/Поглед.инфо/ Днешната неолиберална парадигма в сферата на образванието като правило свързва капитализма единствено с пазарния тип функциониране на неговото стопанство. В рамките на „държавния социализъм“ също присъстваше образователна и академична тенденция капиталистическото възпроизводство да бъде представяно главно като такова на пазарна основа. При което се наблягаше, че неговата социалистическа алтернатива се характеризира с планомерност на развитието.
Несъмнено и в единия, и в другия случай се знаеше за наличие на модели, които излизаха извън рамките на тези господстващи виждания. Но като правило със своите изключения, разбира се, тези знания оставаха в сянка. Т.е. не се обясняваше достатъчно логично причините за възникване и функциониране на западни непазарни и смесени модели на капиталистическото възпроизводство.Както и обратното, понякога повърхностно и без търсене на логиката се обясняваше наличието на пазарни или смесени ако не модели, то поне най-малкото тенденции при социалистическия тип възпроизводство.
На в дадения материал не се засягат въпросите нито за пазарни тенденции на функциониране в рамките на социалистическото възпроизводство, нито пък за пазарни, смесени или пък за непазарни модели извън Запада. Ще стане дума именно за западни непазарни или смесени модели, т.е. такива създадени и развили се в центъра на световното капиталистическо стопанство – Северна Америка и Западна Европа. Географското понятие Западна Европа тук трябва да се разбира през призмата на виждането от времето на „Студената война“, когато Европа бе разделена на Западна и Източна.
Така или иначе в резултат на горенаписаното положение, което в една или друга степен битува до днес като доминираща парадигма, възниква неяснота, объркване, изкривени знания и грешни представи. В дадения материал нашето намерение е не само да предложим данни и факти за западните непазарни и смесени модели на капиталистическо възпроизводство. Друга важна цел е да опитаме да обясним логиката на раждането, развитието и завършека на тези модели, така както ние виждаме тази логика. Дали сме достигнали тези цели единствен съдник са нашите читатели.
Германският модел на капиталистическо възпроизводство и промишлено развитие
В Германия развитието на капитализма започва по-късно отколкото в другите големи страни на Западна Европа. Така, например, към началото на XIXвек по германските земи над 80% от населението е заето в селското стопанство. В същото господстват полуфеодални и феодални отношения. Така, например, значителна част от селяните-арендатори плащат арендата си в пари, но една част от земеделските стопанства представляват все оше затворени натурални стопанства. Казано с други думи не е осъществена комутация. Т.е. реформа създаваща условия селяните да плащат задълженията си към феодалите в пари, а не чрез ангария/безплатен труд/ и в натура/продукта, който те изработват/. Една от основните причини за това „закъснение“ е феодалното раздробяване на Германия.
Значително закъснява и индустриализацията по германските земи. Едва през 50-те и 60-те години на XIX век фабриките започват да изместват манифактурните работилници. За това съдействат няколко събития:
-
От една страна, въпреки че Германия е все още раздробена, през 1834 год. се създава Митнически съюз премахващ митата между отделните германски земи. По този начин започва да се формира общо икономическо пространство;
-
През 1848 г. протича буржоазна революция. Тя, въпреки че завършва с компромис между феодалите и буржоазните кръгове, все пак дава начало на ускоряване на разпада на полуфеодалните и феодалните отношения;
-
Важна роля за икономическото развитие по-нататък във времето придобива обединението на Германия под егидата на Прусия през 1871 година.
Съществува важна особеност в реализацията на капиталистическо възпроизводство
и промишленото развитие на Германия в отличие, например, от пионерите в Индустриалната революция като Англия. За последната първоначално огромно значение за формиране на капиталистическо възпроизводство играят „огражданията“ осъществени от лордовете, които на практика лишават селяните от земя. Съответно тези селяни, останали без поминък, са принудени да продават евтино труда си в създаваните капиталистически манифактурни предприятия.
По-късно колонизацията на други страни и народи формира от една страна големите богатства, част от които се инвестират в индустриализацията. От друга страна пак благодарение на участието в колонизацията част от редовите англичани формира достатъчно средства, така че да се превърнат в потребители на произвежданите от индустриалния сектор стоки. В този смисъл именно чрез колонизацията се дава тласък на индустриализацията. Характерно при Англия е това, че тази индустриализация тръгва първоначално с леката промишленост, а тежката е вторична.
Германците вървят по значително по-различен път за формиране на капиталистическо възпроизводство и промишлено развитие. Спецификата е първо в това, че в резултат на компромиса постигнат в буржоазната революция от 1848 год. едрите земевладелци, т.нар. „юнкери“, си запазват собствеността върху земята. Останалите без земя селяни, подобно както в Англия, са принудени евтино да продават труда си.
Но тук възникват и други снецифики. За разлика от Англия индустриализацията започва с тежката промишленост. За това положение въздействат няколко фактора:
-
Голямата роля на държавата – тъй като няма натрупани богатства на частна основа, /както това става в Англия в резултат на наложения колониален ред над други страни и народи/, които да бъдат инвестирани с цел печалба в промишлено производство. Единственият изход от закъсняването в индустриалната динамика е да се включи факторът „държава“. Държавата става тази сила, с помощта на която се строят жп линии, превръщащи Германия в център на търговските пътища в Европа. Интересното тук е, че държавният капитал държавата като цяло работят по формула по-различна от тази на частния капитал. Стремежът на държавата е не просто максимизация на печалбата, а постигането на важна геопилотическа и геоикономическа цел – развитие на промишлеността. Държавата работи нерядко с по-ниски норми на печалба, но, както е случая с железниците, се реализира важна стратегическа цел - превръщане на немските земи в логистичен европейски възел;
-
Подобна е ситуацията с изграждането на военни заводи и предприятия. Например, с подкрепата на пруската държава се създава военната промишленост в Прусия. Това има голямо значение за пруските победи във войните с Австрия и Франция. Именно тези военни победина Прусия, откриват пътя за германското обединение. Центърът на същото е пруската държава начело с канцлера Бисмарк;
-
Друга немаловажна роля играе юнкерството, т.е. едрите земевладелци в източните германски земи. Юнкерството на основата на едрото земевладение имат възможност за модернизация на селскостопанските технологии, в резулт на което се повишават доходите и печалбите. Една значителна част от тези печалби чрез т.нар. „грюндерство“, т.е. изграждане на акционерни дружества, те инвестират в по-доходна дейност, каквато в този момент става тежката промишленост. Продуктите на същата започват да се ползват с все по-нарастващо търсене в Европа. По този начин немалка част от капиталите, необходими за изграждане на тежка индустрия идват от селското стопанство.
