Има ли алтернатива неолибералният капитализъм?

/Поглед.инфо/Социалната и солидарна икономика и общество като действен хуманен отговор на "края на света"

През последните десетилетия, на все по-значителна част от хората по света стана ясно едно. А именно, че капитализмът в неговата неолиберална форма, не само не е „краят на историята“( в смисъла на казаното от Френсис Фукуяма, че това е върхът в социалното развитие на човечеството и че този връх не може да има алтернатива в обозримото бъдеще). Все повече ставаха онези, които започнаха да разбират, че капитализмът даже и да стане някакъв край, то това ще бъде краят на света. И този край ще дойде поради страшните последствия, които носи на човечеството този социално-икономически строй в последния си неолиберален формат - войни, гигантски социален паразитизъм, огромни социални различия с отчайваща бедност за едни и свръхбогатства и свръхпотребление за други, разрушаване на природата и други подобни.

И всичко това е плод на основните парамери на съвременния неолиберален капитализъм - доминиращата глобалното стопанство олигархичен тип частна собственост с нейната основна цел - максимизация на печалбата.

Това породи търсения както в сферата на политиката, но също така и в сферата на икономиката, които да предложат цивилизационна алтернатива на капитализма, както и решение на дълбоката системна криза, в която е изпаднал съвременния формат на тази социално-икономическа формация – неолиберализма. Алтернатива и решения, които да бъдат максимално неразрушителни и хуманни в процеса на изпращане в капитализма в музея на историята, където е неговото място. Тези търсения получиха както теоретично, така и практическо въплъщение, изразено чрез термините „социална и солидарна икономика“. Това налага да придобием един по-ясен и точен поглед върху това, което е социалната и солидарната икономика.

За социалната и солидарна икономика

Независимо от факта, че терминът "Социална и солидарна икономика" се използва като един израз ние трябва да посочим, че има някои разлики между тези две понятия. Първа бе идеята и реалността на социалната икономика. Разбирането на социалната икономика е, че тя представлява такива икономически дейности, които не целят разпределяне на печалби на акционерите, т.е. собствениците на капитала, т.е. финансовите ресурси и други активи за осъществяване и развитие на стопанската дейност. Икономическото ядро в рамките на социалната икономика са кооперациите, трудовите банки, работническите фондации, сдруженията за взаимопомощ, колективните дружества от типа ESOP(Employees Stock Ownership Plan), т.е. такива при които контролният пакет акции е в ръцете на работещите и др.

От друга страна е икономиката на солидарността. Тя започна като алтернатива на сегашната неолиберална глобализация, започнала от 80-те години на миналия век насам, и се появи в контекста на социалните движения. Ядрото на икономиката на солидарността са социалните предприятия, както и някои други форми на организации нетърсещи максимизация на печалбата, т.нар. “non-profit organizations” (NPOs). Въпреки че има някои общи момента между двата типа ядра, съществуват и значителни разлики в техните свойства, а именно:

Таблица 1. Сравнение на общо и особени между организациите на социална и организациите на солидарна икономика

В смисъла на гореказаното е възможно да се каже, че ако социалната икономика трябва да се разглежда като сила стремяща се към социално "омекотяване" на капитализма, икономиката на солидарността трябва да се разглежда като сила стремяща се към хуманна смяна на социално-икономическата система на капитализма.

Ключов показател за оценка на ефективността на този тип икономика не е максималното увеличаване на печалбите на бизнеса, а социалната ефективност на съответните общности и обществото като цяло.

Проблемите на съкращаване на заетостта на живия труд при новата технико-икономическа парадигма „Индустрия 4:0“ се решават чрез намаляване на работното време на отделния човек. Това означава, че работната седмица за служителя е не повече от 2-3 дни с намалено работно време от не повече от 6 часа на ден;

В дадения случай използването на огромния резерв от свободно време, създадено в обществото, е от ключово значение. Резерв, който не бива да бъде случайно и безсмислено, губи. За да се избегне формирането на масов феномен на човека на "бездействието" е необходимо организиране и самоорганизиране на свободното време, особено за:

• Развиване на творческите способности на хората;

• Грижа за децата и прекарване на свободното време в семейството;

• Различни видове дейности, включително доброволни, насочени към подкрепа на общността;

• Активна комуникация с други хора, както и време, посветено на изкуство,спорт, хоби и други подобни дейности;

• Много други.

