/Поглед.инфо/ На 1 октомври 2019 г. Китайската народна република (КНР) отбеляза тържествено своята 70-годишнина. За тези седем десетилетия КНР се превърна от изключително бедна аграрна страна, заемаща по доход на човек от населението последните три места в света заедно с Индия и Етиопия в глобална икономическа сила и една от водещите световни технологически държави с качествено нов тип проблематика при осъществяването на социално-икономическата си динамика. Особено забележителен е периодът на реформите - 1990-2018 г., когато Китай се превърна в най-динамично развиващата се страна в света. Поднебесната, както по традиция наричат тази страна, увеличи своя брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен по паритет на покупателната способност(ППС) през този период 21,6 пъти. КНР от 6-та икономика в света през 1999 г. се превърна в първа сила през есента на 2014 г. За сравнение световната икономика за същите години нараства 3,7 пъти, икономиката на Индия - 6,27 пъти, САЩ - 2,44 пъти, Русия - 2,37 пъти, Германия - 1.92 пъти, а Япония - 1,27 пъти. Всичко това ни мотивира да погледнем отблизо КНР, която днес открито заявява, че върви по социалистически път на развитие, т.нар. «Социализъм с китайска специфика».

В рамките на реформения процес, стартирал в края на 1978 г., ролята на държавата остава, но в един преформатиран вид. През октомври 1987 г. се провежда XIII конгрес на ККП. На този конгрес за първи път се представя една повече или по-малко завършена концепция за развитието на Китай в рамките на реформите. В рамките на същата се заявява, че КНР се намира едва в началния етап на социализма. В този смисъл на конгреса се заявява, че социалистическата икономика следва да бъде единна икономическа система, съчетаваща плановото развитие с пазара. В тази връзка се постулират следните положения:

  • Съществува разлика между социалистическата и капиталистическата пазарна икономики и тя се състои в различните форми на собственост. Задачата, която стои пред Китай, е да съумее да използва и двата инструмента – и плановото и пазарното регулиране. Социалистическата пазарна икономика не може да се развива без пазарно регулиране, но това не означава изграждане на капитализъм;

  • Плановата дейност трябва да се основава на стокообмена и закона за стойността. Прякото управление, основано на задължителните директивни планове не отговаря на изискванията на социалистическата пазарна икономика. Не може да се слага знак на равенство между планираната корекция и задължителните директивни планове, границите на последните постепенно следва да се намаляват;

  • Механизмът, който трябва да се спазва е: държавата регулира пазара, пазарът ориентира (направлява) предприятията. Държавата чрез икономически законови мерки, а когато се налага и чрез административни мерки, регулира пазарното търсене и предлагане, създавайки подходяща икономическа и социална среда, така че предприятията да бъдат мотивирани да приемат бизнес-решения.

По отношение на реформата, засягаща въпроса за собствеността на ДП в Китай възникват две основни идейно-философски платформи:

  • Платформата на „пазарния социализъм“, наблягаща на възможността да се изградят ефективни и конкурентоспособни държавни предприятия, т.е. рационализация на управлението на ДП без качествена смяна на собствеността;

  • Платформа на приватизацията, изхождаща от постулата, че само смяната на собствеността ще допринесе за създаване на конкурентни предприятия.

Между тези две тенденции несъмнено съществува, ако не борба, то определено противопоставяне, което пронизва както обществото като цяло, така и ККП, като ръководна сила.

Държавните предприятия в КНР по пътя на реформите

В периода до 1978 г. държавните предприятия/ДП/ са единствените икономически играчи в стопанския процес на страната. В края на 70-те години централното правителство позволява да се създадат юридически частни предприятия в Китай. В периода до 1998 г. броят на частните предприятия нараства почти до един милион Междувременно заедно със скока на частните предприятия се провеждат редица реформи на ДП. Тези реформи могат да се класифицират на четири фази:

  • Първата фаза на реформата (1978-1984 г.) има за цел да се модернизира системите за управление на ДП. Това се осъществява по два начина. От една страна се насърчава навлизането на нови фирми, създавайки конкуренция за държавните предприятия, като това става чрез разрешение на физически лица да притежават и управляват частен бизнес. От друга страна на държавните предприятия е предоставена по-голяма гъвкавост и автономност в работата и управлението им. Вместо да се прехвърля цялата печалба от дейността на ДП на държавата, като последната след това да преразпределя получените от ДП средства по свое усмотрение, ДП запазват част от печалбата си, с която разпореждат както те решат. Първоначално тази част е неголяма, но постепенно се увеличава. Наред с това се въвежда система за данъчно облагане. Конкуренцията постепенно се усилва и от това, че се разрешават преките чужди инвестиции и се разширява прилагането на пазарните принципи. Въпреки това централното планиране все още доминира в този период;

