/Поглед.инфо/ Динамичната ситуация в Азия – континентът, който днес играе ключова роля в световното производство, както и в демографската картина на света, до голяма степен се определя от няколко ключови страни. Като се започне от 90-те години насам най-висок растеж на реалния БВП(брутен вътрешен продукт) демонстрират Китай и Индия. В същото това време икономическата динамика не е в състояние да неутрализира политическата и социално-икономическата хетерогенност на Азиатския мега-регион. На фона на тази хетерогенност особена роля играе Япония, като водеща технологическа сила в макрорегиона.

Икономическите тенденции в най-голяма степен се влияят от бързо променящата се политическа обстановка в Азия. Последната се определя от няколко основни фактора, някои вътрешни, а други външни за Азия:

  • Сложните взаимоотношения на съперничество и партньорство между основните регионални лидери - Китай и Индия;

  • Усилията на САЩ да не изгуби ролята си на ключова геостратегическа сила в Азия;

  • Завръщането на Русия като основен глобален играч във военно-стратегически план, което формира различен геополитически баланс в макрорегиона като цяло, но и в света;

  • Борбата за енергийни ресурси сред азиатските страни на фона на нарастващия дефицит на енергия в региона;

  • Изострящото се технологическо съперничество на глобално равнище предвид създаването на иновационна парадигма на функциониране, в която определено водещите азиатски страни – Китай, Индия и Япония се готвят да участват;

  • И накрая постепенно кристализиращия многополюсен свят, в който всяка една от страните ще търси своето място.

Индо-японското приятелство – за скока от миналото към настоящето

Несъмнено отношенията между две от най-значимите страни на Азия - Индия и Япония, имат своите корени още от древността. Още през VI век е засвидетелстван културен обмен, свързан с будизма. И по-нататък във времето културният обмен между двете страни има своето място.

В известен смисъл може да се твърди, че индо-японското приятелство започва в края на XIX век. Това е време, когато Япония в епохата Мейджи става първата азиатска страна, демонстрирала догонваща индустриализация. Вследствие на това тя създава мощен флот и армия. За борците за индийска независимост срещу британския колониализъм Япония става пример за страна, която:

  • Преодолява зависимостта от Запада;

  • Откъсва се от изостаналостта;

  • Показва модел за развитие на азиатските страни.

През 30-те години на XX век в Япония се разработва концепцията за

Великата Източноазиатска сфера за съвместно процъфтяване- Дайто:а кьо:ейкен.В центъра на същата е идеята за обединение на Азия под японско ръководство. Издигат се лозунгите „Хакко: ичиу“ –„Осемте ъгъла на света под един покрив“, т.е. под егидата на Япония в условията на императорски път(ко:до:).

Концепцията стои и на „антиколониална позиция“ срещу т.нар. „АBCD страни“ (America, Britain, ChinaandDutch – САЩ, Британия, Китай и Холандия). Нужно е да се каже, че още през 1938 г. министър-председателят Коное Фумимаро издига една предварителна версия на тази концепция под наименованието „Нов ред в Източна Азия“ –„То:а шин чицуджо“.

В началото на Втората световна война в зоната на Азия британските войски търпят няколко сериозни поражения в джунглите на Югоизточна Азия от японската императорска армия. Тогава в японски плен попадат десетки хиляди индийци, служили в британската армия. Японците решават да използват антибританските настроения сред мнозина от тях. В резултат на това е създадена т.нар. Индийска национална армия(INA). По-късно към армията се присъединени и индийци, попаднали в плен в резултат на боевете на британците с хитлеристката армия в Северна Африка.

Забележителни победи Индийската национална армия не печели. След войната нейните войници попадат отново в плен, но този път на британците. Съответно британските власти решават да започнат съдебен процес срещу тях като предатели и колаборационисти. Но тези процеси предизвикват масови протести в индийското общество. Съответно британските колонизатори решават да не предизвикват по-значителни раздори и недоволства и произнесените присъди са относително леки. В резултат на това, след обявяването на независимостта на Индия през 1947 год. много от бившите офицери и войници на INA директно от затвора отиват на ръководни позиции във въоръжените сили на младата република.