Днес глобалното общество е изправено пред дилема:

• В името на свръхпечалбата на малка част от обществото да търси как да се справя с "съкратените хора" чрез войни, социални конфликти, кризи, болести, бедност или други "новаторски начини";

• В името на хуманизма, да извърши радикална трансформация в солидарно-творческо общество, което е другото наименование на социализма на 21-ви век.

За нас решението е да вървим по пътя на солидарно-творческата икономика и общество, т.е. по пътя на възраждането на социализма на 21-век.

Солидарната и социална икономика и общество– перспективи за България

В днешните условия въпреки изключително негативната за страната ни геополитически и геоикономическа обстановка, трябва да се мисли за работеща, нека да я наречем „средносрочна алтернатива” на геноцидния модел, наложен ни от формиралата се олигархия и нейните геополитически и геоикономически ментори. В този смисъл представеният материал има за своя цел да се разгърне дискусия за онези, както ги нарекохме средносрочни спасителни мерки, с които да се даде възможност за развитие на България.

Централна за действително социално-хуманистична алтернатива е тезата за преодоляване на доминирането на олигархичните монополи и чуждите капитали върху ключовите средства за материално и духовно производство. Но активна социализация на производствените мощности може да бъде осъществена в различни форми. Така например ние имахме в недалечното минало като доминираща форма на собственост централизираната държавна форма. По наше мнение подобна форма в своите ранни периоди несъмнено играеше позитивна роля. Но в процеса на развитие този положителен заряд се изчерпа. И тази форма започна да придобива негативни оттенки, ставайки обективна основа на процеса на бюрократизация, която отчуждаваше обществото от общонародните форми на собственост.

Днес, когато ние градим нашата бъдеща позитивна концепция за динамично и устойчиво социално-хуманно развитие, следва да търсим такива форми на социализация, които позволяват в максимална степен да се търси от една страна обществено участие, а оттук и социалната мотивация на обществото да търси и развива такива форми. А от друга страна е нужно да се осигури стопанска ефективност и устойчивост за да може да се докаже и осигури приоритета на обществения интерес.

За ключовите параметри на функциониране на предприятията на конвенционалната, социалната и солидарната икономики

За да разберем какво представяват субектите на социалната и солидарната икономики трябва да осъществим сравнителен анализ по ключови аспекти на функциониране на организациите (предприятията) на конвенционалната, социалната и солидарната икономики. Следва да се говори за следните ключови аспекти:

• Основна цел на организациите (предприятията) в условията на пазарно функциониране;

• Система за участие в процеса на вземане на управленски решения на организациите (предприятията);

• Модел на разпределение на резултатите на дейността на организациите (предприятията).

За функционирането на предприятията на конвенционалната (капиталистическата) икономика

Под термина организации (предприятия) на конвенционалната (капиталистическата) икономика се разбират най-вече индивидуално-частни и колективно-частни(акционерни, дялови и други) предприятия. Но тук трябва също така да се включат държавни и полудържавни организации(предприятия), т.е. субектите на т.нар. „държавен капитализъм“.

Основната цел на субектите на конвенционалната (капиталистическата) икономика е т.нар. „максимизация на печалбата“. Известно е, обаче, от т.нар. „теория на игрите“, че ако някой максимизира ползите, друг ще максимизира загубите. Нещо, което постоянно се наблюдава в реалната практика на функциониране на т.нар. „неолиберална икономика“. В резултат на това днес имаме ситуация, при която над 90% от глобалните активи принадлежат на 1% от населението на света. Т.е. става дума за неравенство от такива мащаби, каквито никога не са съществували в никоя епоха досега. Това отчайващо неравенство без съмнение е една от основните причини за редица негативни процеси и събития.