  • Втората фаза на реформата (1985-1993 г.) се характеризира с децентрализация на държавния контрол. Правителствата на провинциите се включват в стопанската дейност, което води до регионални стратегии за икономическо развитие. По-важното е, че правителството започва да приема и подкрепя разделянето на собствеността и управлението на държавните предприятия, при което се започва акциониране на ДП;

  • Третата фаза на реформата (1994-2002 г.) включва засилена приватизация, т.е. стартира вълна от разпродажби и прехвърляне на собствеността на държавните предприятия в цялата страна. Едновременно с това са приети преференциални политики за запазване на големите държавни предприятия; Междувременно на значителна част от малките държавни предприятия е позволено да преобразуват собствеността, като от държавни да станат недържавни субекти. Те са закупени от частни инвеститори, а някои от тях са трансформирани в колективни такива. В резултат на приватизационния процес броят на ДП с годишни приходи от продажби от 5 милиона юана и надолу намалява от 118 000 през 1995 г. на 24 961 през 2004 г.( Gary Jefferson, “State-Owned Enterprise in China: Reform, Performance, and Prospects,” Brandeis University: Working Paper, 2017, Series, No. 109.)

  • Четвъртата фаза на реформата (от 2003 г. до 2018 г.) се фокусира върху управлението и котрола на държавните предприятия/ДП/. Тази фаза започва със създаването на Комисия за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет /ККАДАДС/ - Комитетът за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет/ККАДАДС/ е известен на английски език като State-owned Assets Supervision and Administration Commission of the State Council с абревиатура на кит. ез. 國資委(Гуо джиуей), на англ.ез. – SASAC. Тази комисия е наследник на Управлението по държавно имущество. Цел на ККАДАДС е да се усъвършенства управлението на държавните предприятия, както и да се насърчи консолидацията, т.е. сливанията и поглъщанията сред големите държавни предприятия. Чрез процесите на консолидация, но не на приватизация, реформата в тази си фаза води до намаляване на броя на големите държавни предприятия. От създаването на ККАДАДС през 2003 г. до края на 2016 г. броят на ДП на централно подчинение намалява от 196 на 102.( Вж. „The State Council, “China to Further Regroup Central State-owned Enterprises,” The People’s Republic of China, August 23, 2016. http:// english.gov.cn/policies/policy_watch/2016/08/23content_ 281475423704259.htm). ДП са концентрирани в сектори, които са свързани или с националната сигурност, или са от решаващо значение за националната икономика. ДП поддържат контрол върху сектори като отбранителна промишленост, електропреносните мрежи, нефтодобива и нефтохимията, телекомуникациите, въглищата, тежката химия, гражданската авиация и корабоплаването. Освен това в други основни отрасли - производство на оборудване, автомобилостроене, електроника, строителство, черна и цветна металургия, проучване и проектиране и технологии – ДП поддържат контрол. В тези сектори правителството въвежда специални правила и наредби за държавните предприятия по отношение на административен надзор, назначаване на сътрудници, общо регулиране и други(Gary Jefferson, “State-Owned Enterprise in China”....).

Категории и видове държавни предприятия

Съгласно ККАДАДС съществуват следните категории ДП:

1. Предприятия, които са изцяло финансирани от отделни държавни звена, напр. ККАДАДС, както и тези, които са 100% собственост на тези звена, пряко или косвено;

2. Предприятия, съвместно притежавани от две или повече правителствени звена с общ дял над 50%, и когато едно от тези звена е най-големият акционер;

3. Дъщерни предприятия, финансирани от горните два вида ДП, които притежават повече от 50% от акциите на първите;

4. Предприятия, в които държавата е най-голям акционер и макар да притежава по-малко от 50% от акциите, всъщност контролира предприятието чрез изрично споразумение или други договорености(https://cloudfront.ualberta.ca/-/media/china/ media-gallery/research/policy-papers/soepaper1-2018.pdf).