Резултатът от всичко това е, че ако в първата половина на XIX век от германските земи се изнасят основно селскостопански продукти, то във втората половина на същия този век Германия става главно износител на промишлена продукция. И тъй като тя се насочва към отрасли на тежката промишленост, които не са заети от старите индустриални страни, то скоро тях става водеща сила в Европа в такива перспективни направления като, например, електропромишленост. В този смисъл може да се каже, че докато към втората половина на XIX век Англия остава все още страна на парните машини, то по германските земи вече господстват електрическите машини. Когато у нас през 1876 г. избухва Априлското въстание, в Германия фирмата „Сименс“ за първи път в света наема специалист за разработка на нови продукти, т.е. въвежда това, което по-късно се нарича научно-изследователска/проектно-конструкторска и развойна дейност.
На практика във втората половина на XIX век и особено през последната третина на същото столетие в Германия се формира смесен модел. Същият синтезира държавна роля и пазарни механизми. По този начин се създава първият в света относително централизиран модел на догонващо развитие. При него позицията на централна сила заема държавата. Тя играе няколко важни роли в този модел, а именно:
-
Ролята на инициатор чрез съответните административни и законодателни мерки;
-
Ролята на инвеститор в строителството на една част от промишлените предприятия особено във военно-промишлената сфера;
-
Понякога в някаква степен играе ролята на мениджър на промишлени предприятия, особено в сферата на военната индустрия.
Даниел Фридрих Лист като идеен вдъхновител на специфичния смесен модел на капиталистическо възпроизводство и догонваща индустриализация на Германия
В тази връзка трябва да се кажат няколко думи за човека, чийто идеи въздействат по един или друг начин на процесите, спомагащи за възникването на този смесен модел на капиталистическо възпроизводство в Германия. Става дума за Даниел Фридрих Лист (нем. ез. Daniel Friedrich List,). Роден е на 6.08. 1789 год. в Ройтлинген. Завършва живота си със самоубийство на 30.11.1846 год. в Куфщайн. Той е немски икономист, политик и публицист.
Има бурен живот, но тук ще коментираме главно неговите идеи. В началото на 30-те години на XIX век Лист се завръща от Америка в качеството на американски консул. През 1833 г. той става активен пропагандатор на идеите за ползите от изграждането на железници в Саксония.
Под негово влияние е построена линията между Лайпциг и Дрезден. Неговата брошура „Das deutsche Nationaltransport system“/Германската Национална транспортна система/ излиза през 1838 г. Смята се, че появата на Митническия съюз/Zollverein/ през 1834 год., обединил икономически германските земи, е в немалка степен плод на неговите идеи и агитация.
През 1841 г. се появява основният му труд „Националната система на политическата икономия“/нем.ез.„Das nationale System der politischen Ökonomie“/, който бързо претърпява 3 издания и е преведен на няколко езика.Този труд става предмет на ожесточен дебат през XIX век. Лист е противник на свободната търговия, принципен противник на Адам Смит и Дейвид Рикардо. Той утвърждава, че принципът на свободната търговия консолидира предимствата на развитите страни и нанася ущърб на онези, които са тръгнали да ги догонват.
Страните, които са в процес на догонваща модернизация, се нуждаят от митнически протекционизъм, за да стимулират своите икономики. Фридрих Лист разглежда този протекционизъм от позицията на дългосрочните перспективи за икономиката на Германия и други страни, тръгнали да осъществяват „догонваща“ модернизация и индустриализация. Той показва, че този протекционистичен подход е характерен даже за Англия, която успява да премине към свободна търговия едва след успеха, постигнат чрез протекционизма.
Заключение
В заключение ще подчертаем, че едва ли ще бъде правилно да наречем Даниел Фридрих Лист двигател на формирането на смесен модел на икономическо развитие на Германия в последната третина на XIX век. Тъй като формирането на такъв модел е дело на политически решения на най-висше равнище – в случая на канцлера Бисмарк повече подхожда да бъде наречен баща на този специфичен германски път на догонваща индустриализация.
Но Лист определено е идеен вдъхновител и пропагандатор на такъв модел. Безспорно неговото влияние е неоспоримо. Това личи и от факта, че по това време се говори за наличие на две основни политикономически концепции – пазарна или английска представена най-вече от Адам Смит и Давид Рикардо. Другата е концепцията на модела на Даниел Фридрих Лист с неговите идеи за засилена роля на държавата и въвеждането на протекционизъм, като инструменти за развитие на националната промишленост.
Следва:
2. „Кейнсианският непазарен модел на капиталистическо възпроизводство на Запад“;
3. „Нацисткият модел в хитлеристка Германия като непазарен модел на капиталистическо възпроизводство - предпоставки, цели, развитие и последствия“;
4. „Неокейнският модел на капиталистическо възпроизводство на Запад“.