Що се отнася до системата за участие в процеса на вземане на управленски решения като правило в условията на конвенционалните организации в този процес участва много тесен слой – при индивидуално-частните и колективно-частните това са само собствениците и назначените от тях мениджъри. При субектите на „държавния капитализъм“ това са назначени мениджъри, както и висши представители на „държавно-административния вертикал“ от министерства, агенции и други.

Моделът на разпределение на резултатите от дейността на предприятията също се характеризира с „тесни“ параметри. Т.е. при индивидуално-частните и колективно-частните организации чистата печалбата като правило се разпределя между собствениците. С малко „по-широки параметри“ се характеризира разпределението на печалбата при субектите на държавния капитализъм, доколкото тя отива в държавната хазна. Но както добре се демонстрира това от практиката на неолибералния тип функциониране често пъти хазната подпомага по един или друг начин именно най-имущите слоеве. Не случайно при първата вълна на т.нар. „Глобална криза“ през 2008 г. светът стана свидетел на знаменателно явление: Как чрез държавната хазна, т.е. чрез парите на данъкоплатците, в различните страни бяха спасявани частни организации, изпаднали в тежка ситуация поради грешни решения на тяхните мениджъри. Като правило последните вземат такива грешни решения, тъй като се стремят да максимизират печалбите за сметка на пренебрегване на високи равнища на риск.

Социалните предприятия – цели, участие в процеса на вземане на решения и разпределение на резултатите

Под термина социални организации (предприятия) се разбират колективни и кооперативни предприятия, взаимоспомагателни дружества, популярни банки и други. Като правило по отношение на тяхната цел може да се каже, че в условията на капиталистически тип пазарно фанкциониране те не се различават много от субектите на конвенционалната икономика, т.е. тяхната цел е „максимизация на печалбата“.

Що се отнася до участието в процеса на вземане на управленски решения като правило тук са създадени условия за много по-широко участие от страна на кооператорите, колектива и други, участващи в собствеността. Тъй като тук като правило съществува принципа „един човек – един глас“.

Обратно на тях при конвенционалните капиталистически предприятия принципът за участие е свързан със собствеността – един дял или една акция означава съответно право на „един глас“ при вземане на решения. Това несъмнено дава изключителни права на държащия контролния пакет акции или дялове в процеса на вземане на управленски решения. И след като се има предвид, че често пъти при кооперациите или колективните предприятия участниците във функционирането на предприятието са носители на дялове или акции, става дума за формиране на условия за широко работническо участие в процеса на вземане на управленски решения.

Благодарение на специфичната форма на функциониране на колективна собственост при предприятията на това, което наричаме социална икономика – кооперации, колективни дружества, взаимоспомагателни каси и други, се създава една друга обстановка на разпределение на резултатите от дейността на горните. Тъй като се дава равно право на участие при вземането на решения според принципа „един кооператор – един глас“ при относително неравно участие в собствеността. Така се създават условия за значително „по-широко разпределение“на резултатите от дейността на „социалните организации“ в сравнение с конвенционалните капиталистически предприятия включително и по отношение на разпределение на печалбата. Ще подчертаем, обаче, че това не е задължително при всички случаи.

Солидарните организации – общо и различно с конвенционалните и социалните предприятия

Що се отнася до предприятията на солидарната икономика трябва още в самото начало да подчертаем, че при тях става дума за сериозни различия с тези на конвенционалната и социалната икономики още при самите цели на функциониране. В отличие от целите на последните, които са „максимизация на печалбата“ при субектите на солидарната икономика целта е дългосрочното устойчиво развитие на съответната социална общност на локално или национално равнище.

Тази общност включва работешите в организацията, тяхните потребители и съответно всички членове на тази териториална общност, нямащи пряко отношение към дейността на организацията нито като работещи, нито като потребители на нейните продукти били те изделия или услуги. В по-общ план може да се твърди, че тук се включва и една глобална среда предвид задължителното спазване на екологичните стандарти.