Съществува и друга класификация на ДП в КНР на два основни вида, а именно:

  • Държавни предприятия на централно подчинение /ДП-ЦП/. Това са тези, на които ККАДАДС е единственият акционер от името на държавата. Също така тук се включват инвестиционни институции, чийто единствен собственик е държавата, например, дружество-майка на група държавни компании, а също така държавни дружества за управление на активи и инвестиционни компании, които се използват като инструмент от ККАДАДС за контрол на ДП. В допълнение към ДП-ЦП са причислени всички държавни холдинги. Като правило ДП-ЦП се концентрират в стратегически важни сектори такива като отбрана, електропреносни мрежи, нефт и нефтохимия, телекомуникации и други(Hua Wang and Yanhong Jin, “Ownership and Industrial Pollution Control: Evidence from China,” Annual Conference of American Agricultural Economics Association, May 2002);

  • Държавни предприятия на местно подчинение/ДП-МП/, т.е. на подчинение на правителствата на отделните провинции. Като правило в сравнение с ДП-ЦП държавните предприятия на местно подчинение са по-малки и не толкова стратегически важни. Като правило те са в по-толяма степен пазарно-ориентирани и действат в значително по-широк спектър отрасли. През последните години в повечето провинции броят на ДП-МП се увеличи така, че последните последните водят днес по ръст на общите активи. Това означава, че ролята им в икономическото развитие значително се увеличава.

Държавните предприятия – социална отговорност и държавни преференции

(Вж.https://cloudfront.ualberta.ca/-/media/china/media-gallery/research/policy-papers/soepaper1-2018.pdf)

ДП са носители на значима социална отговорност. В този смисъл предвид тези си обществени задължения в своята дейност те не винаги се ръководят от принципа на максимизация на печалбата, който е базов за частния сектор. Например, доминирането на държавните предприятия в телекомуникационният сектор улеснява реализацията на проекти за свързване с комуникационна мрежа на цялата страна, включително в по-слабо развитите региони. ДП в енергийния сектор прилагат ценова политика, която да може да гарантира устойчиво енергоснабдяване за населението и предприятията. ДП допринасят повече за социалноосигурителните фондове, отколкото частните компании. Нещо повече, те предоставят здравни услуги на своите сътрудници и допринасят за пенсиите на над 17 милиона пенсионирани работници.

Тяхното участие в хиляди социални институции, като създаване на работни места, подпомагане на училища и болници включват значителни финансови разходи всяка година. Те предлагат също жилища на сътрудниците си, различни видове обезщетения и други предимства, включително животозастраховане, субсидии за храна, субсидии за транспорт и т.н., което означава значителни разходи.

Като ключови участници в икономиката и предоставянето на обществени услуги, ДП са също основните партньори на правителството за насърчаване на промишленото модернизиране и устойчивата урбанизация. Всичко това като правило определя по-ниската норма на печалба характерна за ДП в сравнение с частния сектор.

В сравнение с частните предприятия и ДП на централно подчинение, и ДП на местно подчинение се ползват от преференциално третиране от страна на държавата, т.е. централното и провинциалните правителства. Примерите включват относителната лекота, с които могат да се осигурят лицензионни одобрения, да се печелят гарантирани държавни поръчки, както и достъп до банково финансиране с преференциални лихви. Степента на такава преференция може да варира между различните видове и категории държавни предприятия в зависимост от тяхната важност и роля на централно или провинциално равнища. Но след като ДП имат социална отговорност и се товарят със свързаната с нея разходи, ДП-ЦП, както и влиятелни ДП-МП, имат правото да изискват особено внимание от страна на държавата.

За планово-пазарния синтез в КНР

В съвременни условия в Поднебесната се стигна до четири равнища на ключово държавно въздействие върху социално-икономическите и технико-технологическите процеси в страната:

  • По отношение на стратегически важни и структурно определящи стопански единици, т.е. за големите държавни предприятия се запазва директивното планиране;

  • Към маса други стопански единици, независимо от характера на собствеността, се използва индикативно планиране. За него е характерно, че да се мотивират стопанските единици да постигат плановите цели се формират позитивни стимули;

  • За една значителна част стопански единици – най-вече средни и малки фирми и предприятия се прилага пазарния подход, но при това чрез различни мерки, както с позитивен, но така също с ограничителен, а в определени случаи и със санкциониращ характер, се прилага подхода на пазарното регулиране;

  • За свърхмалки, както и индивидуални участници често пъти липсва някаква устойчива регулация, т.е. те функционират в условията на „свободен пазар“.

По този начин в КНР се формира планово-пазарния синтез като гъвкав, но и ефективен подход, формиращ ядрото на модела на „пазарния социализъм с китайска характеристика“.