/Поглед.инфо/ Днес обществото ни отново е разделено по жизнено важния въпрос за това да се осъществи ли вземането на заем от 16 милиарда лева или не. Издигат се „за“ и „против“, както в Народното събрание, по телевизонни и интернет форуми, в средствата за масова информация и т.н. В случая въобще няма да се занимаваме с този въпрос – „за“ и „против“, погледнато през призмата да се трупат аргументи в една или друга посока. По наше мнение съществува един по-съществен въпрос. Възможна ли е алтернатива на заробващия заем от 16 милиарда лева. Още в самото начало ще кажем – „да!“

Каква може да бъде тази алтернатива? Накратко ще споменем няколко такива, изхождайки от нашия и чужд опит,така че да се избегне това заробване на страната ни и най-вече на бъдещото поколение млади българи, които да плащат сметките на днешните некадърници управляващи Родината ни.

Принципиално погледнато може да се говори за два типа алтернативи. Първата е тази пряко свързана с финансирането на неотложни плащания и затова как да се намерат средства за тяхното покриване, за което се настоява. Тази алтернатива може да наречем „краткосрочна“. Именно върху нея ще се съсредоточим в дадения материал.

Следва да се говори и за дългосрочна алтернатива, която, обаче, няма да разглеждаме подробно тук, а само ще я „щрихираме“.

Първият вариант на такава краткосрочна алтернатива е да се пусне държавен облигационен заем с лихва по-висока от тази, която предоставят банките с гаранция за компенсиране на инфлация. Подобен вътрешен заем може да набере средства, които да са напълно достатъчни за покриване на тези плащания, за покриването на които се замисля вземането на тези заробващи 16 милиарда. Този заем следва да се гарантира чрез приемането на специален закон от Народното събрание, в който ясно да бъдат очертани условията на заема, начините на неговото изплащане и държавните гаранции, така че българските граждани да бъдат спокойни и доброволно без никакво административно насилие, по „пазарен начин“ да предоставят средства на страната си.

Друг вариант е, например, този, който осъществява Япония през втората половина на 40-те години, когато се извършва възстановяване на страната от военната катастрофа при условията на американска окупация, но с ясно изразена воля да не се попада под чужда финансова зависимост. През 1947 г. в рамките на т.нар. „Линия Додж“ се извършва “самофинансиране” за развитие на промишлеността. Въвежда се системата на дългосрочните малки спестовни влогове, гарантирани напълно от държавата и освобождаващи техните вносители от данъци. Това дава възможност да се акумулират значителни средства, дошли от дребния вложител, за обновяването на промишлеността. При създаването на тази система като мрежа, чрез която се създава същата се използва пощенската система на страната. Оттогава до днес държавните пощи се превръщат в мощна финансова институция, която играе роля, каквато навремето у нас играе Държавна спестовна каса(ДСК). Т.е. чрез нея се акумулират средства, получени от население, които се използват за развитие на страната.

Несъмнено възможни са и други варианти, като, например, този използван от Турция за акумулиране на средствата на турските граждани, работещи в чужбина. Създава се специален фонд, предлагащ условия, по-добри от тези, при които работещите в Западна Европа държат средствата си в банки в западните страни. Съответно чрез този фонд се събират парите им в чужда валута, които след това се използват за развитие на страната. Това развитие дава и възможност средствата да бъдат върнати при съответните условия.

Така че алтернатива на заробващия заем има и то днес, и сега. Но подобна алтернатива, законно подкрепена и гарантирана, в значително степен ще намали възможностите за кражби на най-високо равнище. Така че ясно ще има мощни сили, които ще са абсолютно против нея. В този смисъл такава алтернатива може да наречем „Алтернатива на днешния „кърпеж и грабеж“!

Що се отнася до дългосрочната алтернатива следва само накратко да се каже, че трябва да се поведе политика на реиндустриализация и реаграризация на иновационна основа. За това е необходимо да се осъществи реинтелектуализация, което означана духовно-интелектуална революция. Но за подобна алтернатива трябва днешните некадърници да бъдат изринати от властта като ключово условие за осъществяването на подобен тип развитие. Такова, което ще даде възможност за динамика, при която няма да има нужда да се създават огромни бюджетни дефицити и да се вземат заробващи заеми.