Що се отнася до системата за участие в процеса на вземане на решения трябва да се спомене, че при предприятията на солидарната икономика става дума за най-широка система на участие:

• Съвет на трудещите се – т.е. работещите в организацията имат възможност чрез този съвет да участват в процеса на вземане на решения, засягащи техните интереси;

• Съвет на потребителите – чрез този механизъм се създават условия потребителите също да участват в процеса на вземане на решения, засягащи техните интереси;

• Съвет на общността – това е третия важен механизъм, който създава условия за участие на съответната общност в процеса на вземане на решения, засягащи техните интереси.

В план разпределение на резултатите от дейността на субектите на солидарната икономика ролята на ключов механизъм играят различните видове „Солидарни обществени фондове“. За солидарните организации ориентирани към локалните общности може да бъде създаден специален Национален солидарен фонд за развитие на локалните общности с местни подразделения. За солидарните организации ориентирани към национално равнище могат да бъдат създадени такива фондове като Национален солидарен фонд „Сигурност“, Национален солидарен фонд „Майчинство и детство“, Национален солидарен фонд „Иновации и образование“, Национален солидарен фонд „Трета възраст“ и други подобни.

Съответно се създава Национален регистър на солидарните организации. Всяка една организация, независимо от формата на собственост – индивадуално-частна, колективно-частна, кооперативна, държавна и т.н., може да се регистрира в гореспоменатия Национален регистър на солидарните организации. Когато едно предприятие се регистрира като солидарно то може да го направи в три категории – А, Б и В. Във всяка от тези категории има подкатегории, например А1, А2, А3 и А4. Подкатегориите са в зависимост от големината на предприятието и съответно мащабите на неговата дейност, а също така средното равнище на печалба в отрасъла.

Това означава, че ако предприятието се регистрира в Националния регистър на солидарните организации, положителният счетоводен финансов резултат на предприятието след данъчно облагане, т.е. чистата печалба за последния отчетен период, се внася в съответния Национален солидарен фонд за:

• Категория А 100 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината на предприятието и средната норма на печалба в отрасъла;

• Категория Б 75 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината на предприятието) и средната норма на печалба в отрасъла;

• Категория В 50 на сто и не по-малко от ..... лева(която сума зависи от подкатегорията, т.е. големината на предприятието и средната норма на печалба в отрасъла).

Солидарното предприятие не подлежи на отписване от Националния регистър на солидарните предприятия, когато независимо от отрицателния си счетоводен финансов резултат внася сума в някой от Националните фондове не по-малка от сумата разходвана през предхождния отчетен период, когато счетоводният финансов резултат е бил положителен.

За икономическата мотивация да бъдеш солидарно предприятие

Несъмнено стои въпросът какво трябва да мотивира предприятията да се регистрират като солидарни. В дадения случай освен чисто идеална мотивация свързана с това да се подпомага дългосрочното устойчиво развитие на местната общност или националното общество трябва да съществуват и икономическа такава. Тя следва да бъде свързана с определени облекчения в данъци, лихви и достъп до кредити, разпределяни по линия, например, на Банката за развитие, пенсионна система и други.

Така например, в случай, че корпоративният данък у нас приближи поне данъчна ставка от 25-30% от облагаема с данък печалба, а не както е сега 10%, става възможно, например, следното: Примерно, при обща данъчна ставка от 30% солидарни организации категория А да имат данъчна ставка от 10%, от категория Б – 15, а от категория В – 20%.

Освен това при данък добавена стойност(ДДС) от 20% за солидарните организации по различни категории да бъде от 5 до 15%. Съответно това създава условия да се намали цената на предлаганите изделия и услуги. По този начин обществото в лицето на държавата дава възможност солидарните предприятия да формират по-високо равнище на конкурентоспособност, тъй като поддържат дългосрочното устойчиво развитие на местните общности и националното общество като цяло.

Могат да се изброят и други начини за подкрепа на солидарните предприятия. Например, за сътрудниците на солидарните организации, изработили съответен срок по трудов договор, могат да се дават допълнителни „точки“ за пенсионната система, кредити с по-ниски лихви и т.н.

