промяна.
Битка да присадят нов организъм, който всъщност е доста архаичен, защото разговаря с лозунгите на 1989-а.
Борим СССР и Кремъл, макар че от четвърт век сме под друга диктовка.
Крещим оставка, за да дойдат тези, които бяха вчера и имаме енергията да наречем това връщане: борба с олигархията и мафията.
Е, мисля, че този финал е достоен за комедия.
Благодаря ви.
Освен употребени наивници, има и други умове в тази държава.
Еуфорията е доста приятна, но реалността, повярвайте ми, ще се окаже, различна.
И когато накрая започнат отново протестите на некреативните, самозапалващите се, грозните, бедните и гладните, тогава няма да е пълно с балони, цветя, мир и любов...