След създаването на независима Индия тя става водеща държава в клуба на т.нар. „неприсъединили се страни“. В същото това време Япония чрез Японо-американският договор за сигурност от 1951 г. става част от PaxAmericana. Въпреки това между двете страни се запазват доброжелателни настроения една към друга. Още през 1949 г. първият премиер на Индия Джавахарлал Неру подарява два слона на Токийската зоологическа градина в Уено, което в разгромената след войната Япония се възприема като лъч светлина в мрачното тогава положение на Страната на изгряващото слънце.

В рамките на ХХ век между Индия и Япония са сключени следните съглашения, на основата на които се развиват двустранните отношения:

  • 1952 г. – Договор за мир;

  • 1956 г. – Споразумение за откриване на въздушна линия между двете страни;

  • 1957 г. – Споразумение за културно сътрудничество;

  • 1958 г. – Споразумение за търговия;

  • 1960 г. – Конвенция за избягване на двойно данъчно облагане;

  • 1985 г. – Споразумение за научно-технологическо сътрудничество.

ХХI век и новите измерения на индийско-японските взаимоотношения

Настъпилите в края на ХХ и началото на ХХI век дълбоки геополитически и геоикономически промени внасят много нови нотки във взаимотношенията между Индия и Япония. За да разберем тези т.нар. „нови нотки“ следва първо да споменем, макар и схематично това, което наричаме геополитически и геоикономически промени, а именно:

  • Разпадът на СССР през 1991 г. за Индия означава загуба на геостратегически партньор. Но завръшането на Руската федерация като глобален играч във все още незавършилото второ десетилетие на ХХI век не означава автоматическо рестартиране на съществувалото със Съветския съюз стратегическо партньорство. Това не означава, обаче, отказ от едно по-ниско равнище на взаимодействия, това на стратегическо сътрудничество. Последното се форматира също така и чрез една многостранна конфигурация, т.нар. БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка. Но също така и чрез отношенията в рамките на ШОС(Шанхайската организация за сътрудничество), където първоначално Индия е наблюдател, а от юни 2017 г. и пълноправен член. В тези организации несъмнено най-близки взаимоотношения Индия поддържа именно с Руската федерация. От друга страна не бива да се забравя, че що се отнася до отношения РФ-Япония те се характеризират с определена сложност;

  • След като КНР се превръща в една от основните глобални геоикономически сили сложните взаимоотношения на съперничество и сътрудничество между Индия и Китай навлизат в нова още по-сложна фаза на взаимодействия. Тази сложност се определя от една страна от нерешени някои гранични проблеми и свързанои с тях спомени за открити конфликти и сблъсъци, тежещи върху същите. От друга това безспорно е неизбежното съперничество между тези две най-големи азиатски страни и най-многобройни народи в света. От трета не бива да се забравя, че двете страни са свързани чрез конфигурациите ШОС и БРИКС. В рамките на последната допълнително взаимодействие съществува чрез формираните в рамките ѝ такива структури като Фонда на БРИКС и Банката на БРИКС. Не бива също да се забравя и за разширяващи се икономически връзки и интереси. В тази връзка не бива да се забравя, че сложност присъства и в отношенията между КНР и Япония;

  • След като САЩ не успяват да осъществят „края на историята“, т.е. да осъществят своето глобално и неоспорвано от никого доминиране в първата половина на ХХI век, в усилията си да съхранят в някаква степен статуквото, създало се след разпада на СССР, те се стараят да приложат различни схеми на преструктуриране на геостратегическите баланси. В тези свои усилия на Индия те възлагат определени надежди, особено като имат предвид сложните и нееднозначни отношения Индия-Китай. Правителството на Индия начело с премиера Нарендра Моди като че ли подава определени сигнали в тази посока;

  • В усложняващата се обстановка на възникваща, но определено все още неутвърдила се многополярност в света, Япония, стремяща се от десетилетия да възстанови своята геополитическа субектност, се старае не само да постигне същата. Може да се забележи, че Страната на изгряващото слънце се опитва да формира определена самостоятелност и възможност за провеждане на собствена линия във взаимоотношенията с външния свят. Естествено тя се старае това да става без да влиза в ненужни конфликти с досегашния си „ментор“ – САЩ.

На фона на тази базова схема на взаимоотношения по един естествен и логически начин се очертават контурите на новите индийско-японски отношения. Това са отношения проникнати от интерес за активизиране на сътрудничество в най-различни измерения. И подобен интерес се доказва от цялата амалгама от споразумения сключени между двете страни, особено след „Глобалната криза 2008-210 год.“(по тези въпроси вж. http://www.mofa.go.jp/region/asia-paci/india/data.html):

  • Споразумение за икономическо партньорство между Япония и Индия (2011 г.)