Националните предприятия – още един от стълбовете на солидарността

Националното предприятие следва да бъде инициирано като първоначален капитал или трансформирано от съществуващата държавна или пък върнато от заграбената чрез неправомерните „приватизационни сделки” частна собственост на основата на специален Закон за националните предприятия. Става дума преди всичко за структурно-определящи предприятия в сферата на енергетиката, жп, морски и въздушен транспорт, инфраструктурни обекти и други важни отрасли като добивна и преработваща промишленост в областта най-вече на това, което се нарича „естествен монопол“. В този закон трябва ясно да бъде формулирано, че националните предприятия не могат да бъдат продавани, закривани или трансформирани в някаква друга собственост. Те могат да бъдат преструктурирани, „санирани” и оздравявани. Те ще работят в автономен режим, т.е. на собствена стопанска сметка. Тяхната ефективност и ефикасност ще зависи от работата на управленския екип - изпълнително ръководство(ИР) и трудовия колектив. Изпълнителното ръководство ще бъде под контрола, осъществяван от Управленски съвет(УС), създаван от представители на специално избиран по Закона за националните предприятия Национален обществено-държавен съвет, съставен от:

• професионални заинтересувани общности – стопански, научни и други;

• потребители;

• местната общественост;

• видни общественици и публични авторитетни фигури;

• представители на трудовия колектив;

• представители на държавната администрация.

Работата на УС следва да бъде максимално публична без да ощетява необходимата фирмена тайна, като те следва да са под специален контрол на Сметната палата, към която по Закона за националните предпретия ще бъде създадено специализирано звено за финансов контрол.

Самият управленски екип, т.е. Изпълнителният Ръководител(ИР) и неговият екип, ще се избират на основата на:

• Доказан квалификационно-образователен ценз и успешен опит;

• След като се представят на конкурс стратегии за развитие за определен период – 5 или 7 години.

В рамките на тези периоди ще се осъществява постоянен контрол чрез:

• Националния обществено-държавен съвет, чиято задача ще бъде общия контрол на функциониране;

• Специализираното звено към Сметната палата във връзка с финансовите потоци.

Ако ситуацията с националното предприятие не върви добре, Изпълнителният ръководител(ИР) след съотвената преценка на УС, ще бъде сменян. Но ИР определено ще може да гарантира продължаването на своя управленски живот и този на неговиая екип чрез успеха на дейността си. Също така ще може да получава и съответни допълнителни възнаграждениия, и премии. По този начин ще се създадат условия за мотивиране и за формиране на силна управленска воля за постигане на целите на националните предприятия.

Важен момент в Закона следва да бъде разпореждането със средствата от чистата печалба на националните предприятия. Подобно на солидарните организации от категория А тя ще постъпва сто на сто по сметките на Националните солидарни фондове. Казано по друг начин тази печалба няма да отива в държавния бюджет, а целево ще бъде насочвана за решаване на стратегически за развитието на обществото области и проблеми. Чрез мрежата от Националните предприятия ще може да се формира ядрото на утрешната ни „икономика на знанието” и икономика на „Четвъртата Индустриална революция“ в България.

Ще подчертаем, че солидарните, заедно със социалните и националните предприятия могат да създадат производствено-икономическа база, която да даде възможност да се осъществят принципите на социалното равенство, социалната справедливост и социалната солидарност като важни условия за дългосрочното устойчиво развитие на обществото.

Именно Националните предпрятия ще бъдат работещата алтернатива на днешната разруха, деиндустриализация и архаизация на икономиката на нашата Родина. Ще бъдат ядрата на Стратегия на изпреварването за създаване на „икономиката на знанието” като техно-икономическа платформа на социалнохуманистичното общество.

В крайна сметка следва да се каже, че мрежата от национални, солидарни, социални, държавни, частно-трудови(семейни) предприятия и организации, и даже дребна частна собственост, ще бъдат онази алтернатива на олигархичния наш и чужд капитали у нас, която да стане ядрото на българското солидарно общество, на българския социализъм на ХХI век. Те ще станат квинтесенцията на българския стопански, управленски и иновационен гений в условията на производствено-икономическо и обществено-политическо народовластие.

* Ако искате да станете част от голямото семейство на Поглед.инфо и ПогледТВ, прочетете долу.