Често можем да чуем обвиненията, че южните европейски нации са мързеливи, което е една от причините за икономическата криза. Натяква се, че гърците не обичат да работят, поради което сами са си виновни за кризата. Дали обаче тези обвинения са верни?
Това лято Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР или OECD на английски) направи проучване за баланса между работата и личния живот. Проучени са средната продължителност на работния ден и процентът служители и трудещи с извънредни часове, процентът на работещите майки, времето, което хората могат да отделят за себе си или за забавления. Колкото по-ниски са първите две цифри и по-висока третата, толкова по-добър е балансът – хората разполагат с повече свободно време.
Ако е вярно, че южняците са мързеливи, тогава имената на нашите държави би трябвало да фигурират в челото на списъка за Европа. Оказва се обаче, че сред първите 12 европейски страни, южна е само Португалия (9. място). Всички останали държави в класацията са западни или северни – Франция (10), Германия, Швеция, Швейцария, Белгия, Финландия, Холандия, Норвегия, Дания (от 8. до 1. място).[i]
Според друга статистика, около 40% от испанците работят по време на почивката си. Основният мотив, изтъкнат за работа по време на отпуск, е страхът от загуба на работното място. Данните за работа по време на отпуск за Франция са 31,7% и едва 27,2% за холандците.[ii]
Сред страните-членки на ОИСР най-дълго се работи в Южна Корея – 2357 часа годишно[iii], но в културата на цяла Източна Азия са дълбоко вкоренени ценности като упорита работа, зачитане на старшинството и стремеж да се покажат високи резултати пред висшестоящите, привързаност и чувство на дълг към фирмата, в която човек е служител.
И сега следва голямата изненада! На второ място в класацията за най-много отработени часове е... Гърция!!! Средно годишно съседите ни работят по 2052 часа, следвани плътно от три страни от Източна Европа – Полша, Чехия и Унгария. Известните като работохолици американци са девети с под 1800 часа.
Най-малко работят във Франция (35-часова работна седмица), както и нидерландците, норвежците и германците. Там, където работната седмица е по-дълга, например във Великобритания, работещите имат сравнително дълъг годишен отпуск. Гърция и Италия са напред в тези класации, но това се обуславя от големия брой самонаети лица. [iv]
В такъв случай може би производителността на труда определя всичко – по-дългата работа, по-ниските заплати? Разлика в производителността в проценти не може обаче да обясни разлика в заплащането в пъти. Нито пък по-дългия работен ден.
Истината е по-неприятна. Получавайки по-малко пари за същите часове работа като в Западна Европа, хората в южните страни са принудени да работят по-дълго, за да могат да осигурят достоен стандарт за себе си и семействата си. По никакъв начин не желая да противопоставям работниците от по-богатите страни на тези от по-бедните. Опазил ме Бог! Чудесно е, че синдикалното и работническото движение, както и социалната държава, създадена след Втората световна война, дават на норвежките, немските и пр. трудещи се възможност за отдих, пълноценна почивка и добро заплащане за усилията и труда им. Проблемът е, че жителите на периферията на Европа нямат подобни завоевания или ги загубиха. Социалните и защитни елементи в трудовото и осигурителното ни законодателство /доколкото са запазени/ са наследство и остатък от времето преди промените.
Групата южни страни Испания, Италия, Португалия и Гърция, както и Ирландия, получиха обидното име „прасета” (PIIGS), съставено като акроним от първите букви на имената на държавите на английски език. За кризата, която ги връхлетя, не можем да виним само правителствата или народите на тези страни. Игнасио Рамоне пише в статията си „Големият скок назад” (http://bg.mondediplo.com/article836.html), че „реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство, изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика…
В следствие на това никоя национална икономика, колкото и силна да е тя (Италия е осмата икономика в света), не може да устои на координираните атаки, които „пазарите“ провеждат от една година насам срещу европейските страни, наричани презрително „прасета“...
Нека пак да подчертая – противопоставям се на изграждането на двойките – „ние” – „те”, „там” и „тук”, но и на стереотипизацията за „мързеливите балканци”. Не мога да се примиря с налагането на тезата, че, да речем, гърците по цял ден пиели кафе и затова сега кризата се стоварва върху главите им... С очите си съм виждал гръцки фермери трудолюбиво да обработват стопанствата си със своите тракторчета, да напояват и поддържат площите. Също така е факт, че заетите в туристическата индустрия отварят преди най-ранобудните туристи, за да ги посрещнат, и приключават работа далеч след като всички други са си легнали. Също както и гръцките рибари, например...
Просто трябва да умеем да ценим труда – както своя, така и чуждия. Тогава доста неща ще потръгнат.
________________________________
[i] В-к „Дума”, 3 ноември 2011 г., стр. 8
[ii] В-к „Дума”, 4 август 2011 г., стр. 9
[iii] Parmy Olson, „The World's Hardest-Working Countries”, „Forbes”, http://www.forbes.com/2008/05/21/labor-market-workforce-lead-citizen-cx_po_0521countries.html, 21.12.2011 г.
[iv] Пак там