  • Споразумение между Япония и Република Индия за социално осигуряване (2012 г.)

  • Споразумение между правителството на Япония и правителството на Република Индия относно трансфера на оборудване и технологии за отбрана (2015 г.)

  • Споразумение между правителството на Япония и правителството на Република Индия относно мерките за сигурност за защита на класифицираната военна информация (2015 г.)

  • Споразумение между Япония и Република Индия за социално осигуряване (2016 г.)

В тази връзка може да се отбележи и обмена на посещенията на най-високи официални лица, започвайки също от 2011 г. до днес, а именно:

2011 г. Премиерът Нода посещава Индия;

2013 г. Премиерът Манмохан Сингх посещава Япония;

2014 г. Премиерът Нарендра Моди посещава Япония;

2014 г. Премиерът Абе Шиндзопосещава Индия;

2015 г. Премиерът Абе Шиндзопосещава Индия;

2016 г. Премиерът Нарендра Моди посещава Япония.

Следва да подчертаем, че наред с най-високите официални гости се осъществява особено активен обмен на посещения и срещи на официални лица от по-нисък ранг, който наброява няколко десетки. Всичко това свидетелства за поддръжката на високо равнище на интерес, проявяван и от двете страни една към друга.

За последните седем години броят на японските компании на индийския пазар нараства шест пъти – от 267 в 2006 г. до 1800 в 2013 г.(вж. в Куприянов Алексей. Дружба в обход Китая в http://www.warandpeace.ru/). Япония инвестира средства в създаване на товарен и промишлен коридор Дели-Мумбай, чрез който да се свържат промишлените центрове и логистичните хъбове на шест индийски щати. Освен това съществуват планове Япония да инвестира пари и технология за строителството на високоскоростна жпсистема от типа на японския "Шинкансен".

Статистиката на външнотърговския обмен между двете страни, както и на преките японски инвестиции в Индия демонстрират относително устойчив растеж. Но следва да се отбележи, че всяка една от двете страни не влизат даже в тройката на най-важни търговски партньори на другата.

Въпреки това, обаче, те си сътрудничат в такива области, като трансфера на оборудване и технологии за отбрана, а също така обмен на класифицирана военна информация. В това сътрудничество трябва да се спомене и включването на Япония във военно-морските учения Малабар, обикновено провеждани съвместно от САЩ и Индия. Това свидетелства за създаване на особено доверителни връзки между Индия и Япония.

Заключение

Взаимоотношенията и взаимодействията между Индия и Япония, които през последните години се характеризират с нарастваща близост на фона на дисбалансирането на света и Азия в резултат на постепенния отход от еднополярния свят начело със САЩ, подсказват няколко важни момента:

  • Индия, както и Япония търсят да засилят своите позиции на пръв поглед по отношение на КНР, като сила, която се явява «разрушител» на статуквото на монополярния свят. Но на практика тяхното сътрудничество засилва позициите и на двете страни и по отношение на другите участници в т.нар. «глобален тръгълник» – САЩ, но също така и РФ;

  • В новата епоха на постепенно кристализираща многополярност за такива страни като Индия и Япония, явяващи се мощни регионални фактори, от особено значение става възможността самите те да се превърнат в центрове на сила в един бъдещ многополярен свят;

  • За реализацията на такава възможност от голямо значение е създаване на собствена технологична зона. Япония притежава мощен технологически потенциал, но недостатъчен пазар за развитие на този потенциал, така че да може да формира собствена технологическа зона;

  • Индия със своите над 1,2 милиарда население и висока социално-икономическа динамика, което обещава нарастване на т.нар. «средна класа», т.е. броя на потребителите, определено формира достатъчен пазар за създаване на собствена технологическа зона. Но пък няма достатъчно мощен технологически потенциал, така нужен за изграждане на собствена техонологическа зона;

  • Чрез сътрудничество и коопериране на усилията всяка една от страните - Индия и Япония, при условие, че тенденцията на многополярност продължи да се развива, може да получи това от другата, която тя самата няма. В този смисъл може да се очаква, че в една по-значителна като време перспектива сътрудничеството между тях ще се задълбочава и ще придобива нови измерения.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели